Печатът

сребро, толкова вълнували Уилям? Искало му е се само да измие срама от залагането на семейни скъпоценности? Или повече го е интересувал продажната стойност на бижутата?

На принцовете Оранж впрочем трябва да са им били необходими големи финансови ресурси, за да издържат военните си кампании. През месеците на подготовка на десанта в Англия папските агенти също са запознати със спешните нужди на Уилям: в средата на октомври 1688 (Данкелман съобщава за това обстоятелство) известили, че поради силния вятър 10 или дори 12 кораба от флотата на Уилям не са се върнали от маневрите в открито море, а принц Оранжки бил доста разтревожен, тъй като закъснението в подготовката му струвало 50 000 ливри на ден.

Нуждата, ако е крайна, може да подтикне към недостойни дела и един принц, включително към измама и предателство. Според историка-нумизматика Николо Пападополи (Imitazione dello zecchino veneziano fatta da Guglielmo Enrico d’Orange (1650–1702) в Rivista italiana di Numismatica е scienze affini, XXIII [1910], брой III) през 17 век монетният двор на Оранжкото княжество най-спокойно фалшифицирал венециански монети, избягвайки с лекота съответните санкции. Когато през 1646 измамата е разкрита, La Serenissima, венецианската република, била ангажирана с отбраната на Кандия срещу турците и разчитала именно на Холандия за войскови подкрепления и оръжие: така че венецианците трябвало мълчаливо да търпят. Накрая принцовете от династията Оранж фалшифицирали по всяка вероятност и унгарски дукати, който по онова време били в обращение в Холандия.

Спомоществователите на десанта в Англия

Следователно Уилям Оранжки бил беден или, по-точно казано, вечно задлъжнял и на лов за средства за своите военни начинания. Ето защо трябва да се види кои са били неговите финансови спомоществователи, като се започне с онези, които са всеизвестни.

Политическата и военна дейност на Уилям Оранжки, включително нахлуването в Англия, били спонсорирани от три основни групи банкерите-евреи, адмиралтейството на град Амстердам и накрая някои патрициански рода.

Еврейските банкери заемали едни от челни позиции във финансовите среди на Амстердам и на цяла Холандия. Сред тях се откроява фигурата на барон Франсиско Лопес Суасо, който, освен че играел ролята на дипломатически посредник между Мадрид, Брюксел и Амстердам, подпомагал щедро Уилям. Според съвременниците, той му дал предварително два милиона холандски флорина без никаква гаранция, коментирайки заема с прословутата фраза: „Ако имате късмет, знам, че ще ми ги върнете; ако нямате късмет, съгласен съм да ги загубя“. Други финансови помощи за принц Оранжки дошли от provediteurs general (основни снабдители или източници — така ги наричал той самият) Антонио Алварес Макадо и Якоб Перейра, двама испански евреи-банкери (виж Д. Светчински-Н. Шьондюв, De Familie Lopes Suasso, financiers van Willem III, Цволе 1988).

Не по-маловажно за Уилям било и съдействието на адмиралтейството на Амстердам, което, според историка Джонатан Айзриъл, осигурило около 60 % от бойната флота и екипажа на корабите, които акостирали в Англия. Според оценки от онази епоха, ставало дума за 1800 човека, който непосредствено преди десанта били ангажирани денонощно на смени.

Накрая Уилям получил парична помощ и от няколко холандски фамилии, макар и след много трудности. Уплашени от опасностите, свързани с това да въоръжат един принц, отбелязва Айзриъл, амстердамските патриции всъщност направили така, че отделените от тях фондове за флотата да не бъдат официално предназначени за английския десант, та да изглежда така, сякаш военната кампания е дело само на Уилям, а не и на Амстердам и на холандските провинции. Затова накрая Уилям останал сам, със запалена кибритена клечка в ръка: отговорността била негова, на негова сметки били и дълговете. За да се изиграе този театър, парите били поставени под лъжлив етикет, за да не фигурира каквото и да било в обществените сметки. Една част от финансовите помощи например е отделена тайно от четирите милиона, който Обединените холандски провинции били събрали през месец юли преди десанта, за подобрението на тяхната система от укрепления. Всичко това обяснява защо най-накрая изложени на кредиторите се оказали личните имущества на Уилям, тоест Оранжкото княжество. От друга страна Уилям бил предопределен да стане крал на Англия — нещо, което щяло да му позволи да реши всички проблеми със своите дългове (Дж. Айзриъл, The Amsterdam Stock Exchange and the English Revolution of 1688 в Tijdschrift voor Geschiedenb 103 [1990], стр. 412–440).

Фамилия Бартолоти

После идват тайните спомоществователи — родът Одескалки. Фамилията на папата може би не е финансирала директно десанта на Уилям в Англия, но със сигурност дълто време е изпращала пари на Оранжкия двор по криволичещи и загадъчни пътеки. Най-интересният канал, използван за тази цел на рода Одескалки, е този на Бартолоти, фамилията, за която Клоридия говори на прислужника по време на първия им разговор. Произхождали от Болоня, но съвсем скоро кръвта им се сляла изцяло с тази на фамилията Ван ден Хувел, която продължила да носи италианското фамилно име само по съображения, свързани с унаследяване на фамилното имущество.

Добре внедрени в холандската аристокрация, някои Бартолоти-Ван ден Хувел имали достъп до важни постове: сред тях има коменданти на пехотата на Амстердам, членове на градската гвардия и пастори- калвинисти. Връзките с господстващото съсловие най-накрая били увенчани с брака на дъщерята на Костанца Бартолоти Сузана с Константин Хюигенс, секретар на Уилям III Оранжки (Йохан Е. Елиас, De vroedschap van Amsterdam, Амстердам 1963, 1388–389).

Но изкачването по социалната стълбица били позволено само на ония, които едновременно се изкачвали и по стълбицата на богатството. И в рамките на няколко десетилетия Бартлоти станали едни от най- могъщите банкери, в състояние да служат на великите, между които и на Оранжката династия. Вилем Бартолоти например бил сред организаторите на един заем от 2 милиона флорина при лихва 4 % в полза на Фридрих-Хайнрих Оранжки, дядото на Уилям. На същия Вилем Бартолоти бабата на Уилям, Амалия от Солмс, дала в залог фамилните си бижута.

Синът на Вилем Бартолоти, който бил взел името на баща си, заемал пари с лихва и работел с един съдружник на име Фредерик Риел (и двамата фигурират между длъжниците на Карло Одескалки, Римски държавен архив, Фонд Одескалки, Счетоводни книжа, XXIII A2 к. 152). От баща си младият Бартолоти бил наследил не само парите и недвижимото имущество, но също и кредитни полици. И през декември 1665, след като починала майка му, Вилем Бартолоти-младши станал кредитор на Уилям Оранжки, който тогава бил едва петнайсетгодишен. Принц Оранжки всъщност дължал 200 000 флорина за изплащане въз основа на две облигации. Първата, от 150 000 флорина, била гарантирана от една ипотека „върху владението на града Веер и неговите околности“, тоест облагородените терени, отвоювани от морето. Оставащата сума пък се гарантирала от друга ипотека „върху някои земи в Германия“, където всъщност се намирали някои от владенията на Оранжкия двор (Елиас, op. cit., 1390).

Приливът на пари от касите на рода Одескалки към Холандия, насочен следователно и към принц Оранжки, достига върха си през 1665. Вярно е, че в този момент Уилям е бил все още незрял петнайсетгодишен младеж и че чак през април 1666 Генералните Щати на Холандия, постоянно разяждани от недоверие спрямо наследствените владетели, щели да се решат да го осиновят с временната и двойствена титла Наследник на държавата. Вярно е също, че по време на двете години на англо-холандския конфликт, който избухва през 1665, търговският обмен с Италия (и следователно може би финансовите транзакции) показва осезаемо нарастване и увеличаването на паричните преводи на рода Одескалки би могло да се дължи на този по-общ процес.

Но никой не може да отрече, че парите на братята Одескалки свършили в ръцете на каймака на патрицианската калвинистка аристокрация в Амстердам, която после подкрепя Уилям и кампанията в Англия. В случая с Бартолоти излиза наяве даже per tabulas един паричен поток, който тръгва от рода Одескалки и свършва при Уилям Оранжки. Да даваш пари на Бартолоти било в общи линии все едно да даваш на Уилям.

Не трябва да се забравя и това, че заемите на рода Одескалки за холандците продължават до 1671,