очи и мускулесто тяло. Целият женски персонал бе единодушен, че той е най-хубавият мъж на кораба. Джани знаеше, че Карин и Майкъл се бяха целували, и то не само веднъж.
Карин приглади роклята си.
— Да, той ме увери лично.
Пасман се намеси в разговора.
— Не те ли притеснява фактът, че е от „Отговорните“?
Тя изгледа лекаря накриво.
— Израснах с четирима братя и три сестри. Не мисля, че да не раждаш деца е толкова лоша идея.
— При тях става дума за нещо друго — напомни й Пасман.
Карин се обиди от намека, че не знае нищо за убежденията на хората, които бяха наели парахода.
— Да — отвърна тя. — Става дума и за подпомагане на хората, като се даде възможност за семейно планиране на жените от Третия свят и се намали бремето, което човечеството представлява за земята. Когато доктор Лайдъл Купър основал движението през седемдесетте години, в света имало три милиарда души. Днес са два пъти повече и не спират да се размножават.
— И аз прочетох информационните табла, които са закачили навсякъде — заядливо каза Пасман. — Но не мислиш ли, че „Отговорността“ преминава отвъд социалното съзнание? Ако жена иска да се присъедини към групата, трябва да се съгласи да вържат тръбите й. На мен това повече ми прилича на секта.
— Майкъл каза, че хората вечно му натякват това — отговори Карин с ината на младите, убедени, че трябва да защитят убежденията на любимия си. — Тъй като не си наясно с всички факти, нямаш право да се отнасяш презрително към вярата му.
— Да, но със сигурност можеш да видиш…
Пасман замълча за момент, защото знаеше, че аргументите му нямаха шанс срещу двадесет и няколкогодишно момиче с бушуващи хормони.
— Всъщност вероятно няма да видиш — примирено добави той. — Е, мисля, че трябва да оставите Джанике да си почине. Можете да й разкажете за купона по-късно — каза той и се оттегли.
— Ще се оправиш ли, скъпа? — попита Елза, като погали слабото рамо на Джани.
— Добре съм. Отивайте да се забавлявате. Искам всички сензационни подробности утре.
— Добрите момичета не раздрънкват какво са правили — ухили се Карин.
— В такъв случай не очаквам да се държите като добри момичета.
Двете немкини си тръгнаха заедно, но Карин се върна след секунда и се наведе над Джани.
— Искам да знаеш, че мисля да го направя.
Джани знаеше какво имаше предвид приятелката й. Бе наясно, че Майкъл е повече от мимолетно увлечение за нея. Освен това знаеше, че бе говорил на Карин с часове за вярата си.
— Карин, това е сериозна стъпка. Не го познаваш толкова добре.
— Бездруго никога не съм искала деца, така че какво толкова ще стане, ако ми завържат тръбите сега вместо след няколко години?
— Не му позволявай да те убеди в това — изрече страстно Джани.
Карин беше свястно момиче, но нямаше силна воля.
— Той не ме е уговарял — прекалено бързо отговори Карин. — Мисля си за това от дълго време. Не искам на тридесет години да съм толкова скапана като майка си. Сега е на четиридесет и девет, а прилича на седемдесетгодишна бабичка. Не, благодаря. Освен това — добави тя усмихнато — нищо няма да се случи, преди да пуснем котва в Гърция.
Джани хвана приятелката си за ръка, за да наблегне на думите си.
— Това е решение, което засяга остатъка от живота ти. Помисли повече, ясно ли е?
— Разбрано — кимна Карин, сякаш се съгласяваше с родителите си.
Джани я прегърна бързо.
— Добре. Хайде сега, отивай да се забавляваш.
— Можеш да разчиташ на това.
Уханието на парфюм остана в стаята дълго след като момичетата си тръгнаха. Джани сбърчи лице съсредоточено. Параходът нямаше да акостира в Пирея още една седмица. Все още имаше надежда, че двете с Елза ще успеят да променят решението на Карин. Едно от изискванията да се присъединиш към „Отговорните“ бе да се съгласиш на операция за стерилитет. Вазектомия за мъжете и операция на тръбите на жените. Това бе част от кодекса им, решение да не добавят повече деца към вече претъпкания свят, драматична първа стъпка, която беше трудна, скъпа и необратима. Карин беше прекалено млада да направи това само за да легне с хубав мъж.
Джани се унесе. Събуди се няколко часа по-късно. Чуваше приглушеното ръмжене на параходните двигатели, но почти не усещаше нежното люлеене на вълните в Индийския океан. Зачуди се как ли Елза и Карин се забавляваха на купона и…
За втори път се събуди след един час. Мразеше да кисне в болницата. Беше самотна и отегчена. За момент се зачуди дали да не грабне дрехите изпод леглото и да се измъкне тайно от стаята, за да надникне в балната зала. Но тялото й просто не беше готово за това и тя отново затвори очи.
Чу трясък секунда преди нападателят отново да обвие ръка около гърлото й и да започне да го стиска. Събуди се стреснато и протегна ръка към инхалатора в мига, когато вратата на стаята й се отвори, обляна в светлина от лампата в съседния кабинет. Зашеметена от астматичния пристъп, Джани не беше сигурна какво точно виждаше. Доктор Пасман се запрепъва из стаята. Беше облечен в халат, но бос. Лицето и предната част на халата му бяха потънали в кръв. Джани вдъхна дълбоко и примигна, за да прогони съня от очите си.
Пасман изхърка зловещо и от устата му потече още кръв. Джани ахна. Той направи още две залитащи стъпки и краката му се подкосиха. Падна назад и тялото му се удари в линолеума със силен шум. Джани видя как през него преминаха вълни сякаш вътрешностите му се бяха втечнили и след секунда лекарят лежеше заобиколен от кошмарно блато от собствената си кръв.
Тя стисна чаршафите и се опита да вдиша още от лекарството, тъй като започваше да й се завива свят. Втора фигура влезе в стаята. Карин в малката си черна рокля. Приятелката й кашляше задавено, с тежки раздиращи конвулсии, които пръскаха кръв наоколо. Джани изпищя ужасена. Карин се опита да проговори, но се чу само задавено хъркане. Протегна ръка умолително към нея. Джани се мразеше, задето се отдръпна в отдалечната част на леглото, но не можеше да се принуди да доближи приятелката си. Карминеночервена сълза капна от окото на Карин и остави дебела следа до брадичката й, откъдето капна върху гърдите й.
Също като Пасман преди няколко секунди Карин вече не можеше да стои на крака. Падна назад, а когато се удари в пода, кожата й сякаш изчезна. Навсякъде плисна кръв и тялото й се разпадна. В мига преди Джанике Дал да изпадне в кататоничен шок, тя бе сигурна, че полудява.
6.
Хуан Кабрило се втренчи в тактическия дисплей в продължение на няколко секунди, време, с което знаеше, че не разполага, но все пак отдели. Три от четирите торпеда, изстреляни от иранската подводница „Кило-клас“, се носеха напред към мишените си. Сонарът показваше, че четвъртото бе намалило скоростта си толкова много, че компютърът можеше да даде само приблизителното му местоположение.
По-малко от две мили отделяха товарния кораб „Сага“ от първото торпедо, докато двеста хиляди тонният супертанкер „Аги Джонстън“ разполагаше с миля и половина. Третото торпедо идваше право към „Орегон“ с повече от четиридесет възела в час.
Кабрило знаеше, че „Орегон“ може да понесе директен удар благодарение на реактивната броня около корпуса, която избухваше навън, когато бе ударена от торпедо, и обезсилваше взривните сили. Но все пак твърде вероятно бе някои от важните системи да пострадат. Кабрило можеше да избяга от преследващата ги риба, използвайки превъзходната маневреност и скорост на „Орегон“, но в такъв случай торпедото щеше да нанесе втори удар върху „Сага“ и да реши съдбата й. Просто нямаше начин да предпази и двата товарни кораба и „Орегон“, особено като се имаше предвид и резервното торпедо, което дебнеше навън.
Дочу разсеяно как Хали Касим изпрати радиосъобщение до двата кораба относно приближаващите торпеда, не че те можеха да направят нещо по въпроса. Танкер с размерите на „Аги Джонстън“ се завърташе адски трудно и бавно и се нуждаеше от пет мили, за да убие сегашната си скорост.
