Печатът

стореното, докато се питах защо ли не ми се беше скарала строго, както обикновено правеше синьор Пелегрино, а и всеки друг наемател на странноприемницата (с изключение, всъщност, на абат Мелани, който беше проявил към мен по-либерално отношение).

Младата жена, която стоеше пред мен, беше единствената личност, за която имах действително малко, но затова пък сигурни сведения. Моите контакти с нея се ограничаваха до ястията, които моят господар ми нареждаше да й приготвям и да й нося, до запечатаните писъмца, които от време на време ме караше да отнасям на този или онзи, до прислужничките, които сменяше често и които понякога обучавах относно ползването на водата и на килера в странноприемницата. Това бе всичко. Що се отнася до останалото, не знаех нищо за живота й в малката кула, където приемаше гости през пасажа, който водеше към покрива, а и не беше необходимо да се знае нещо.

Тя не беше обикновена проститутка, беше куртизанка — прекалено богата, за да бъде уличница и прекалено алчна, за да не бъде такава. И все пак това не е достатъчно, за да се разбере докрай какво представляваше една куртизанка и на какви тънки изкуства беше майсторка.

Защото всички знаеха какво се случва в „стуфите“50, онези бани, изпълнени с топла пара, въведени в Рим от един немец и препоръчвани за унищожаването на развалените телесни течности посредством потене; бани, които се държаха преди всичко от непочтени жени (имаше една точно на две крачки от „Оръженосеца“, която, според думите на всички, беше най-известната и най-старата в Рим и се наричаше „Стуфата на жените“; всички бяха на ясно, дори и аз, какви сделки можеше да се сключват с някои жени близо до „Сант Андреа деле Фрате“ или в околностите на виа Джулия или в „Санта Мария ин Виа“. Много добре се знаеше, че в „Санта Мария ин Монтероне“ подобна търговия се развиваше дори и в сградите към енорийската църква, и че още в най- стари векове на папите се наложило да забранят на духовенството смесеното съжителство с този род жени, но че подобни забрани често бяха заобикаляни или пък ги нямаха за нищо. В края на краищата беше прекалено ясно кой се крие зад благородните латински имена като Лукреция, Корнелия, Медея, Пентезилея, Флора, Диана, Виктория, Поликсена, Пруденция или Адриана; или кои бяха Дукесата и Преподобната, дръзнали да си присвоят титлите на всеизвестните си покровители; какви скрити страсти обичаха да събуждат Селваджа, Дивата и Смералда, и каква беше истинската природа на Сметаната, или защо Бременната се наричаше така, или най-накрая какъв занаят упражняваше Лукреция Разпасаната.

Какво да обясняваме? Още преди век и даже по-рано бяха определени категориите: проститутки, курви, кардиналски контингент, за лампа, за свещ, ревниви, кокетки, жени с положение и от низшите съсловия, а в някои подигравателни песнички се споменаваха „неделните“, набожните, магариците, гвелфките, гибелинките51 и стотици хиляди други. Колко бяха? Толкова, че да дадат идеята на папа Лъв X, всеки път, когато трябваше да се ремонтира улицата, дето водеше към пиаца дел Пополо, да налага такса на проститутките, които изобилстваха в този квартал. При папа Климент VII някои се кълняха, че на всеки десет римляни се падала по една блудница (без да се броят сводници и съдържателки на публични домове) и може би свети Августин имаше право, като казваше, че ако проститутките изчезнеха, всичко би затънало в безкрайна разюзданост.

Но куртизанките бяха друго нещо. Понеже с тях любовната игра се превръщаше във върховно преживяване — по нея можеше да се измерва не апетитът на търговеца или войника, а интелектът на посланици, принцове и кардинали. Интелектът: тъй като куртизанките се състезаваха с мъжете успешно в стихоплетство, като Гаспара Стампа, която посвещава цяла пламенна стихосбирка на Колатино от Колалто, или като Вероника Франко, която предизвикваше в леглото и с куплети силните на деня от рода; или като Империя, кралицата на римските куртизанки, която можеше да съчинява елегантни мадригали и сонети и не само била обичана от славни и даровити мъже като Томазо Ингирами, Камило Порцио, Бернардино Капела, Анджело Колочи и невероятно богатия Агостино Киджи, но е позирала за Рафаело и е била съперница на самата Форнарина (Империя се самоубива, но преди смъртта й папа Юлий II й дава пълно опрощение на греховете, а Киджи й издига паметник). Прословутата Мама-не-дава, назована така поради един неблагоразумен младежки отказ, знаеше наизуст Петрарка, Бокачо, Вергилий, Хораций и още стотина други автори.

И тъй: жената, която стоеше пред мен, принадлежеше, както казва Пиетро Аретино52, към онова племе безсрамници, чиито излишества съсипват Рим, докато съпругите вървят по улиците забулени и мънкат под носа си молитви.

— И ти ли си дошъл да питаш какво ти крие бъдещето? — попита Клоридия. — Добри новини ли искаш да чуеш? Знай, че нещата от бъдещето (това казвам на всички, които идват тук), не винаги са такива, каквито човек желае.

Замълчах смаян. Мислех си, че съм разбрал всичко за тази жена, а изобщо не знаех, че можела да предсказва бъдещето.

— От магии не разбирам нищо. А и ако искаш да опознаеш тайните на звездите, трябва да идеш при някой друг. Но ако никога не са ти гледали на ръка, значи ти трябва именно Клоридия. Или може би си сънувал някакъв сън и искаш да разбереш скрития му смисъл? Не ми казвай, че си дошъл тук без никакво желание, защото няма да ти повярвам. Никой не идва при Клоридия, без да иска нещо.

Бях заинтригуван, развълнуван и в същото време смутен. Дойде ми наум, че трябваше да дам и на нея лекарствата на Кристофано, но го отложих. Вместо това се възползвах от случая и й разказах кошмара, в който се бях видял да падам в тъмната подземна пещера на „Оръженосеца“.

— Не, не, не е ясно — каза накрая Клоридия, поклащайки глава.

— Пръстенът от злато ли беше или от по-прост метал?

— Не мога да знам.

— Тогава тълкуването е неясно. Защото железен пръстен означава някакво добро, но свързано със страдание. Златен пръстен значи голяма печалба. Струва ми се интересна гробницата, която говори за тайни — скрити или разкрити. Може би Девизе е свързан с някаква тайна, която той може да познава или пък не. Знаеш ли нещо такова?

— Не, всъщност знам само, че е много способен музикант — казах, спомняйки си за прекрасната музика, която бях чул да изтръгва от струните на своя инструмент.

— Разбира се, че не можеш да знаеш друго, иначе каква тайна би била тайната на Девизе? — разсмя се Клоридия. — После обаче в твоя сън се явява Пелегрино. Видял си го като мъртъв и после възкръснал, а мъртъвците, които оживяват, означават мъки и терзания. Така, да видим: пръстен, тайна, мъртвец, който оживява. Значението, повтарям, не е ясно заради пръстена. Единствената ясна работа са тайната и мъртвеца.

— Значи сънят е предсказание за нещастие.

— Не е речено. Защото твоят господар всъщност е само болен, в лошо състояние е, но не е мъртъв. А болестта означава просто почивка и безделие. Вероятно, откакто Пелегрино е изгубил силата си, ти се страхуваш да не би да си пренебрегнал задълженията си. Но не се страхувай от мен — каза Клоридия, като лениво извади от едно панерче нов сладкиш. — Разбира се, няма да те обвиня пред Пелегрино, че си малко небрежен. Кажи ми обаче какво се говори долу? Освен нещастния Бедфорд, останалите се радват на добро здраве, нали? — и уж между другото добави: — Как е Помпео Дулчибени, например? Питам те за него, понеже е сред най-възрастните…

Ето че Клоридия отново ме питаше за Дулчибени. Отместих се мрачен. Тя веднага разбра:

— Не се страхувай да седиш близо до мен — каза, като ме придърпа към себе си и разроши косите ми — „засега не съм болна от чума“.

Тогава се сетих за задълженията си и й съобщих, че Кристофано вече ми е връчил лековете, които трябваше да се приложат профилактично на всички здрави. Изчервявайки се, добавих, че трябваше да започна с мехлема от виолетки на маестро Джакомо Бортолото от Парма, с което се налагаше да намажа гърба и хълбоците.

Тя замълча. Усмихнах се плахо:

— Ако предпочитате, имам тук и пастилите на Орсолин Пиньоло от Понтремоли. Можем да започнем от тях, тъй като имате камина в стаята.

— Добре — отвърна тя. — Само да не е дълго.