Тогава за първи път я видях в нова и неописуема светлина, способна да заличи всичко, което бях видял в нея дотогава — и най-вече онова, което не бях видял, но ми се струваше още по-незаличимо. Видях с очите си и, мисля, с цялата си душа красивата плът, прилична искрящо кафяво кадифе, на чийто фон се открояваха гъстите къдрици във венецианско русо. В този момент малко ме бе грижа, че цветът се постигаше със смес от утайка от бяло вино или зехтин, щом като служеше за рамка на издължените черни очи и на заключените в устата перли, на финото, но гордо носле, на усмихващите се устни с малко червенина по тях, която стигаше да заличи непостоянната бледност, и на дребната, но нежна и хармонична фигура, на белия сняг на гърдите, недокоснат, огряван от две слънца, а отгоре раменете, достойни за бюст на Бернини или поне така ми се струваше
В този унес, забравях (едва по-късно щях да си дам напълно сметка за това) колко странни бяха тези нападки срещу търговците от устата на дъщерята на един търговец, и преди всичко колко неочаквани бяха тези нотки на отвращение от парите от устните на една куртизанка.
Освен, че бях сляп за подобни странности, без малко и не останах глух за ритмичното хлопане на юмруците на Кристофано по вратата на Клоридия, която обаче отговори веднага на любезната молба за разрешение да влезе и покани лекаря. Беше ме търсил навсякъде. Имаше нужда от моята помощ за приготвянето на една отвара: Бреноци се оплакваше от силна болка в челюстта и го беше помолил за лек. Ето защо с нежелание бях отведен от първия ми разговор с единствената гостенка на „Оръженосеца“.
Сбогувахме се набързо. С очи, изпълнени с надежда, исках да отгатна в нейното изражение някаква следа от тъга заради раздялата, но това все пак не ми попречи, докато тя затваряше вратата, да забележа на китката й един ужасен белег, който я загрозяваше чак до опакото на ръката.
Кристофано ме върна в кухнята, където бях натоварен със задачата да намеря някои семена, билки и една нова свещ. После ме накара да сложа на огъня тенджерка с малко вода, докато самият той стриваше на прах и пресяваше съставките, а когато водата беше достатъчно гореща, прибавихме фино стритата смес, от която веднага започна да се носи прекрасен аромат. Докато кладях огъня за отварата, го попитах дали е вярно, както бях чувал да казват, че бялото вино може да се използва и за почистване и избелване на зъбите.
— Разбира се, и резултатът е много добър и даже прекрасен, но само ако го използваш, за да си миеш устата. Ако го смесиш с бяла глина, ще има чудесен ефект, който ще се хареса най-вече на младите жени. Трябва да го разтриеш върху зъбите и венците, най-добре с кърпа от червена коприна, като тази, която стоеше на леглото на Клоридия и върху която ти беше седнал.
Престорих се, че не разбирам двойнствения намек и побързах да отклоня разговора, питайки Кристофано дали някога е чувал да се говори за неговите земляци тосканци, като Каландрини, Бурламаки, Паренци и други (макар че може би имената, които успях да си спомня, без да сбъркам, бяха само едно-две). И докато вече ми нареждаше да сложа в тенджерката сместа от билки и восък, Кристофано ми отговори, че някои от имената били наистина известни в Тоскана (въпреки че много от тези родове всъщност били западнали от доста време), и самият той познавал някои от семействата, понеже лекувал техните секретари, прислужници и близки. Известно било например, че родовете Бурламаки и Каландрини от град Лука вече от поколения изповядват калвинизма. Техните синове и внуци избрали първо Женева, а после Амстердам за втора родина, а пък, без да стигат чак дотам, Бенци и Тенсини все пак били така обвързани с търговията с Холандия, където закупили земи, вили и дворци, че в Тоскана ги наричали „фламандците“. Беше вярно казаното от Клоридия: често бяха пристигали в Антверпен и Амстердам без никакви средства и бяха научили на място трудния и рискован търговски занаят. Някои натрупали състояния, свързали се в брак и се сродили с местни благороднически родове; други рухнали под тежестта на дълговете и за тях повече не се чуло нищо. Трети пък бяха загинали на някой кораб, потънал сред арктическите ледове на Архангелск или във водите на Малабар. Имало и други, които забогатели, но вече в напреднала възраст предпочели да се върнат в родината, където си спечелили заслужени почести: като Франческо Ферони, беден бояджия от Емполи, който започнал, продавайки стари завивки, виолетови раса от Делфт, памучно платно, дребни стъклени перли от Венеция, големи количества ракия, испанско вино и силна бира в Гвинея. Със своите сделки забогатял дотолкова, че си спечелил огромна слава във Великото херцогство Тоскана, още преди да се върне. Той оказал и големи услуги като посланик на великия херцог, Козимо де Медичи, в Обединените провинции. Накрая, когато решил да се върне в Тоскана, самият велик херцог го бе провъзгласил за свой Главен пазител на хазната, предизвиквайки завистта на цяла Флоренция. Ферони донесъл в Тоскана огромни богатства, купил си една прекрасна вила в провинцията край Белависта и, въпреки зложелателството на флорентинците, можел спокойно да се нарече късметлия, задето се е върнал в родината и е избегнал опасностите.
— Опасността да загине с някой потънал кораб?
— Не само тази, момче! Някои видове търговия носят със себе си безкрайни рискове.
Искаше ми се да го попитам какво има предвид, но отварата вече беше готова и Кристофано ми каза да я занеса на Бреноци в стаичката му на втория етаж. Следвайки препоръките на лекаря, посъветвах венецианеца да вдишва с широко отворена уста все още горещите пари: след това лечение, челюстта му щеше да го боли доста по-малко или болката изобщо щеше да премине. Накрая Бреноци трябваше да остави тенджерката пред вратата си, за да мога да я прибера обратно. Благодарение на болките, неговите приказки ми бяха спестени. Така можех да се върна незабавно в кухнята, за да продължа разговора с лекаря, преди той да се прибере в стаята си. Там обаче, за съжаление, намерих абат Мелани.
Постарах се да скрия разочарованието си. Моментите, прекарани с Клоридия, завършили в тревожната гледка на обезобразената й китка, а и нейната странна реч срещу търговците, ме караха да чувствам отчаяна нужда да продължа да разпитвам Кристофано. Лекарят обаче, придържайки се към своите собствени разписания, предпазливо се беше прибрал в стаята си, без да изчака моето завръщане. А сега се беше появил и Ато Мелани, за да измъчва допълнително мислите ми. Заварих го да ровичка безгрижно в килера. Казах му, че нарушаването на лекарските нареждания поставя всички ни в опасност и че е мой дълг да осведомя Кристофано, че, освен това, часът за вечеря все още не беше дошъл, и че без друго след малко щях да заема със задачата да задоволя апетита на господа наемателите, ако само (и хвърлих един многозначителен поглед на филията хляб, която Мелани държеше в ръка) можех да разполагам свободно с килера.
Абат Мелани се опита да прикрие неудобството си и отвърна, че ме бил търсил, за да ми каже някои неща, които го бяха накарали да се замисли, но аз веднага го пресякох и му казах, че вече ми е омръзнало да му обръщам внимание, след като всички се намирахме в очевидна и тежка опасност, а аз все още не знаех какво искаше и търсеше той, и че нямах намерение да се захващам с дела, чиято цел не разбирах, и че за него бе настъпил моментът да даде обяснения и да разсее всички съмнения, тъй като бях чул някои подозрителни коментари по негов адрес и, че преди да му бъда в услуга, изисквах задоволителни обяснения.
Срещата с Клоридия като че ли ми беше вдъхнала нови, свежи сили, тъй като дръзкото ми
