Печатът

предложението. Ченчи го отхвърля и тогава Бокастел му отвръща доста двусмислено. Казва, че в миналото Светият Престол е направил една аналогична операция: всъщност Престолът притежава венаисинското владение „по силата на едно разделение, направено от Краля на Франция и папата след войната срещу албигойците.“

Това е доста отровен намек: впрочем, между края на 12 и началото на 13 век в Прованс с големи борби е изкоренен зловредния бурен на ереста (Дж. Морони, Dizionario di erudizione storico- ecclesiastica, Венеция 1840, ad vocem „Contado venaissano“). C един кървав и жесток кръстоносен поход е избита голяма част от войската на принц Раймонд VI, господар на Прованс и отдавна обвинен в разпространение на албигойските доктрини, насочени срещу Римската църква. В страха си, че ще бъде заловен и предаден на Инквизицията, Раймонд обещава на папството някои земи, между които три замъка, намиращи се във венаисинското владение, а и една част от Авиньон. Ако Раймонд приемел учението на еретиците-албигойци, гласял договорът, тези имущества щели да минат под властта на Църквата. И точно така се случило: Раймонд повтаря грешката си, обявен е за еретик и е отлъчен. Тогава борбата продължава синът му Раймонд VII, който в крайна сметка е сразен на бойното поле от папа Григорий IX и от френския крал Луи IX, наречен Свети. Така че, макар и със сила, договорът между Църквата и еретиците бил спазен: с Парижкия договор от 1228 земите и замъците на албигойците минали в ръцете на Ватикана. Вярно е, обещанието на Раймонд не било следствие от паричен заем от страна на папата. Но намекът на Бокастел за вече съществувал договор между католици и еретици, платен със земите на последните, звучи най-малкото подсещащо.

Но нека се върнем към тайните преговори между Ченчи и представителя на Оранж. След коварния намек за миналото се стига до същината: „Тук, в Княжеството“, разкрива Бокастел „съществува всеобщо убеждение, че принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни сметки, за изплащането на които вярва, че може да прехвърли с лекота владичеството над една държава, от която и без туй той би могъл да добие малко капитали“.

Значи Уилям Оранжки е бил силно задлъжнял с Инокентий XI и е мислел да му се отплати, подарявайки му малкото Оранжко княжество, което впрочем му е носело малко средства.

Ченчи отново съобщава всичко на Рим. Но от Светия Престол пристига второ и доста по-категорично отхвърляне на предложението: не е възможно папа Одескалки да е заемал пари на един еретически принц. Скандалното разкритие обаче е в устата на мнозина. Всъщност Ченчи пак пише в Рим, като добавя, че дори и бившият ковчежник на Уилям Оранжки, мосю дьо Сен Клеман (който определено говори за сделките на принца, познавайки добре въпроса), съветва своите съграждани да се предадат на французите. Вече платихме твърде много на папството, казва бившият ковчежник на Уилям, а да издържаме войските на Луи XIV е все пак по-изгодно, отколкото да се мъчим „да изкараме от Светия Дух“ парите за папата. Сякаш става ясно, че княжеството е било претършувано, за да се върнат парите на папата.

И тук се намира най-ясното потвърждение за дълговете на Уилям Оранжки спрямо Инокентий XI: самият ковчежник говори открито за това, а обстоятелството е съобщено по най-дискретен начин от един източник (апостолическия вицелегат в Авиньон), който определено няма изгода да разпространява лъжи.

Новият папа — отговаря на Ченчи държавният секретар кардинал Рубини — няма никакво намерение да приеме сред своите поданици народа на Оранж, независимо от неговото „единодушно желание“ да се присъедини към папството: папата нямал никаква полза да увеличава броя на своите поданици, достатъчно му била да запази настоящите си такива. Докато кралят на Франция би имал много по-големи възможности да се погрижи за нуждите на хората от Оранж. Но най-вече, подчертава Рубини, трябва да се отхвърли оправданието за тази анексия: а именно „че принц Оранжки е останал длъжник на предходния понтификат с огромни суми“. Преговорите между Ченчи и Бокастел се провалят, Оранж остава за Франция.

Това последно писмо (и само то) е публикувано от Данкелман, но ad confutandum160 тъй като Рубини отрича, че Инокентий XI някога е могъл да дава пари назаем на един еретически принц, в такъв случай заемите не съществуват! Доста хитро обаче Данкелман е пропуснал да публикува и предходните писма на Ченчи (съхранени, както и публикуваното от него, в Тайния архив на Ватикана), от които се стига до напълно противоположно заключение. Заключение, потвърдено, както се видя, от счетоводните книги на Карло Одескалки.

Кореспонденцията Ченчи

Тук се публикува кореспонденцията, запазена във Тайния архив на Ватикана, между мосю Бокастел, вицелегата в Авиньон Балдасаре Ченчи и Ватиканския държавен секретариат.

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 369 Мосю Бокастел до Паоло де Салвадор (преведено), 4 октомври 1689

Синьоре,

След като ви засвидетелствах вътрешната радост, която чувствам, като виждам, че се е възстановила властта на папата, Негово Високопреосвещенство се готви да се върне и вие отново сте в изпълнение на вашата служба, чувствам се задължен да споделя с Вас, че истинската мъка, на която тази страна бе подложена от шестнадесет поделения драгури и двадесет поделения пехотинци, на които вече получихме нареждане да дадем подслон, ни принуди да се предадем на краля [на Франция] и че церемонията се проведе миналия вторник, празник на Вси Светии, на площада на Цирка, където се събраха всички представители на тази държава. Не мога да ви кажа дали идеше дума за нещо предварително подготвено, но всъщност го вярвам и ще Ви говоря за това с повече подробности веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство [Ченчи] е пристигнал. Ще ви обясня пред Него моите мисли [неразбираема дума] дали да се повери на белия лист, ще я познаете лесно, ако ви кажа, че тя би ни доставила щастие, равно на вашето, и че обстоятелството на настоящите дела може да я доведе докрай без много усилия. Жертва съм на ревматизма, но щом стана на крака, ще поискам да ме закарат в Авиньон веднага, щом узная, че Негово Високопреосвещенство вече е дошъл там, за да ида и да подновя пред Него свидетелствата за нашата скромна и уважителна покорност. Моля ви да сторите така, че той да разбере жертвите, дето направих за неговото завръщане и мъката, дето изпитвах по неговото заминаване. Впрочем наслаждавайте се на сладостите, които опитвате; ние участваме непряко, тъй като е невъзможно някой лъч да не се падне също и нас; що се отнася до мен, мога в частност да ви уверя, че изпитах толкова радост за онова, дето се случи, като че ли бях ваш сънародник (само да можех), но non datum omnibus adire Corinthum161 или да го кажем по-добре, Avenionem. Не мога вече да кажа дали с тези три думи на латински съм извършил някакво нарушение на нормите, но мога да Ви убедя, че не ще извърша нередност спрямо обетите, които изразих.

Ваш най-скромен и най-покорен слуга

Мосю Бокастел

Фонд Държавен секретариат, Авиньонска легация, плик 350

Монсиньор Ченчи до Държавния секретариат (дешифрирана), без дата:

Един поданик на Светия престол верен и по нрави човек добър, благородник авинъонски, ми връчи писмо, до него написано от един поданик на Принца Оранжки, посредством което се предположи огромното желание на поданиците на това княжество да се подчинят на властта на Светия Престол и как с лекота това да може да се увенчае с успех предвид обстоятелствата на настоящето време, и добавя, че ще дойде да сподели с мен радостта от моето завръщане, но едва когато една болежка от катар, дето му причинява — големи мъки, му позволи това. Ако ми приказва по тези въпроси, ще чуя и ще известя онуй, дето ще ми бъде изречено, и не ще нито приема, нито отклоня 2657-а [сделка?]. Изглежда, че относно съгласието на Оранжците не могат да се имат съмнения от никакъв род, защото големите трудности, на които са били