— Ако искате, пробвайте всички тези лекарства, ама после да не идвате да ме търсите при следващия случай на зараза!
— Не можем ли да се уговорим за частично затваряне? — срамежливо предложи Бреноци. — Известен е подобен случай във Венеция, по време на чумата от 1556-та: човек можеше спокойно да се движи из уличките на града, само ако държеше в ръка ароматните топчета, измислени от философа и поета Джироламо Рушели. Обратно на стомаха, за носа всички приятни аромати са от полза, а неприятните вредят: смесват се левантински мускус, цвят от миризливче, карамфил, индийско орехче, лавандула и течна смола от стиракс. Философът изработваше топчета, големи колкото орех, които трябваше да се държат в двете ръце, денем и нощем, през всичките месеци, докато траеше заразата. Действаха безпогрешно, но само за тези, които успяха да не ги изпускат нито за миг — не знам колко бяха на брой.
Тук Кристофано изгуби търпение и, като стана на крака, заяви с още по-тежки и драматични нотки в гласа, че малко го интересувало дали ни се харесва или не затварянето по стаите: това било последното възможно средство и, ако ние не сме прибегнели до него, той сам щял да се заключи в стаята си, и ме помоли да му нося храна. Повече нямало да излезе оттам, докато не узнаел, че всички останали вече са мъртви, нещо, което съвсем скоро щяло да се случи.
Последва гробно мълчание. Тогава Кристофано продължи, като обяви, че — ако най-накрая са решили да следват неговите напътствия — само той, лекарят, щял да може да се движи свободно из странноприемницата, за да се грижи за болните и да посещава редовно останалите наематели; същевременно със сигурност би имал нужда от помощник, който да се занимава не само с изхранването и хигиената на наемателите, но и да маже и да втрива правилно предпазващите масла и балсами. От друга страна не дръзваше да моли някого да рискува толкова. И все пак сме можели да се наречем късметлии в нещастието, тъй като сред нас имало един (той хвърли поглед към мен, докато се връщах от кухнята), за когото неговият дълъг лекарски опит му подсказваше, че е устойчив спрямо болестите. Погледите се насочиха към мен: лекарят ме беше хванал за ръка.
— Физическите особености на този прислужник — продължи убедено хирургът от Сиена — придават на него и на подобните нему почти пълен имунитет срещу заразата.
И докато присъстващите слушаха удивено, Кристофано започна да изброява случаите на абсолютен имунитет, наблюдавани по време на чума и описани от най-великите автори. Чудесата следваха едно след друго
— Фортунио Личето свързва смайващите им качества с тези на еднокраките, кучеглавите, циклопите, сатирите, тритоните и сирените. Ако се придържаме към класификациите на отец Гаспаре Ското, колкото по-съразмерни са крайниците на такива субекти, толкова по-голям е техният имунитет срещу чумната зараза — завърши Кристофано. — И ето сега, всички виждаме, че това момче е доста добре сложено за своя вид: силни рамене, прави крака, правилни черти на лицето, здрави зъби. Причислява се, за негово щастие, към
Към лекаря, който седна треперещ и отново изпотен, първи се присъедини отец Робледа. Липсата на други убедителни решения и страхът да не бъдат изоставени от Кристофано накара останалите печално да се примирят със затварянето. Абат Мелани не обели дума.
Докато всички наставаха, за да се отправят към горните етажи, лекарят каза, че биха могли да минат през кухнята, където аз щях да им предложа топло ядене и препечен хляб. Предупреди ме да сервирам виното, само след като обилно го разредя с вода, понеже така щяло по-лесно да мине през стомаха.
Знаех как биха съживили духа на нещастните наематели готварските умения на синьор Пелегрино. Само че сега бях останал единственият грижещ се за странноприемницата и, независимо от крайното ми старание, бях стигнал дотам да приготвям ястията с накиснати semi47 и всичко онова, което успеех да изровя от стария килер в кухнята, без да вземам почти нищо от добре зареденото подземие. Обикновено завършвах с някой друг плод или малко зеленчуци и с хляба, който ни докарваха заедно с меховете вода. Поне така, успокоявах себе си, се спестяваха запасите на моя господар, вече изложени на постоянното разграбване, извършвано от Кристофано за неговите смески, балсами, масла, мазила, елексири и лечебни топчета.
И все пак тази вечер, като утешение за злочестия миг, се бях постарал и бях приготвил една супичка от яйца на водна баня с нахут; после кюфтенца от киснат във вода хляб и няколко осолени сардини, смесени с билки, и хлебчета; и накрая цикория, варена в шира и оцет. Бях поръсил всичко с една щипка канела: прехвалената подправка на богатите щеше да изненада небцето и да окуражи духовете.
— Горещи са! — обявих с пресилено добро настроение на Дулчибени и отец Робледа, които се бяха надвесили с гробовни физиономии да оглеждат храната.
Не получих никакъв отговор, нито забелязах някакво оживление по лицата им.
Предположението, че моите физически особености можеха, по преценка на лекаря, да се превърнат в оръжие срещу атаките на епидемията, за първи път ме накара да усетя опиянението на гордостта. Независимо от някои подробности, които ме бяха хвърлили в недоумение (на седем години аз, разбира се, бях голобрад, и не бях роден със зъби и с гигантски атрибути), внезапно се почувствах едно стъпало по-горе от останалите. Ами да, казах си, мислейки отново за решението на Кристофано, аз щях да се справя. Те, наемателите, зависеха от мен. Ето и обяснението защо лекарят ме беше оставил така спокойно да спя в същата стая с моя господар, когато той беше в безсъзнание! Така си възвърнах отново малко от доброто настроение, което старателно прикрих.
Чух някой да тананика до мен. Беше абат Мелани.
— Какво радостно личице — пошегува се той. — Задръж го така до утре, ще имаме нужда.
Споменът за проверката на следващата сутрин ме върна на земята.
— Искаш ли да ме придружиш до моят тъжен затвор? — каза той с тънка усмивка, след като си изяде обяда.
— В стаята си ще отидете сам — прекъсна го Кристофано, — момчето ми трябва и то веднага.
След като се раздели така грубо с Ато, лекарят ми нареди да измия чиниите и приборите на наемателите. Отсега занапред, каза той, трябвало да го правя поне веднъж дневно. Изпрати ме да потърся два големи легена, чисти кърпи, орехови черупки, чиста вода и бяло вино, и ме заведе със себе си при Бедфорд. После се отправи към собствената си стая, за да вземе кутията с хирургическите инструменти и няколко торби.
Когато се върна, му помогнах да съблече младия англичанин, който пареше като пещ и подхващаше от време на време патетични слова.
— Циреите се прекалено горещи — отбеляза Кристофано притеснен, — едно заравяне би им се отразило добре.
