тази дата да споделят много американски военни инсталации в Панама с панамските сили за отбрана. След предаването на канала Съединените щати щяха да изтеглят войските си и да предадат всички военни инсталации на панамското правителство.
Нито едно от условията в договора не допадаше на СНЩ. С договор или не, но каналът оставаше стратегически важен за интересите на Съединените щати.
Сенатът на Съединените щати споделяше много от тревогите на СНЩ. При ратифицирането на договора той включи едно условие, което позволяваше на Съединените щати да продължават да защитават Панамския канал и след 1999 година.
Нориега
Мануел Антонио Нориега се издигна до властта като разузнавателен офицер на диктатора бригаден генерал Омар Торихос. След смъртта на Торихос при самолетна катастрофа през 1983 г. Нориега оглави Панамските отбранителни сили (ПОС) — организация, която включваше въоръжените сили, полицията, митниците и разузнавателните служби на страната. По време на издигането си във властта Нориега се сдоби с приятели и патрони сред разузнавателната общност на Съединените щати. След смъртта на Торихос той продължи тази практика, но я разшири с включването на клиенти и контрабандисти на оръжие от колумбийския наркокартел „Меделин“.
От 1985 г. Нориега контролираше напълно страната.
Първата конфронтация между Нориега и Съединените щати се случи през юни 1987 г., след като бившият началник-щаб на ПОС полковник Роберто Диас-Ерера публично обвини Нориега в участие не само в смъртта на Торихос, но и в убийството през 1985 г. на опозиционния лидер доктор Уго Спадафора, и в подправяне на изборните резултати. Панамският народ, който никога не подкрепи Нориега, излезе на улиците, но полицията на Нориега брутално потуши мирните демонстрации.
Сенатът на Съединените щати бързо прие резолюция, призоваваща диктатора да отстъпи властта. След като насъскана от Нориега тълпа атакува американското посолство, Държавният департамент прекрати икономическата и военната помощ за Панама. По-късно, на 5-ти февруари 1988 г., федералните съдии в Маями и Тампа осъдиха Нориега и група негови помощници за многобройни случаи на контрабанда на наркотици. Нориега контраатакува, като организира кампания на тормоз срещу американски граждани, създаде пречки пред американските права от Договора за Панамския канал от 1977 г. и се обърна за икономическа и военна помощ към други обявени извън закона страни като Куба, Никарагуа и Либия. Куба и Никарагуа осигуриха оръжия и инструктори, за да помогнат на „комитетите за гражданска отбрана“, които станаха известни като „батальони на достойнството“, за събиране на разузнавателна информация и контрол над населението, а през 1989 г. Либия даде 20 милиона долара в замяна на използването на Панама като база за координиране на терористични дейности и въстанически групи в Южна Америка.
В резултат на тази военна и икономическа помощ ПОС укрепна като добре екипирана и въоръжена сила с численост около 14 000 души.
Планиране на непредвидени случаи: февруари-ноември 1988 г.
След американските федерални присъди срещу Нориега СНЩ наредиха на генерал Фредерик Ф. Уорнър-младши, главнокомандващ Южното командване (САУТКОМ) на САЩ, да ревизира съществуващите планове за непредвидени случаи в съответствие със следните указания: защита живота и собствеността на американците; поддържане на канала отворен за корабоплаване; осигуряване на мирни операции за евакуации както в мирна, така и във враждебна среда; изработването на план за помощ на правителството, което евентуално ще смени режима на Нориега.
Последва серия нови планове — известни под общото име СЛОЖЕН ЛАБИРИНТ, които щяха да бъдат изпълнявани от генерал-майор Льофке, командир на Южната армия на Съединените щати (ЮСАРСО) като командир на Обединените военни сили в Панама (ОВСП).
Плановете предвиждаха масивно струпване на войски в американските военни бази в Панама. Тези сили или щяха да сплашат лидерите на ПОС и да ги накарат да свалят Нориега от власт, или в случай на неуспех да нахлуят на панамска територия и да победят ПОС.
Въпреки че масираният подход на генерал Уорнър съдържаше няколко сериозни недостатъка, той го предпочиташе пред одобряваната от някои други военачалници изненадваща стратегия, която се състоеше в бърза, силна, решителна атака срещу Нориега и ПОС от страна на сили от Съединените щати, действащи заедно със силите за специални операции и войските на генерал Уорнър.
Най-сериозният недостатък в подхода на Уорнър: той беше прекалено бавен. Даваше време на лошите да се възстановят и отвърнат на удара. По такъв начин, ако Нориега се спасеше при първото нападение, той можеше да избяга в планините и да организира партизанска война. Освен това почти трийсетте хиляди американски граждани, живеещи в Панама, бяха уязвими като евентуални заложници — или нещо по- лошо, — без да споменаваме вероятността за много цивилни жертви и нанесени щети на гражданската собственост.
На 16-ти март 1998 г. част от ПОС започна военен преврат в Командансия (щаба на ПОС), който Нориега безмилостно потуши. След това той изгони от армията всички, които смяташе за неблагонадеждни, обяви извънредно положение, разби политическата опозиция и засили тормоза срещу американските граждани под формата на сериозни ограничения на пътуванията, претърсвания и пътни блокади.
След като прегледа плановете на Уорнър, председателят на СНЩ адмирал Кроу го помоли да раздели общия план СЛОЖЕН ЛАБИРИНТ на четири отделни оперативни заповеди с цел улесняване на изпълнението му. Щабът на генерал Уорнър ги нарече с общото име МОЛИТВЕНИК. Първата, КОД КЛОНДАЙК, покриваше тиловите евакуационни операции. Американските граждани в Панама трябваше да бъдат ескортирани до сборни места в Панама Сити и Колон за евакуация в Съединените щати. (Панама Сити откъм тихоокеанската страна на канала е столицата на страната. Колон е карибската й врата.)
Според втората оперативна заповед СЛЕД ТОВА разположената в Панама 193-та пехотна бригада, изпратени от Съединените щати сили и Атлантическото командване на Съединените щати щяха да защитят американските граждани и инсталации, както и Панамския канал. Силите от Съединените щати щяха да включват една бригада от 7-ма пехотна дивизия, един механизиран пехотен батальон от 5-та механизирана дивизия, 6-та експедиционна бригада на морските пехотинци и бойната група кораби на един самолетоносач. Те щяха да съставят гръбнака на силата, която щеше да приложи на практика останалите две оперативни заповеди от серията МОЛИТВЕНИК — СИНЯ ПРИМАМКА и СЛЯПА ЛОГИКА.
СИНЯ ПРИМАМКА предвиждаше обща настъпателна операция за победа над ПОС и тяхното разформироване. Тя щеше да започне с операции на намиращите се вече в Панама войски от почти 12 000 души и да продължи до осем дни. Пред следващите две седмици към тях щяха да се присъединят още 10 000 войници от Съединените щати. Междувременно един самолетоносач с бойната си група кораби щеше да блокира въздушните и морските пътища за Куба и да осигури близка поддръжка от въздуха, докато амфибийна сила осигури допълнителни сухопътни войски. В допълнение към базираните в Съединените щати сили, предназначени за СЛЕД ТОВА, командирът на САУТКОМ щеше да пусне в действие и обединена военна сила от екипи за специални операции от СОКОМ за операции срещу командването на ПОС, командни и контролни пунктове и летища. Освен това силите за специални операции щяха да спасяват заложници, да извършват разузнаване и да открият и заловят Мануел Нориега.
Командирът на САУТКОМ не само щеше да осъществява общото командване на СИНЯ ПРИМАМКА, но и общата тактическа координация. Той, заедно с командирите на Обединена военна сила Панама и на Обединената военна сила за специални операции, щеше да извършва координирани, но отделни операции.
След приключването на първоначалните нападения СИНЯ ПРИМАМКА обединената военна сила щеше да започне граждански военни операции, предвидени в СЛЯПА ЛОГИКА — четвъртата оперативна заповед в МОЛИТВЕНИКА. Фазата граждански въпроси щеше да помогне да се възстановят обществената безопасност и здравеопазване, както и други държавни институции, последвано от прехвърляне на контрола на
