— Мога да предупредя в полицията, но тия типове са разпрострели пипалата си навсякъде. Знаем със сигурност, че въртят далавери и в Лас Вегас, и в Лос Анжелис. Човекът може да се обаждал и от там, но откъдето и да е звънял, това не означава, че складът е някъде наблизо.
— И през ум не ми е минавало, че братя Баджет са чак такива злодеи — каза Били. — Носят се какви ли не слухове, но все пак те държат автоборси, продават и яхти…
— Занимават се и със законен бизнес, но колкото за параван — прекъсна го О’Брайън. — Така перат пари. Ще звънна тук-там. Ако не друго, ченгетата ще ги държат под око, макар че те, хитреците му с хитреци, никога не си мърсят ръцете.
Нор разтърка чело, беше много разтревожена.
— Не току-така помня този глас. Я чакайте малко. — Тя махна на един от келнерите. — Повикай Денис, Сам. А ти застани на бара.
О’Брайън я погледна.
— По-добре не казвайте на никого, че сте чули този разговор.
— Имам пълно доверие на Денис — отвърна Нор.
„На масата се събра доста народ — помисли Стърлинг. — Налага се да постоя прав.“ Усети как му издърпват стола и подскочи като ужилен. Нямаше намерение Денис да му сяда в скута.
— … И, Денис, сигурна съм, че съм чувала този глас в ресторанта — каза в заключение след малко Нор. — Говореше с акцент. Не е изключено да е бил притеснен, но ми хрумна, че може би е посядал при теб на бара и сте си приказвали.
Денис поклати глава.
— Не се сещам, Нор, кой може да бъде. Но съм сигурен, че ако Баджетови са го взели на мушка, ще има много да пати.
Всички се засмяха нервно.
„Опитват се със смях да прикрият колко са притеснени — помисли Стърлинг. — Ако братя Баджет наистина са чак такива злодеи, каквито ги изкарва Шон О’Брайън, ако се наложи и Нор и Били да свидетелстват пред съда, че наистина са чули този разговор… Клетата Мариса! А днес беше толкова щастлива!“
О’Брайън стана от масата.
— Трябва да звънна по телефона — рече той. — Може ли от кабинета ти, Нор?
— Ама разбира се.
— Елате и вие с Били. За да повторите какво точно сте чули.
— Аз ще бъда на бара — изтика Денис стола.
„Ако бях жив, щеше да ми премаже палеца на крака“, каза си Стърлинг.
— Нор! Мислехме, че тази вечер ще ни попеете с Били за празника! — провикна се един от клиентите на съседната маса. — Дошли сме специално да ви послушаме.
— И това ще стане — усмихна се Нор. — До петнайсетина минути сме тук.
В кабинета О’Брайън се обади на един свой познат във ФБР и Нор и Били повториха какво са чули. След разговора Нор сви рамене.
— Ама че работа! Ако не си спомня на кого е гласът, не мога да им помогна.
Клетъчният телефон на Били иззвъня.
— Риса е — каза той, след като провери на екранчето кой го търси. Лицето му стана по-ведро. — Здравей, мъничкото ми… Току-що се връщаме… Не, не видяхме басейна и пътеката за боулинг… Не бих казал, че приличат на Сопраните.
— Аз пък бих казала — прошепна Нор.
— Да, изкарахме обичайния репертоар… — Той се засмя. — То се знае, че обрахме овациите. Викаха ни отново и отново на бис. Виж какво, мъничкото ми, сега ще чуеш за малко Нор-Нор и бързо в леглото. Ще се видим утре. Обичам те.
Връчи телефона на Нор, после се обърна към О’Брайън.
— Нали познавате дъщеря ми Мариса?
— То оставаше да не я познавам! Мислех, че заведението е нейно.
— И тя така си мисли.
Нор се сбогува с Мариса и с тъжна усмивка сгъна телефона и го върна на Били. Погледна О’Брайън.
— Все се питам дали онзи клетник, който молеше за отсрочка на дълга, гледа семейство.
Били я прегърна през раменете и за миг я притегли към себе си.
— Изглеждаш уморена, мамо, и колкото и да ми е неприятно да ти го напомням, твоите почитатели те чакат…
— Знам, знам. Трябва да им попеем. Но нека първо се пооправя.
О’Брайън бръкна в джоба си.
— Визитната ми картичка. Ако се сетите кой е човекът, звъннете ми, колкото и да е часът. Ще дам една и на Денис.
В девет и половина, когато Нор и Били излязоха на подиума, в заведението нямаше и една-едничка свободна маса. Пяха два пъти по два и половина часа, в девет и половина и после в единайсет — за нощните птици.
„Професионалисти са — помисли Стърлинг. — По нищо не им личи, че са притеснени.“ Веднага след края на първия концерт Нор се затвори в кабинета заедно с тефтерите с резервациите от последните две години. Стърлинг седеше до нея, докато тя изговаряше на глас едно по едно имената в тефтерите.
Току спираше и повтаряше някое от имената, сетне клатеше глава и продължаваше нататък. „Мъчи се да види дали името на мъжа с акцента й говори нещо“, отсъди Стърлинг.
Лицето й ставаше все по-угрижено. По едно време Нор си погледна часовника и подскочи като ужилена — отвори дамската си чанта и извади кутийката с пудрата. За броени секунди се поосвежи, сложи си малко сенки за очи и червило. Махна гребена със скъпоценните камъни от косата си и тръсна глава. Стърлинг остана изумен колко чевръсто приглажда тя с пръсти дългите кичури и отново ги прихваща с гребена.
— Като влачена от порой съм — изрече Нор на глас, — но шоуто трябва да продължи.
„Каква ти влачена от порой! — идеше му на Стърлинг да възрази. — Изглеждаш чудесно. Наистина си голяма красавица.“
На излизане от кабинета Нор въздъхна тихичко, след миг обаче вече се разтапяше в усмивки и току спираше на някоя от масите да размени две-три думи с посетителите.
„Няма къде игла да падне — забеляза Стърлинг — и от начина, по който Нор си бъбри с всички, се вижда, че са й постоянни клиенти. Мед им капе от устата, докато говорят с нея. Но и Нор си я бива.“ Стърлинг заслуша как тя ту пита как е със здравето майката на едного, ту се интересува от сина на друг, ту любопитства кога трети излиза в отпуск и къде заминава, ту поздравява мъж и жена за наскорошния им годеж.
„Небесният съвет няма как да я обвини, че не е обръщала внимание на другите — каза си Стърлинг. — Жалко, че и аз не съм бил като нея.“
Били беше погълнат от разговора с мъж и жена на масата в ъгъла. Стърлинг реши да се присламчи. „Дано не дойде и някой друг“, помисли си, докато се разполагаше на свободния стол. Чу какво си говорят и вдигна вежди. Хората на масата бяха важни клечки от „Емпайър Рекординг Къмпани“ и искаха да подпишат договор с Били.
Мъжът рече:
— Не е нужно да ви обяснявам кого сме наложили на пазара. От известно време следим кариерата ви, Били, и решихме да ви предложим договор за два албума.
— Много съм поласкан, наистина твърде щедро от ваша страна, но трябва да поговорите с агента ми — отвърна с усмивка той.
„Опитва се да скрие, че е развълнуван — усети Стърлинг. — Всеки млад певец си мечтае да подпише договор със звукозаписна компания. Какъв шантав ден!“
