Хенри Катнър, Кетрин Мур
Скривалището
Когато стигна до „Нобхъл Роуд“ 16, Толман се беше изпотил. Насила посегна към панела на сигналния номератор. Разнесе се приглушено бръмчене, докато фотоклстките проверяваха и одобряваха отпечатъците от пръстите му, после вратата се отвори и Толман влезе в сумрачния коридор. Хвърли бегъл поглед назад, там където отвъд възвишенията светлините на космодрума образуваха трептяща, бледа мъглявина.
После продължи надолу по стръмния коридор и влезе в уютно обзаведена стая, където дебел сивокос мъж седеше в кресло и въртеше в длани чаша уиски със сода.
— Здравей, Браун. Всичко наред ли е? — в гласа на Толман се долавяше напрежение.
Увисналите бузи на Браун се разтегнаха в усмивка.
— Естествено — отвърна той. И защо да не е? Полицията не е по петите ти, нали?
Толман седна и се зае да си приготви коктейл от напитките върху поставената наблизо масичка. Изпитото му чувствително лице бе мрачно.
— Човек не може да спори с „жлезите си“. Поне на мен така ми действа Космосът. През целия път от Венера дотук непрекъснато очаквах някой да се запъти към мен и да каже: „Полицията ви търси за разпит.“
— Да, но никой не те спря.
— Не знаех какво ще заваря тук.
— Полицаите не очакваха, че ще се отправим към Земята — рече Браун, като прекара безформена лапа през посивялата си коса. — А тона беше твоя идея.
— Да. Психолог консултант на… престъпници. Да не би да искаш да излезеш от играта?
— Не — отвърна откровено Толман. — не и при печалбите, които се задават сега. Това е голям удар.
Браун се ухили.
— Така е. Никой досега не е организирал обири именно по този начин. И изобщо преди нас не е имало поне едно-единствено престъпление, което да е струвало и пукната пара.
— А сега докъде я докарахме? Трябва да бягаме.
— Фърн е намерил напълно безопасно място.
— Къде?
— В Астсроидния пояс. Трябва ни обаче едно нещо.
— Какво е то?
— Атомен енергиен блок.
Толман се слиса. Разбра обаче, че Браун не се шегува. След миг остави чашата на масичката и се навъси.
— Според мен това е невъзможно. Енергийният блок е твърде обемисто нещо.
— Така е — съгласи се Браун. — Само че този ще пътува в Космоса до Калисто.
— Да го отмъкнем? Нямаме достатъчно хора…
— Корабът ще се управлява от трансплант.
Толман наклони глава на една страна.
— Хм. Това не е по моята част.
— Ще има, разбира се, авариен екипаж. Но ние ще се погрижим за членовете му и ще заемем местата им. След това всичко ще бъде само дреболия — отстраняваме транспланта и бързо преминаваме на ръчно управление. Не казвай, че това не е по твоята част. Фърн и Кънингам ще могат да се справят с техническите въпроси, но преди всичко трябва да установим доколко може да се окаже опасен трансплантът.
— Аз не съм инженер.
Като пренебрегна забележката му, Браун продължи:
— Трансплантът, който ще откара този товар до Калисто, е някогашният Барт Куентин. Ти се познаваше с него, нали?
Толман кимна смаян.
— Разбира се. От години. Отпреди…
— Що се отнася до полицията — ти си чист. Иди и се виж с Куентин. Разпитай го подробно. Установи… Кънингам ще ти обясни какво трябва да установиш. След това ще можем да продължим. Поне така се надявам.
— Но аз не знам… Не съм…
Браун присви вежди.
— Ние трябва да намерим скривалище! Точно сега това е жизнено важно. В противен случай ще трябва да влезем в най-близкия полицейски участък и да протегнем ръце, за да ни сложат белезници. Дотук бяхме умни, но сега трябва да се скрием. Незабавно.
— Да… това е ясно. Но на теб известно ли ти е какво всъщност представлява трансплантът?
— Независим ум, който може да борави с най-различни уреди.
— От техническа гледна точка, да. Виждал ли си някога как трансплант управлява екскаватор? Или дълбачка на Венера? Изключително сложен процес, който при нормални обстоятелства трябва да се управлява поне от десетина души.
— Да не би да намекваш, че трансплантът е свръхчовек?
— Не — отвърна Толман бавно. — Не искам да кажа това. Но си мисля, че ще е по-безопасно да се разправяме с десетина души, отколкото с един трансплант.
— И така — каза Браун — иди в Квебек и виж Куентин. Проверих, сега той е там. Първо поговори с Кънингам. Ние ще разработим подробностите. Това, което трябва да разберем, е какви са способностите на Куентин и кои са уязвимите му места. И дали е телепат, или не. Ти си стар приятел с Куентин, а си и психолог — следователно именно ти можеш да свършиш тачи работа.
— Да.
— Трябва да задигнем атомния енергиен блок. И трябва незабавно да се скрием!
Толман бе убеден, че Браун беше намислил всичко това още от самото начало. Дебеланкото бе твърде ловък и достатъчно умен, за да разбере, че в един свят с високо развита техника и тясна специализация обикновените крадци нямат никакви изгледи за успех. Полицейските власти можеха да се обърнат за помощ към науката. Съобщенията дори между отделните планети бяха отлични и бързи. Имаше уреди… Единствената възможност за успешен удар бе да го извършат светкавично и след това веднага да офейкат.
Ударът обаче трябва да се планира. Когато мериш сили с организирана обществена единица, а това е съдбата на всеки крадец, най-мъдро е да се създаде някакво сдружение. Палката няма никакви изгледи за успех срещу пушката. По същата причина всеки як бандит с обречен на бърз провал. Оставените от него следи ще бъдат анализирани — химията, психологията и криминологията ще го заловят и той ще бъде принуден да си признае. Принуден, без да бъдат приложени някакви по-жестоки методи. И така…
И така Кънингам бе електронен инженер. Фърн бе астрофизик. Самият Толман бе психолог. Дългият русоляв Долкуист бе по призвание и по професия ловец, който изцяло се бе слял с револвера и действаше изключително бързо с него. Котън бе математик, а самият Браун — координатор. В продължение на три месеца тази комбинация бе действала безотказно на Венера. После кръгът неизбежно се затвори и членовете на сдружението се промъкнаха обратно на Земята, готови да предприемат следващата стъпка от плана. До този момент Толман не бе знаел в какво се състоеше този план. Той обаче ясно съзнаваше неговата логична необходимост.
В необятната пустош на Астероидния пояс те можеха да се скрият, ако потрябва и завинаги, като се появяват само за да направят някой успешен решителен удар, щом им се удаде възможност. Ако се намират в безопасност, те биха могли да изградят нелегална престъпна организация с широка шпионска мрежа, разпръсната по всички планети — да, това бе неизбежно. И вее пак той се почувства разколебан — как ли ще надхитри Барт Куентин. Той… не беше… вече… човек…
По пътя до Квебек го разяждаше безпокойство. Макар и космополит, той не можеше да се освободи от предварителното напрежение и смущение преди срещата си с Куентин. Да се преструва, че не е имало никаква… катастрофа — ще бъде много явно. И все пак… Спомни си, че преди седем години Куентин притежаваше великолепно мускулесто тяло и се гордееше, че е изкусен танцьор. Що се отнася до Линда,
