нощ, за да задоволи претенциите за пари — всички логично смятаха, че е негов ред.
— Но когато запитаха младия крал кой ще е наследникът на Мазарини, той отговори:
— Значи Фуке е бил преследван заради завистта на Колбер.
— То е ясно. По време на процеса, Змията се опозори — подкупваше съдии, подправяше документи, заплашваше и тероризираше. На Фуке остана само героичната защита на Ла Фонтен, силната реч на Корней, смелите писма, които неговите приятели изпратиха на краля, подкрепата и приятелството на благородните дами и, славата на герой сред народа. Само Молиер замълча страхливо.
— А вие?
— Е, аз не бях в Париж и можах да направя съвсем малко. Добре е обаче сега да ме оставиш. Чувам, че останалите наематели слизат за вечеря, а пък не искам да привличам вниманието на нашия крадец — трябва да мисли, че никой не е нащрек.
В кухнята, заради късния час и присъствието на останалите наематели, които чакаха от доста време, можах само да раздам остатъците от обяда, като добавих някое и друго яйце и малко марули. Разбира се, бях само един обикновен прислужник без какъвто и да е опит в кухнята — не можех да съпернича по майсторство на моя господар и наемателите започваха да го забелязват.
По време на яденето не забелязах нищо необикновено. Бреноци, със своя розов лик, наподобяващ порцеланова статуя на малкия Иисус, продължаваше да се пощипва между бедрата, наблюдаван строго от лекаря, който стискаше малката си черна брадичка. Стилоне Приазо, навъсил гъстите си черни вежди като бухал, беше както винаги жертва на многобройните си тикове — търкаше върха на носа си, чоплеше под ноктите си, тръскаше си ръката, като че за да си свали ръкава, придърпваше яката си, прокарваше китки по слепоочията. Междувременно Девизе, какъвто му беше обичаят, се хранеше шумно и почти заглушаваше неспирното словоизлияние на Бедфорд, който се обръщаше към Дулчибени, все по-непроницаем, и към отец Робледа, който кимаше на англичанина с празен поглед. Абат Мелани се нахрани в пълна тишина, като само от време на време повдигаше очи. Два-три пъти стана, разтърсван от продължителни кихавици, за да си избърше носа.
Когато вечерята вече беше към края си и всички се бяха забързали, за да се приберат по-скоро по стаите, Стилоне Приазо напомни на лекаря неговото обещание да ни обясни какви възможности имахме да излезем живи от карантината.
Кристофано не чака да го помолят втори път и подхвана една изключително научна реч пред малката аудитория, в която обясни, с изобилие от примери, взети от творбите на древните и съвременните автори, по какъв начин се възпроизвежда чумната зараза: „Ако се съгласим, че първопричината, поради която се явява на света чумната зараза, е Божията воля и че няма по-добър лек от молитвата, трябва да знаете, че чумата възниква от развалянето на четирите елемента — въздух, вода, земя и огън — които проникват посредством въздуха в носа и устата — от друго място, впрочем, чумата не може да влезе в тялото. През лятото, какъвто е нашият случай, се разваля огънят или естествената топлина — болестта, която възниква от това, причинява треска, болки в главата и всичко онова, което вече ви обясних до леглото на Пелегрино. Умре ли човек, трупът му е черен и горещ. За да се избегне подобен изход, се налага бубоните да се разрежат веднага, щом узреят и да се постави мехлем върху раните. През зимата пък съществува опасност от чума, произлизаща от развалата на земята, която следователно причинява бубони, подобни на онези коренови грудки, които спят по време на студения сезон, заровени в пръстта. И тези бубони са такива, че трябва да узреят с помощта на топли мазила. Напролет и наесен, от друга страна, когато водите са по- изобилни, чумата произхожда именно от развалянето на юдата, причинено понякога от небесните планети, струпеите тогава са пълни с течност, а когато се спукат, се лекуват с голяма бързина. Лечението се състои в това да се изкара отровната течност с прочистване, балсами и сиропи. Така или иначе, винаги въздухът е главният виновник за разпространението на заразата. Въздухът се процежда навсякъде, защото
— Тогава ние сме на най-лошото място, тук, насред римските предградия — намесих се с ужас.
— За жалост е така. По мое скромно мнение — обяви Кристофано не много скромно — причината за лошия въздух в някои градове, като Рим, се крие най-вече в това, че са ненаселени. Наистина — Рим, свещен и древен град, господар на целия познат свят, по времето, когато е посрещал триумф след триумф, и тук са живели хора от всички народности, се е радвал на най-добрия и здравословен въздух. Днес обаче хората дишат в него, вече обезлюден от войните, крайно развален въздух. Същото можем да кажем и за Терачи на, Романа Черветро, за крайморския град Неттуно, а също и за Бая в кралството Неапол, Аверния, Диняно, големия град Комо — всички те, които са били толкова прочути и обитавани от такова множество хора, че било чак удивително. Днес те така са запустели и въздухът там е толкова тежък, че хората вече не могат да живеят в тях. И обратното, в Неапол и Трапани, където не можеше да се стои, заради лошия въздух, сега, като са оживени и добре поддържани, въздухът е прекрасен. Това се дължи и на факта, че в дивите земи растат отровни треви и се въдят вредни твари — и едните, и другите тровят хората. В общи линии, и тук, в Рим, е основателно да се изпитва страх. Макар че последната чумна епидемия датира от 1656, преди цели двадесет и седем години. Ако това наистина е чума, на нас се падна този път ужасния жребий да й отворим вратата.
Останахме в мълчание за няколко минути, разсъждавайки върху думите, които лекарят беше отправил с такава тежест към скромната си публика. Ато взе думата:
— А как се предава чумата?
— Посредством миризмите,
— Значи дрехите на синьор Пелегрино са могли да ни заразят — казах аз, потискайки пристъп на паника.
— Ако трябва да бъда по-ясен — отговори, смекчавайки леко надменния си тон — не съм напълно убеден, че нещата наистина стоят точно така. Всъщност никой не знае със сигурност как се разпространява болестта. Запознах се в Палермо с един много възрастен аптекар, Джанучо Спатафора — на 87 години, човек с огромно познание и опит. Той ми каза, че чумните епидемии, които постоянно върлуваха из града, нямали никакво обяснение: въздухът в Палермо бил изключително добър, защото градът бил защитен от ветровете — от източния вятър и от сироко, които вредят много на здравето и на плодородието на населените места и предизвикват отоци у хората, както и един особен вид продължителна треска, която води до много смъртни случаи. Независимо от това, чумата в Палермо бе толкова зловеща, че, веднъж зашеметила човека, го поваляше на земята и моментално след това го умъртвяваше. И след смъртта труповете ставаха черни и горещи.
— В общи линии, никой не знае как наистина се разпространява заразата — подчерта Ато.
— Мога да кажа, че множество епидемии със сигурност са започнали по вина на някой болен, който носел със себе си инфекцията от някой заразен район — отвърна Кристофано. — Тук в Рим, например, през последната епидемия се носеше слух, че болестта дошла от Неапол, пренесена от един нищо не подозиращ продавач на риба. Но моят баща, който бе отговорник за здравната служба при голямата чума в Прато през 1630 и пое грижата за много заболели, сподели с мен по-късно, че природата на тази болест е загадъчна и
