„Такава ли била работата! Затова значи са я позадържали — помисли Стърлинг. — Била е доста сприхава.“
— Виж какво — поде Денис — същински отец изповедник, — знам, струва ти се невероятно, но съм готов да се обзаложа, че все някой ден ще срещнеш жена като за теб. Още си млад.
„Само внимавай с кого играеш голф“, предупреди го наум Стърлинг.
— Миналия април, Денис, чукнах седемдесетака.
— В днешно време още минаваш за млад.
Стърлинг поклати глава. „Аз пък щях да съм на деветдесет и шест. Никой не би ме обвинил, че съм още млад-зелен.“
— Откога работиш тук, Денис? — поинтересува се Чет.
„Благодаря ти, мой човек“, рече си Стърлинг, обнадежден, че покрай отговора на Денис ще добие представа за положението.
— Нор отвори заведението преди двайсет и три години. Бил почина точно когато Били тръгна на училище. Тя не искаше и занапред вечно да е на път. Познавам я от един клуб в Ню Йорк. След половин година ми звънна по телефона. Оплака се, че била хванала бармана да бърка в касата. Децата бяха поотраснали, жена ми искаше да се махне от града. Оттогава съм все тук.
Стърлинг видя с крайчеца на окото, че Били и Нор излизат от ресторанта. „Ще взема да ги изтърва и да оплескам работата“, укори се той и побърза да ги настигне, докато те прекосяваха паркинга.
Не беше изненадан, че се качват на един от малките джипове. Явно сега бяха на мода. Подсмихна се при мисълта как Мариса се е качила на допотопния автомобил на Рой. Като повечето деца, сигурно и на нея й беше неприятно приятелчетата да я свързват с нещо толкова отегчително.
Стърлинг се намести на задната седалка точно когато Били включи двигателя и погледна през рамо калъфите — в тях явно имаше музикални инструменти. „Само да знаеха, че с тях се вози един купонджия!“, подсмихна се Стърлинг.
Намести се и изпружи крака. „По-приятно е, когато не се налага да се свивам между две бебешки седалчици“, каза си той. Изгаряше от нетърпение да отиде на празненството. Спомни си сбирката вечерта преди последната игра на голф, бяха пускали плочи на Бъди Холи и Дорис Дей. „Дано Нор и Били изкарат някое тяхно парче“, помисли си натъжен.
Автомобилът подкара по заснежените улици на Мадисън Вилидж. „Напомня ми на «Къриър и Айвс1»“, помисли Стърлинг, загледан в добре поддържаните къщи, много от които бяха окичени с красиви празнични светлинки. Входните врати бяха украсени с венци, сплетени от елови клонки и зеленика. През прозорците блещукаха коледни елхи.
Стърлинг зърна на една от моравите красива ясла с подредени около нея фигурки от дърво и се усмихна тъжно.
Сетне минаха покрай къща с десетина пластмасови ангели с човешки ръст, които палуваха по моравата. „Онзи ангел пред вратата на Небесния съвет, дето само си придава важности, сигурно ще припадне, ако ги види отнякъде“, рече си Стърлинг.
По едно време зърна залива на Лонг Айланд. „Винаги съм обичал Северния бряг“, помисли си, докато, извил врат, се мъчеше да види по-добре водата, сега обаче брегът бе застроен много повече, отколкото преди.
На предната седалка Нор и Били обсъждаха през смях опитите на Мариса да дойде с тях, за да видела, моля ви се, с очите си какво имало вътре в голямата къща.
— Не си поплюва това дете — рече гордо-гордо Били. — На теб се е метнало, мамо. Вечно слухти, да не би да изтърве нещо.
Нор също прихна — беше съгласна със сина си.
— Предпочитам да го нарека здравословно любопитство към света. Това показва колко ни е умничка.
Докато ги слушаше, Стърлинг се умърлуши. Знаеше, че животът им ще се промени из корен и че в скоро време им предстои да се разделят с това дете, превърнало се за тях в център на Вселената.
Де да беше по силите му да го предотврати!
Всеки път, когато в къщата на Джуниър и Еди Баджет имаше празненство, Джуниър изпадаше в нервна криза. „Почна се!“, помисли си Чарли Сантоли, докато следваше по петите двамата братя: бейзболната бухалка и топката за боулинг. Джуниър, бейзболната бухалка, де, беше с малки студени очички. Еди — топката за боулинг, пък вечно подсмърчаше, станеше ли дума за мама, колкото и коравосърдечен да беше във всичко останало.
Всички се суетяха, както винаги преди празник. Цветарите притичваха напред-назад и слагаха навред из къщата огромни букети. Хората от фирмата за организиране на тържества редяха масите. Джуъл, вятърничавото двайсет и две годишно гадже на Джуниър, потракваше с високи токчета и се пречкаше на всички. Издокарани в смокинги и папионки, доверените хора на Джуниър и Еди се бяха събрали на тумба и приличаха на изпечени негодници, каквито всъщност си бяха.
Преди да излезе от къщи, Чарли волю-неволю изслуша поредното конско на жена си.
— Чарли, тия Баджетови са си мошеници — каза му тя. — Всеки ще ти го каже. Крайно време е да им заявиш без недомлъвки да си търсят друг адвокат. Чудо голямо, като са построили ново крило в старческия дом! Да не би да са ги спечелили с честен труд тия пари? Предупредих те аз преди петнайсет години да не се хващаш с тях! Но кой да слуша! Пак ще извадиш късмет, ако не свършиш в багажника на някоя кола. Разкарай се оттам. Имаш предостатъчно пари. На шейсет и две години си, толкова си се изнервил, че подскачаш насън. Искам внуците ти да те познават жив, а не да целуват преди лягане снимката на дядо си.
Нямаше смисъл адвокатът да обяснява на жена си Мардж, че не може да се махне. Навремето бе смятал да поеме само правните проблеми на братя Баджет. Но колкото и да му беше криво, не можеше да не признае, че с какъвто се събереш, такъв ставаш. Не веднъж и дваж братята го бяха карали да попритисне свидетелите на обвинението и да им намекне, че е в тяхна изгода — финансова и чисто физическа, да забравят едно или друго. Така бе спасил от затвора братята, обвинявани в какво ли не: лихварство, уговорени баскетболни срещи, букмейстърство. Ако откажеше да изпълни някое тяхно искане, ако ги напуснеше, все едно да сложеше край на живота си.
Братя Баджет се бяха изръсили с тлъста сума — цели два милиона долара, за крилото в старческия дом, което щеше да носи името на майка им, и благодарение на това можеха да разчитат, че на празника по случай осемдесет и петия рожден ден на майка им, която бе далеч от тук, ще се стече каймакът на обществото: двамата сенатори от щат Ню Йорк, председателят на Комисията по здравеопазване към Конгреса, какви ли не кметове и знаменитости, целият управителен съвет на старческия дом. Само той включваше някои от най-известните имена в Лонг Айланд.
Щяха да присъстват общо седемдесет и пет души — все хора, способни да дадат на братята ореола на достопочтеността, до който те така усърдно се домогваха.
Беше много важно празникът да мине добре.
Гостите щяха да бъдат посрещнати главно в големия салон, помещение, което в много отношения приличаше на бална зала в дворец на френските крале. Варакосани стени, позлатени столове с усукани тънки крачка, изящни масички от скъпо-прескъпо екзотично червеникаво дърво, атлазени завеси, гоблени. Над всичко това властваше високата два етажа мраморна камина в стил от петнайсети век, окичена с какви ли не херувимчета, еднорози и ананаси. Джуниър беше обяснил, че „ананасовото дърво олицетворява късмета“, и бе наредил на декоратора да се постарае в копието на камината да има повечко такива дървета и да забрави другите заврънкулки.
Така се бе получило помещение — паметник на лошия вкус, каза си Чарли. Направо не му се мислеше с какво око ще погледнат тузарите на всичко това.
Началото на празника беше насрочено за пет часа, а краят — за осем. За гостите бяха подготвени
