фамилии и банкерите-евреи), течали парите на рода Одескалки. Заемите на фамилията на Инокентий всъщност отишли както в ръцете на адмиралтейството на Амстердам (в лицето на Жан Ньофвил, обявен за адмирал от самия Уилям Оранжки), така и на многобройни фамилии от икономическата и финансова холандска аристокрация: Дойц, Хошпид и Бартолоти — всички фигуриращи в счетоводните книги на Карло Одескалки.
В общи линии два канала от три били подсигурявани от фамилията на блажения Инокентий. При това положение във финансовата подкрепа за Оранжкия род фамилия Одескалки имали един-единствен конкурент — еврейските банкери. Случайно или не, но сред множеството сурови мерки, въведени от Инокентий XI по време на неговия понтификат, имало една, която се отнасяла именно до финансите. Блаженият Инокентий забранил на евреите, под заплахата от тежки наказания, да упражняват банковото дело: точно в сферата, в която фамилията Одескалки имала подчертано превъзходство. Тежката мярка, която поставила края на един дълъг период на толерантност от страна на папите, предопределила икономическата разруха на римските евреи, които до началото на 19 век били принудени да наблюдават безсилни на непрекъснатото увеличаване на своите дългове и краха на печалбите си. В същото време папа Инокентий дал тласък на развитието на заложните къщи, които — макар и да представлявали похвална и обществено значима инициатива — отмъквали от евреите ресурси и клиенти в нарастващо количество.
Забраната да се дават заеми с лихва е въведена от Инокентий XI през 1682. През същата година банкерът-евреин Антонио Лопес Суасо дава на Уилям Оранжки заем от 200 000 гулдена. Това съвпадение ли е?
Както видяхме, родът Одескалки финансира в Мадрид трафика на роби на Грило и Ломелини. Но и тук евреите са им били конкуренти: дейността на Трило е финансирана и от банкерите Лопес Суасо. Дали това не е друг каприз на случая?
Може би казаното не е достатъчно, за да се твърди, че забраната на Инокетий XI е била въведена поради лични интереси. Много векове по-късно беатификацията на папа Пий IX е била съпътствана от разпалени полемики по причина на отявления му антисемитизъм. Ако се вгледаме добре обаче, ще видим, че той не е бил първият противник на евреите, получил честта да присъства на олтарите, а именно папа Одескалки. Който може би за разлика от Пий IX е имал някакъв ясен и много личен мотив за ненавистта си към народа на Израил. И поради поредния каприз на историята, беатификацията на Инокетий XI идва през понтификата на Пий XII — друг папа, чието отношение към евреите, както вече е известно, е най-малкото противоречиво, при положение, че дори е бил обвинен, че е държал в тайна онова, което е знаел за холокоста.
Другите инвестиции на рода Одескалки в Холандия
Освен сумите, предназначени за Уилям Оранжки, от счетоводните книги на фамилията Одескалки излизат наяве много други парични потоци, достойни да бъдат разгледани отблизо. Например случая с Хенрик и Франсискус Шилдерс, на чието име от март 1662 до май 1671 са внесени 10 542 скуди. Шилдерс оперирали в сектора на военното снабдяване: Франсискус бил комисар за хранителните припаси на войската в Антверпен, в испанска Нидерландия. Този, който зареждал със зърно испанската армия, бил италианският търговец Отавио Тенсини. Застраховател, наемодател на кораби, вносител на хайвер, мас и кожи от Русия, а освен това и снабдител на лекарства за царя, Тенсини също получава пари от рода Одескалки: 11 206 скуди от януари 1665 до ноември 1670. Могли ли са да бъдат използвани за въоръжението на Уилям Оранжки?
Добре ще е да се преведе разследване и на десетте хиляди скуди, изпратени за три години от Чернеци и Рецонико на холандското търговско дружество на Джован Батиста Бенси и Габриел Воет. Бенси, освен за кожи и зърно, преговарял също така за оръжия, поради което е логично да се запитаме дали някоя партида с мускети (може би с ремъци от тюленова кожа, като ония, които продавал италианския търговец) не е била закупена с парите на католиците Одескалки, за да може после да свърши в ръцете на протестантските войници.
Биха имали нужда от разяснение и много други финансови операции. Например извършените от началото на 1687 вноски в полза на австрийския кардинал Колонич: всъщност в „личния“ архив на рода Одескалки се намират платежни нареждания и обменни писма, с които са изпратени 3 600 чисти имперски талера на Колонич (Фонд Одескалки, XXVI G3). Кардиналът, неуморим бранител на Виена по време на обсадата от 1683, бил също така главно действащо лице в последвалото отвоюване на Унгария. Но в Унгария се намирало и херцогство Сирмиум, което императорът впоследствие продал на Ливио Одескалки: може би защото родът Одескалки са му били кредитори? Нека после се добави, че през 1692 Ливио Одескалки отново заема на императора 180 000 флорина за войната срещу турците при лихва от 6 % и с гаранцията на една ипотека върху имперските мита от провинцията на Болцано (Фонд Одескалки, прилож. 38, н. 114, 1). Ще бъде наистина прекалено за католическата църква да се открие, че, както изглежда, унгарските земи са отвоювани с кръвта на християнските войници, само за да бъдат по-късно продадени на финансовите спомоществователи на империята — рода Одескалки.
Биха могли да представляват интерес за познавачите на историята многобройните парични вноски, засвидетелствани от книжата на Карло Одескалки, в полза на други италиански търговци в Холандия и в Лондон: Отавио Тенсини (свекър на Ферони), Паоло Паренци, Габриел Воет, Джузепе Бандинучи, Пиетр’Андреа и Асканио Мартини, Джузепе Маручели, Джовани Верацана, Стефано Анони, Джован Батиста Катанео и Джакомо Бостика.
Остава да бъдат изяснени взаимоотношенията с други лица от холандски и фламандски произход, работещи в икономическата сфера, като Йеремия Хагенс, Исак Фламинг, Томас Вербек или Петер Вандепут. Всичките те са получатели на суми, които, взети заедно, стигат до 14 000 скуди, за които по никакъв начин Карло Одескалки не е отбелязал условията на вноските (виж например Фонд Одескалки XIII A2 кк. 1, 84, 97–122, 134, 146, 159, 179, 192, 220, 244, 254, 263, 300). Едно задълбочено изследване би трябвало да започне от нотариалните архиви в Амстердам, Лондон и Венеция в търсене на учредителните актове на търговските дружества, договори и обменни писма.
Играта на императора
Във вихрените парични обмени, които тайно обуславяли европейската политика от 1660 до 1700, особено важно място при всички случаи трябва да се отдели за император Леополд I Хабсбургски. Леополд бил напълно наясно с прехвърлянията на пари между венецианските довереници на рода Одескалки и холандските финансисти-еретици. Достатъчно е човек да хвърли един поглед на някои отдавна известни документи (Ханс фон Цвидинек,
В действителност не е трябвало да има кой знае колко пречки, при положение че главният надзорник на австрийските живачни мини, тоест финансовият довереник от императорска страна в операцията, барон Абондио Индзаги, бил земляк на рода Одескалки — той също прихождал от старинен род от Комо като блажения Инокентий. А от Виена ролята на посредник между Индзаги и Рецонико играел барон Андреа Джованели, братовчед на Карло и Бенедето Одескалки, и той достигнал до благородническа титла по волята на императора.
През 1672, годината на жестокия конфликт между Франция и Холандия, граф Карл Готфрид фон Бройнер, довереник на Леополд в икономическите и военните дела, предлага Индзаги да бъде назначен за агент по „плануваните търговски обмени с холандците“. Императорът от своя страна напомня на Бройнер, че вече е задлъжнял с 260 000 флорина на някой си Дойц — същия онзи холандски банкер-еретик, на когото рода Одескалки препродавали живака.
Нотариусът на Комо, който удостоверявал договорите между Чернеци, Рецонико и Индзаги, бил някой си Франческо Певерели (за него виж например Фонд Одескалки XXXIII Al, к.78; Архив на двореца Одескалки, I D6, кк. 70, 89, 352, 383). Но фамилията на Певерели се състояла и от поданици на Леополд, който впрочем
