Вдясно от вратата имаше огромен телевизор със стосантиметров екран, под който бяха подредени канапе и фотьойли с тапицерия като зеброва кожа.
Братята пиеха кафе и гледаха местния канал. Джуниър махна на Чарли и му посочи един от фотьойлите.
— Ей сега ще съобщят новината, чакай да видим!
— Пожарът в склада в Сиосет бушува вече шест часа — съобщи водещият. — Двама пожарникари са погълнали големи количества дим и са приети на лечение. Собственикът на склада — Ханс Крамер, е получил сърдечен пристъп и е откаран в спешното отделение на болница „Сейнт Франсис“…
Появиха се кадри с пламтящи сгради. На малкото екранче горе повториха запис, на който един от пожарникарите оказва първа помощ на Крамер и му слага кислородна маска.
— Достатъчно, Еди. Изключвай го. — Джуниър се изправи. — Значи още гори, а? Брей, че пожар, брей, че чудо!
— В електрическата инсталация явно е станало късо съединение — поклати глава Еди. — И това се случва, нали, Джуниър?
Ханс Крамер. Името беше познато на Чарли. Крамер беше идвал в къщата — да се види с Джуниър. Беше от хората, които получаваха от братята „частни кредити“. „Значи те са подпалили склада. Не си е платил навреме и братята са го сринали със земята“, бе повече от сигурен адвокатът.
Сценарият се беше разигравал и преди. Ако ченгетата докажеха, че Джуниър и Еди стоят зад пожара, към тях щяха да бъдат предявени нови обвинения. А ако, не дай си Боже, Крамер умреше, ги застрашаваше и съд за непредумишлено убийство.
Никой обаче не бе в състояние да докаже, че Баджетови имат пръст в умишления палеж. Братята пипаха много предпазливо. В договора за заем, който Крамер беше подписал с тях, вероятно бе посочена обичайната лихва. По нищо не личеше, че тя всъщност е петдесет процента. Пък и човекът, драснал клечката, със сигурност не се водеше в никоя ведомост. Баджетови сто на сто бяха наели външен човек — да им свърши мръсната работа.
„Но ако отнякъде се разбере, че Джуниър и Еди са свързани с палежа, пак ще се наложи да ходя да убеждавам някого да забрави каквото знае“, помисли отчаян адвокатът.
— Ей, Чарли, какво си се умърлушил такъв, сякаш са ти потънали гемиите — подвикна Джуниър. — Виж каква прелестна утрин!
— Наистина чудесна — включи се и Еди, после също стана от канапето.
— Пък и, както каза Джуъл, мама беше неотразима по сателитната връзка — допълни Джуниър. — Открай време си е падала по ракийката. Както подчерта и Джуъл, след като ние с Еди сме отишли в кабинета, всички са повтаряли, че мама е била много сладка.
— Да — усмихна се малко тъжно по-големият брат.
— Ами певците! Биваше си ги! Удариха всички в земята.
Чарли не беше виждал от месеци Джуниър толкова весел и бъбрив. „Значи Джуъл не е чак такъв въздух под налягане, както мислех — рече си адвокатът. — Щом е успяла да ги убеди тия двамата, че всички са харесали мама, преспокойно могат да я пратят и посланичка във Валония.“
— Радвам се, че Нор Кели и Били Камбъл са ви харесали — каза той. — Когато излязоха от кабинета ви, изглеждаха толкова разстроени, та си помислих, че сте ги скастрили, задето не са се представили добре.
Начаса усети как настроението рязко се променя. Джуниър се взря в него с очи, прилични на студени резки, после стана морав, а мускулите по врата му се опънаха до скъсване.
— Моля? — подвикна той с леден глас.
Ужасен, Чарли се извърна към Еди, издул бичи бузи. В очите му нямаше и следа от разнежеността, блеснала в тях, когато стана дума за мама. Вторият брат беше стиснал устни, които сега приличаха на сивкаво-червена черта върху лицето му.
— Казах само, че… — взе да пелтечи адвокатът. — Че Нор Кели и Били Камбъл ми се видяха малко посърнали, когато след сателитното посещение на майка ви излязоха от вашия кабинет.
— Защо не си споменал, че са били там?
— Нямах причини да го правя, Джуниър. Защо да ти казвам? Мислех, че знаеш.
— Вратата към предния кабинет беше открехната, нали, Еди? — подвикна Джуниър.
— Да.
— Трябвало е да ни кажеш, Чарли, че ония са влезли след нас. Би трябвало да си наясно, че е важно за нас. Сега се налага да звъннеш на пойните птички — натърти Джуниър. — Знаеш какво имам предвид.
„Това сигурно е краят на разпита и на даването на показания“, помисли си Стърлинг, докато гледаше как агентите от ФБР се ръкуват с Нор, Били, Денис и Шон. Беше единайсет часът преди обяд. През последните два часа четиримата бяха давали показания под клетва. Агентите дори бяха накарали Нор и Били да начертаят къде точно са стояли, когато са чули гласа на Ханс Крамер върху телефонния секретар, а после и заповедта на Джуниър складът да бъде опожарен.
— Сигурна ли сте, госпожо Кели, дали братя Баджет не са се усъмнили, че сте в стаята пред кабинета? — попита отново главният следовател Рич Майърс, докато вдигаше куфарчето си. — Както вече ви обясних, ако те знаят, че сте ги чули, се налага незабавно да ви осигурим охрана.
— Според мен не знаят. В случай че подозираха нещо, вероятно щяха да отложат подпалването на склада. — Нор намести гребена, с който бе прихванала косата си. — Грохнала съм от умора.
„Точно така се изразяваше и мама“, рече си Стърлинг.
— Затова, ако сте приключили с мен, ще взема да се прибера у дома, да полежа в джакузито и после да поспя час-два.
— Влизам ви в положението — отбеляза състрадателно Майърс. — Добре тогава. Ще държим връзка. Междувременно си вършете работата, все едно не се е случило нищо.
„Лесно е да се каже — помисли Стърлинг. — За беда нещата няма да се развият точно така.“
Шон О’Брайън поостана само минута-две, след като агентите от ФБР си тръгнаха.
— Ще ви държа в течение — обеща той.
— Защо не си вземеш почивен ден, Денис? — предложи Нор. — Пийт ще поеме бара.
— Ами премиалните за празниците? Не, предпочитам да остана — отсече Денис и се прозина. — Я да не се мотая, ами да се залавям за работа. Пак имаме, Нор, сума ти посетители, дошли за празничния обяд.
— Не съм забравила. Но ще минат и без мен. Хайде, до скоро.
Вратата се затвори след Денис и Били възкликна:
— Премиални ли? На друг да ги разправя тия! Просто иска да е в ресторанта, ако възникнат усложнения.
— Знам, знам. Ти, Били, ще се опиташ ли да подремнеш? Не забравяй, довечера имаме още два концерта.
— Първо ще си проверя съобщенията. Договорих се с едни приятели да обядваме заедно през седмицата.
Нор си облече палтото.
— Забъркахме се в тази каша заради съобщението на Ханс Крамер, което неволно чухме. Едно е да предотвратиш пожар, съвсем друго — да свидетелстваш срещу типове като тези. Играта загрубя. Страх ме е.
— Не забравяй — те и не подозират, че сме ги чули.
Били натисна копчето върху телефона, за да прослуша съобщенията върху секретаря.
Стърлинг поклати глава. „Може би Чарли Сантоли все пак няма да каже, че е видял Нор и Били“, помисли си обнадежден. Но понеже знаеше какво ще стане в бъдеще, беше сигурен, че нещата ще приемат друг обрат.
— Имате две съобщения — оповести електронният глас върху записа.
Първото беше от приятел, уредил да обядват заедно на другия ден.
— Не е нужно да се обаждаш, освен ако не си зает.
