отбива в ресторанта.
— Добре, Нор. Веднага ще се свържа с полицейското управление.
Вече съвсем буден, той седна в края на леглото. Беше сам в стаята. Жена му Кейт беше медицинска сестра в детското отделение на местната болница и днес беше нощна смяна.
Най-напред Шон звънна в полицейския участък в Сиосет, където го познаваха много добре.
Вдигна дежурният лейтенант Ник Амарето — той знаеше кой е Крамер.
— Свястно момче. Живее тук от двайсетина години. Известно време беше член на комисията по зониране. Две-три години оглавяваше и тукашния клон на Червения кръст. Има си човекът фирмичка за компютърен софтуер.
— А склад притежава ли?
— Да. Купи парцел до магистралата. Събори старите занемарени мотели и вдигна малък комплекс с административна сграда и склад.
— Казаха ми, че складът е подпален. Крамер дължал пари на братя Баджет.
— Не думай! Трябва да тръгваме незабавно. Ще вдигна на крак отряда за бързо реагиране и пожарникарите.
— А аз ще звънна във ФБР. Хайде, до скоро.
— Я чакай, Шон — подвикна лейтенантът. — По радиото съобщават важна новина.
Още преди Амарето да се върне на телефона, Шон О’Брайън разбра, че е закъснял. Комплексът на Крамер вече гореше.
От охраната позвъниха на Ханс Крамер в три и четирийсет и пет след полунощ. Детекторът за дим в склада се бил задействал. Пожарникарите били повикани.
Отчаяни, Ханс и жена му се облякоха надве-натри, без да казват и дума, обуха на босо маратонките, грабнаха якетата и хукнаха към автомобила.
„Не внесох всички вноски за пълна осигуровка — каза си посърнал Ханс. — Не ми беше по джоба. Дано пожарникарите спасят склада, иначе работата ми е спукана.“
Усети тежест в гърдите. В колата още не се беше стоплило, а той бе плувнал в пот.
— Трепериш като листо, Ханс — проплака притеснена Лий. — Каквото и да стане, все ще се оправим. Обещавам ти.
— Ти, Лий, не разбираш. Затънал съм до гуша в дългове. Мислех, че е по силите ми да ги върна. Бях сигурен, че нещата ще потръгнат.
Шосето беше почти безлюдно. Ханс натисна газта и отпраши с пълна пара нататък.
— Лекарят те предупреди. При последния преглед тестът ти за стрес не беше никак добър. Много те моля, успокой се.
„Дължа им триста хиляди долара — помисли Ханс. — Складът струва три милиона, но застраховката ще покрие само ипотеката. Пак няма да успея да си върна дълга.“
Завиха по улицата за склада и изтръпнаха. Видяха в далечината огнени езици, прорязали яростно мрака, около тях на гъсти валма се кълбеше пушек.
— Майко мила! — пророни Лий.
Ханс бе толкова стъписан, че сякаш бе изгубил дар-слово. „Те са го направили — отсъди той. — Баджетови. Ето как отвърнаха на молбата ми да поизчакат с дълга.“
Стигнаха при склада и видяха, че той е заобиколен от пожарникарски коли. Към огнения ад шуртяха мощни струи вода, бълвани от маркучите, но и отдалеч си личеше, че огнената стихия не може да бъде обуздана.
Ханс отвори вратата и точно тогава на силен талаз го плисна болка, повалила го насред пътя.
След броени мигове усети как му слагат нещо на носа, как в гърдите го пронизва остра като нож болка, как го повдигат яки ръце. Колкото и да бе налудничаво, изпита облекчение.
Вече нищо не беше в негова власт.
Стърлинг се върна в ресторанта и не се изненада, че Нор слиза от автомобила си, спрян на паркинга. „Сигурно вече са научили за пожара“, каза си и забърза.
Последва Нор, която се качи в жилището на Били, заело целия втори етаж на сградата. Денис също вече беше тук, а Били беше направил кафе.
— Шон е тръгнал насам — обясни Нор на сина си.
Не беше гримирана. Косата й беше прихваната на кок, но по лицето и врата й пак висяха дълги кичури. Жената беше облечена в светлосин анцуг и беше по гуменки.
Били бе в намачкани дънки и ватирана риза и бе обут в мокасини. Очите му бяха уморени, по страните му вече бе набола четина.
— Шон обясни, че било много важно още сега да поговори с нас — каза Нор, докато Били сипваше кафето, после тримата отидоха в трапезарията.
От стола, който си избра, Стърлинг виждаше хола. Ергенското жилище на Били бе доста уютно, но и разхвърляно, под масичката се мъдреха чифт маратонки, отгоре пък имаше цяла купчина вестници. Канапето и фотьойлите не бяха нищо особено, ала сякаш приканваха да се настаниш удобно на тях.
Личеше си, че Били пише музика и репетира именно в хола. На пианото бяха облегнати две китари, по канапето бяха намятани нотни листове.
Както и у Нор, и тук много от украшенията по елхата бяха правени на ръка — очевидно от Мариса.
На вратата се позвъни — беше дошъл и Шон О’Брайън. Били натисна копчето на домофона и зачака детективът да се качи по стълбите.
О’Брайън беше угрижен. Кимна, когато Били му предложи кафе, седна при другите на масата и им разправи за пожара.
— Голям ли е? — попита Нор.
— По-голям — здраве му кажи! — отвърна О’Брайън. — Ханс Крамер е приет в болница. Получил е доста тежък сърдечен пристъп, но ще прескочи трапа.
— Божичко! — простена Нор.
— Складът е изгорял до основи — продължи О’Брайън. — Не е останало нищо, ама нищичко. Явно са пипали професионалисти.
— Сигурно ли е, че пожарът е умишлен? — попита глухо Нор, макар и да знаеше отговора.
— Да, умишлен е.
— И сега какво? — намеси се и Били.
— От ФБР ще дойдат всеки момент. Ще вземат показания, с които да потвърдите вината на Баджетови. Щом Крамер се пооправи, ще разпитат и него. После ще предявят на братята обвинение. Чули сте как Джуниър поръчва палежа, значи най-после разполагаме с неопровержими доказателства срещу тях. Но ви предупреждавам, никой не бива да узнава, че ще свидетелствате в съда срещу Баджетови.
Били и Нор се спогледаха.
— И двамата сме наясно — каза младежът.
— На мен също ми е ясно — обади се свъсен и Денис.
Стърлинг поклати глава. „Адвокатът — помисли си. — Чарли Сантоли, адвокатът на братя Баджет. Той видя как Били и Нор излизат от кабинета. Дали вече е казал на Баджетови?“
В седем и половина сутринта в понеделник Чарли Сантоли слезе в кухнята на къщата си, която се намираше в Литъл Нек, Лонг Айланд.
