— Благодаря, но предпочитам да го държа в резерва — отговори по микрофона Хуан на Адамс, който беше в хангара на „Орегон“. — Запази готовност все пак.
— Прието, шефе.
— Старшият персонал, какво е положението?
Хората му докладваха един по един. Мърфи в оръжейната станция беше спуснал капаците, покриващи картечницата „Гатлинг“ и четиридесетмилиметровото автоматично оръдие. В тръбите имаше две торпеда. Хали щеше да изкара две смени на комуникациите и радарните системи, защото Линда Рос щеше да тръгне с щурмовия екип. Макс Ханли мърмореше нещо, докато се качваше от машинното отделение, за да поеме пълното командване и екипите за контрол върху пораженията. Линкълн и хората му приготвяха лодката и докладваха, че Линда току-що е стигнала при тях. Доктор Хъксли беше готова в лазарета: беше повикала персонала на кухнята да й помага.
Хуан превключи на канала за целия кораб.
— Внимание, до всички членове на екипажа. Говори председателят. Един от нашите хора е на брега. Всички и всеки от нас дължи живота си на Еди Зенг в определен момент, откакто започнахме да работим заедно. Ето защо спасяването му е най-важната ни задача. Второ. Трябва да спасим колкото е възможно повече китайски емигранти. Не знаем колко са и какво е състоянието им, така че трябва да действаме гъвкаво. Трето: вулканът над обекта всеки момент може да изригне. Всичко това, плюс бурята, която вилнее над нас, означава, че най-важното е скоростта. Слизаме и се изнасяме, колкото можем по-бързо. Няма да рискуваме кораба или екипажа, ако времето ни изтича. Не искам да държа речи като Хенри V преди прочутата победа над французите при Азенкур или адмирал Нелсън при Трафалгар. Всички знаете задълженията си и знаете, че всеки друг член на екипажа разчита на вас. Изправени сме пред необичайна ситуация. Този договор далеч надмина онова, за което сте наети. Вече не става дума за пирати, отвличащи кораби в Японско море, а за нелегален трафик на най-ценната стока на света — хора. Не сме дошли тук да напълним джобовете си, а защото дългът ни като членове на цивилизованото общество е да отстояваме онова, което мислим за правилно. Всички имахте време да помислите предварително. Моментът обаче дойде. След по-малко от час ще се сблъскаме с неизвестна сила и съдбата на много хора ще зависи от нас. Знам, че няма да ги разочаровате. — Кабрило щракна радиоуредбата, после отново я включи. — Извинете, че все пак малко прозвучах като Нелсън. Дайте сега да им разгоним фамилията на тия мръсници.
24
Кабрило отиде в каютата си и облече черни дрехи, кевларена жилетка и боен колан. Повечето малокалибрени оръжия на Корпорацията се държаха в специален шкаф, но той пазеше пистолета си в старинен сейф, реликва от отдавна излязло от употреба железопътно депо в Санта Фе. Сложи двата си пистолета „Фабрик Насионал 5–7“ в еднаквите кобури. Бяха тежки, но щеше да спести ценни секунди, защото нямаше да му се налага да презарежда. Взе автомат М–4А1 и шест резервни пълнителя. Не си направи труда да вземе втори нож. Дългият десет сантиметра „Гербер“ му беше достатъчен.
Завърза си наколенки и нахлузи на ръцете си ръкавици без пръсти с кожени подплънки за предпазване на дланите, после погледна отражението си в огледалото в банята. Решителността и мотивацията, които го бяха поддържали през годините в ЦРУ и бяха довели до основаването на Корпорацията, се виждаха в твърдите му като кремък съсредоточени очи. Лицето му беше сплав от подготовка, опит и воля.
За пореден път щеше да преодолее себе си и да отиде да се жертва заради други. Вгледа се изпитателно в очите си, видя непрощаващ блясък и се засмя на глас.
Независимо дали беше смел, или не, Кабрило знаеше, че не може да живее без опасности. Защо инак се беше заловил с тази работа? Адреналинът и ендорфините бяха запели примамливата си песен, тананикаха в главата му и го въодушевяваха. Да се изправиш пред врага означаваше да се изправиш пред себе си. А победата над врага укрепва вярата в самия теб.
Хангарът беше студен и влажен — и претъпкан с хора, довършващи последните си приготовления. Вместо да използват „Зодиака“, предпочетоха щурмовата лодка на „тюлените“, която имаше корпус от поликарбонат, сравнително добре защитена кабина на щурвала и два извънбордови мотора. Можеше да плава в бурно море и да достига скорост петдесет възела.
Осветлението беше намалено, за да съответства на мрачното време навън. Движенията им бяха бързи и сигурни; всички проверяваха екипировката си. Звуците от поставяне на пълнители и зареждане на оръжия звучаха в ушите на Кабрило като победна симфония.
Погледна Виктория Болинджър. Беше се съгласила, макар и с нежелание, да стои в щурмовата лодка, когато екипът слезе да атакува брега. Наемниците на Корпорацията бяха тренирали до безкрай и бяха попадали под обстрел повече пъти, отколкото искаха да си спомнят. По време на сражение се движеха и разсъждаваха като един, сякаш четяха мислите си. Кабрило накара Тори да осъзнае, че присъствието й сред тях ще изложи на риск тази трудно постигнатата съгласуваност.
Не успя да я убеди да не участва в атаката, но всъщност и не положи големи усилия да го направи. Разбираше, че тя се нуждае от това заради вината си на оцеляла от нападението срещу „Авалон“. Докато не отмъстеше по някакъв начин, случилото се щеше да я измъчва до края на живота й. Хуан всъщност смяташе да й помогне, като я направи свидетел на операцията.
Тори вдигна палец в знак, че всичко е наред, и му кимна. Кабрило й се ухили и тя също се усмихна.
Предавателят в ухото му изпращя.
— Хуан, обажда се Макс.
— Казвай.
— Мърфи съобщи, че видеокартината ще бъде включена в реално време всеки момент. Препращам ти я.
— Прието.
Кабрило прескочи планшира на щурмовата лодка и включи плоския екран в лоцманската каюта. Вградените в основата на камерата автоматични стабилизатори компенсираха постоянното клатене и подскачане. Мърфи тъкмо показваше в едър план какво става, докато „Орегон“ влиза в залива.
Кадрите се редуваха с равномерна скорост. Първо показаха ожесточена престрелка близо до голяма метална сграда, вдигната върху шлеп, после хора, досущ като пиратите, които бяха ликвидирали преди седмици. Те нападаха влекач, готов да тегли шлепа. След това се видяха стотици китайски работници, тичаха по стръмен кален склон, за да избягат от стрелбата. Хуан забеляза, че корабите, засечени на радара, са стари. Всичките до един бяха затънали дълбоко на брега, потопени почти до палубите от вълните и приливите. Единственото изключение беше очевидно последният, докаран тук: той все още не беше заседнал в скалистия бряг. Накрая Мърфи показа кратък кадър на вулкана в далечината. Върхът беше обвит в пара и пушек.
Кабрило бързо прецени ситуацията. Заповедите му раздвижиха всички членове на екипажа и виковете им отекнаха по дългите коридори на кораба. Председателят беше призовал към отчаяни действия и за да постигнат успех, трябваше да са нащрек и изключително предпазливи.
След няколко минути „Орегон“ се приближи до брега достатъчно, за да привлече внимание. Войниците с черни униформи сякаш не го забелязаха, но дрипавите индонезийци започнаха да стрелят по него.
Двама моряци натовариха на лодката голяма греда с вериги в двата края и Хуан нареди на Ерик Стоун да обърне кораба странично към брега. Така щяха да са по-голяма мишена за стрелците, но пък щяха да излязат от хангара, без да ги видят.
Вратата плавно се вдигна. Всички скочиха в лодката, пъхнаха ръце в специално направените халки и извикаха, че са готови. Майк Троно включи двигателите и Хуан махна с ръка. Като изстреляна от гигантска прашка, лодката се плъзна по рампата.
Студеният въздух жулеше кожата като шкурка. Капките вода, които паднаха върху тях, бяха ледени. Щурмовата лодка бързо заобиколи кораба, прорязваше широка бразда в тъмното море. Когато хората на брега я забелязаха, тя вече се движеше с петдесет възела, прекалено бързо, за да я улучат.
Троно криволичеше към мястото, където Хуан искаше да слязат — в сянката на един полуизтеглен на брега кораб. Районът около него беше осеян с боклуци, които дори прибоят не можеше да отнесе.
Лодката летеше като стрела по пенестите вълни. Стигнаха до брега, изгазиха през прибоя и залегнаха. Лодката вече се отдалечаваше. Хуан погледна, за да се увери, че Тори е изпълнила заповедта му да остане
