словоизлияние явно свари неподготвен абат Мелани. Той се показа изненадан, че някой в странноприемницата мислеше, че може да засяга честта му, без да си плати за това, и не много убедително ме подкани да споделя името на този, който се бе осмелил да го стори.
После се закле, че в никакъв случай нямал намерение да злоупотребява с моите услуги и показа огромно удивление: нима не си спомнях вече, че двамата заедно се опитвахме да открием кой бе неизвестният крадец на ключовете на Пелегрино и на моите перлички? И че, даже още преди това, трябваше спешно да се разбере дали всички събития имаха нещо общо с убийството на синьор дьо Муре и накрая — по какъв начин се свързваше всичко (ако наистина съществуваше някаква връзка) с инцидентите, случили се на моя господар и на младия Бедфорд? Не се ли боях вече, упрекна ме той, за живота на всички нас?
Независимо от уверената му реч, забелязвах, че абатът е притеснен.
Вдъхновен от успеха на изненадващата ми атака, аз го прекъснах нетърпеливо и все още с образа на Клоридия в сърцето, изисках от Мелани незабавни обяснения относно неговото пристигане в Рим и истинските му намерения.
Докато усещах как кръвта ми пулсира силно в слепоочията и мислено бършех потта от челото си, избила поради дързостта на тези настоявания, едва удържах учудването си от реакцията на абат Мелани. Той, вместо да отблъсне нахалните претенции на един прост прислужник, внезапно смени изражението си и любезно ме покани да седна с него в един ъгъл на кухнята, за да даде задоволителен отговор на основателните ми възражения. След като се настанихме, абатът започна да ми описва поредица от обстоятелства, които, макар и близки до измислицата, трябва в светлината на последвалите събития да считам за верни или за прекалено правдоподобни, и които ще се постарая следователно да опиша с колкото може по-голяма точност.
Абат Мелани започна да разказва, че в последните дни на току-що изтеклия август Колбер паднал тежко болен, изпадайки за кратко време в агония, и всички се страхували, че смъртта щяла да настъпи много скоро. Както става в подобни случаи, сиреч когато един държавник, пазител на множество тайни, се приближава към края на земния живот, жилището на Колбер в квартала „Ришельо“ внезапно се бе превърнало в прицел на най-разнообразни посещения, някои невинни, други съвсем не. Между последните било и това на самия Ато, който, благодарение на отличните препоръки, с които разполагаше лично пред Негово Всехристиянско Величество, успял да се промъкне без особени трудности в дома на неговия министър. Там постоянното влизане и излизане на лица от двора, които идвали да окажат почит към умиращия (или просто отбелязвали присъствие), позволило на абата да се шмугне в един малък салон и, избягвайки вече безразличната охрана, да се вмъкне в личните покои на господаря на дома. Тук всъщност рискувал цели два пъти да бъде изненадан от прислугата, докато се криел зад една завеса и после под една маса.
Спасил се като по чудо, в крайна сметка той стигнал до кабинета на Колбер, където, чувствайки се най- накрая на сигурно място, започнал бързо да рови из писмата и документите, които били най-лесно достъпни. На два пъти му се бе наложило да прекъсне огледа, смутен от преминаването на непознати в страничния коридор. Всички документи, на които успял да хвърли бърз поглед, изглеждали напълно безинтересни. Кореспонденция с Министерството на войната, дела на флотата, писма за френските манифактури, записки, сметки, чернови. Нищо необикновено. Още един път доловил приближаването на други посетители. Не можел да рискува да се разчуе, че абат Мелани е бил изненадан да рови скришно из документите на Колбер, възползвайки се от болестта на министъра. Ето защо в бързината хванал и натъпкал в пояса си няколко връзки с писма и лични бележки, подредени в чекмеджетата на писалището и в шкафовете, ключовете за които открил без особени усилия.
— Но имахте ли разрешение да го направите?
— Когато става дума за сигурността на краля, всяка постъпка е разрешена — отвърна сухо абатът.
Огледал полутъмния коридор, преди да излезе от кабинета (за посещението си абатът избрал часовете на късния следобед, за да може да разчита на по-слабата светлина), когато интуицията го накарала да забележи с крайчеца на окото си, едно малко шкафче сгушено в един ъгъл между гънките на тежка завеса и масивния край на огромен гардероб от абаносово дърво.
Шкафчето се огъвало под внушителна купчина бели листа, върху които едва се крепял масивен пулт за четене на книги с широка основа. На пулта имало свитък, вързан със съвсем ново шнурче.
— Изглежда още никой не го бе пипал — обясни Ато.
Болестта на Колбер — една тежка бъбречна криза, всъщност достигнала своя връх едва преди няколко седмици. От един-два дена се говорело, че той вече изобщо не може да работи; това означавало, че свитъкът може би все още очаквал читател. Решението било въпрос на секунди: върнал на място всичко, което бил прибрал и взел със себе си свитъка. Когато обаче вдигнал плика, окото му отново се спряло на купчината с бели листа, деформирана под тежестта на стойката.
— Хубаво място да сложиш хартия за писане — измънкал на себе си, отдавайки подобна глупост на поредния загубен слуга.
След като взел под лявата си мишница стойката, абатът поискал да поразлисти набързо все още девствените листа за всеки случай, да види дали между тях не се криел някой интересен документ. Нямало нищо. Хартията била с отлично качество, доста гладка и тежка. Открил обаче, че някои листове били срязани по колкото прецизен, толкова и особен начин: всички имали една и съща форма, като звезда с неправилни лъчи.
— Първоначално го отдадох на някаква старческа мания на Змията. После забелязах, че на един от тези листове се забелязваха знаци на търкане по ръба на лъчите — съвсем леки зацапвания, като че от черно масло. Стоях все още слисан — продължи Ато, — когато усетих, че от голямата тежест на стойката ръката ми бе изтръпнала. Реших да я сложа върху писалището и тогава забелязах с ужас, че един крайчец на изключително фината дантела на ръкава ми се беше защипал в един дълбок процеп между двете дървени части на основата.
Когато абатът успял да освободи дантелата, по нея имало следи от черно масло.
— Ах, дребно самонадеяно змийче, мислеше, че ще можеш да ме измамиш? — си помислил Мелани в проблясък на интуиция.
Мигновено взел една от все още новите хартиени звезди. След като я огледал внимателно, я наложил върху една стара и бързо я завъртял, за да разпознае кой е точният лъч. После я вкарал в процепа. Но не се случило нищо. Опитал нервно отново, но без успех. Звездата вече се била намачкала и се наложило да вземе нова. Този път я вмъкнал изключително деликатно в цепнатината, полепвайки ухо, както правят майсторите часовникари, когато се готвят да почувстват задоволството от първото тиктакане на махалото, което самите те са възкресили за нов живот. Тъкмо такова леко щракване чул абатът веднага, щом хартиеният лъч се докоснал до дъното на процепа: една от страните на основата на дървената стойка изскочила щръкнала навън като малко чекмедже, разкривайки неголяма кухина. В нея лежал плик с изображението на змия отгоре.
— Надменно змийче — повторил на себе си абат Мелани при вида на емблемата на Змията, която така изненадващо му се бе явила пред очите.
В този момент Ато чул много стъпки в коридора, които изглежда бързо се приближавали. Взел плика, оправил си жакета, за да прикрие колкото било възможно издутината от плячката, и си поел дълбоко дъх, скрит зад една завеса. Чул как човекът се приближава към вратата на кабинета. Някой прекрачил прага и казал на останалите: „Трябва да е влязъл вече.“
Прислужниците на Колбер, тъй като не чули абат Мелани да влиза в стаята на болния, започнали да го търсят. Врата се затворила, слугата се върнал обратно по коридора. Абат Мелани излязъл в пълна тишина и се отправил, без да губи време, към изхода. Там поздравил един паж с непринудена усмивка: „Скоро ще оздравее“, казал той, гледайки го право в очите, докато излизал навън.
През следващите дни не се разнесъл никакъв слух за изчезването на свитъка и абатът успял да го прочете в пълно спокойствие.
— Простете, синьор Ато — прекъснах го аз, — но как разбрахте кой беше точният хартиен лъч за вмъкване в процепа?
