през Септемврийското въстание от 1923 г. и след него. Има и ходатайства от „политически съображения“, идващи директно от ЦК. „Фрапантен“ по думите на Георги Петров е случаят със сродницата на Христо Кабакчиев (дългогодишен ръководен деец на БКП и член на ВКП (б), починал през 1940 г.) — Павлова. Тя, пише той, е „била първата помощница на палача Белев и е съучастница във всичките тежки престъпления“. Става дума за т. нар. еврейски процес, проведен от 7 март до 2 април 1945 г. Александър Белев е директор на комисарството по еврейските въпроси, а Лиляна Паница е негова секретарка и доверено лице. Вероятно Георги Петров има предвид същата личност. ЦК на БРП (к) ходатайства за нея, обяснява той, с аргумента, че „трябвало да се спаси името на големия другар Хр. Кабакчиев. А аз смятах, че неговото име и честта ще бъдат най-добре защитени, като се ликвидира чрез една тежка присъда една подобна престъпница и народна предателка. Духът на големия другар нямаше да се смути от това наказание. Тази неоправдана присъда за нея и досега буди незадоволство сред другарите евреи и в обществото. За нея аз тоже не си дадох съгласието, но се бе въздействувало направо на състава на съда.“
Процесите в провинцията — общо 119, започват в средата на януари 1945 г. В една и съща област заседават по няколко състава едновременно в зависимост от броя на подсъдимите. Работата им се контролира от партийните комитети на БРП (к). Те дават конкретни указания какви присъди да бъдат издавани, ръководейки се от инструкциите на ЦК. А те са да бъде „прочистен“ целият апарат на политическата полиция от горе до долу, всички военни и изпъкнали политически фигури, оглавявали разни „фашистки организации“, журналисти и общественици, както и представителите на местната администрация. Това довежда до престаравания на съдебните състави, наречени от Георги Петров „левичарски залитания“. Според него те се състоят в издаване на смъртни присъди за „маловажни случаи“, осъждане на смърт на военни лица, които са на фронта. Не на последно място, допълва той, „там, гдето през фашистко време не са дали никакви жертви, се считаха задължени да издават смъртни присъди и да правят съревнование в това направление“.
В докладите си до МВР областните управители съобщават, че смъртните наказания не се посрещат „добре“ от населението и се засилва брожението срещу „народната власт“.
Главният народен обвинител и д-р Минчо Нейчев са извикани в ЦК. Обърнато им е внимание, че партийното ръководство „счита присъдите в провинцията много тежки и неоправдано тежки“. Георги Петров предприема обиколки в провинцията, за да даде инструкции да не се проявява „излишна жестокост“, но там, „гдето трябва — да изпълняват с необходимата суровост своя дълг“.
По своя линия ЦК също предприема някои мерки. На 15 февруари 1945 г. Георги Чанков изпраща указание до областните комитети на БРП (к), в което се казва: „На някои места се забелязва известно увлечение в издаване на смъртни присъди от народните съдилища върху подсъдимите военни лица... Направете зависещото от Вас, без да се прощава на виновните, но да се пред отвращават увлеченията.“ А дали указанието се спазва, личи от доклада на Георги Петров до ЦК. В Казанлък, обяснява той, народните обвинители са искали две смъртни присъди, а съдът издава 24. За съпоставка Георги Петров посочва, че там за времето 1941–1944 г. е имало само един убит комунист. Подобен е случаят в Харманли. Пак при един убит комунист Народният съд е искал „да разстреля 18 души, след като са убили без присъда 12 души“. Мотивите били, че те са образували или членували в организацията „Приятели на бранниците“, без да са проявили някаква дейност. В резултат на намесата на Георги Петров е издадена една смъртна присъда, а другите от групата са осъдени на до живот. Единият от тях — адвокат, запасен капитан и звенар, при откарването си в Хасковския затвор по думите на главния народен обвинител „е бил така жестоко набит от милиционерите, та са му счупили две ребра и досега е в болницата“.
Най-впечатлен е Георги Петров от случилото се в Борисовград, където закъснява в своята обиколка. Съдът осъжда на смърт и са разстреляни 19 души.
Между тях е капитан Бойко Ханджиев, току-що завърнал се от фронта. За проявен героизъм той е награден с най-големите бойни отличия. В Хасково е посрещнат с цветя, поздравления и приветствена реч, произнесена от ген. Добри Терпешев. Малко след това кап. Бойко Ханджиев е причакан и задържан от милиционери, които го отвеждат в Борисовград, за да бъде съден.
Същият съд наказва с доживотна присъда 10 души мъже от 65- до 75-годишна възраст само за това, обяснява Георги Петров, че са дали по 1000–2000 лева за пенсии на семействата на убити от нелегалните стражари. „Тази жестока присъда, пише той, даде доста лоши отражения в този край.“
В Горна Оряховица първи състав на съда издава 66 смъртни присъди, а общо за трите състава — 121. От направената проверка Георги Петров установява, че между тях има лица, които не са живели там след 1941 г. Други са наказани със смърт за „маловажни случаи“.
Но „възмездието“ не свършва дотук. На 19 април 1945 г. с радиограма Георги Димитров обръща внимание на Трайчо Костов: „В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага. Това са хора кръвно озлобени против новия режим, които могат да причинят редица пакости и да служат на чужда агентура. Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения на хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля. Интересите на държавната безопасност трябва да бъдат неотменим закон. Информирайте за приетите конкретни мерки.“ Десет минути по-късно с нова радиограма Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов да се вземат най-решителни мерки за очистване на столицата и другите градове на страната от безделници, пройдохи, проститутки и сутеньори. За целта да се мобилизира и цялата общественост, на първо място комитетите на ОФ.
Радиограмите на Георги Димитров довеждат до нова вълна на масови репресии в страната. Повечето от близките на задържаните във връзка с Народния съд са изселени още преди неговото започване през декември 1944 г. Сега към тях се прибавят още стотици семейства, тъй като броят на изчезналите при чистката, осъдените и разстреляните нараства неимоверно много.
По информация на Трайчо Костов, изпратена в Москва от май 1945 г., безделниците са трудово мобилизирани, проститутките — събрани в специални стопанства и общежития, а вражеската агентура, разпространители на слухове с вражеска пропаганда са изпратени в трудововъзпитателни лагери.
Под знаменателя „чужда агентура“ попадат и земеделски дейци и организации, привърженици на д-р Г. М. Димитров. Самият той е поставен под домашен арест, но успява да избяга. Първоначално се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева, която по това време е техническа секретарка на Никола Петков. Оттам д-р Г. М. Димитров се прехвърля в жилището на американския дипломатически представител Мейнард Барнс. Мара Рачева е задържана от органите на Държавна сигурност. На 28 май 1945 г. Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров, че тя била започнала да дава интересни сведения относно организацията на бягството на Гемето и участието на англичаните в него. Но днес, пише той, „се хвърлила от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията и се е самоубила“. Това по думите на Трайчо Костов е „нов неуспех на нашата милиция, който говори за наличието на сериозни слабости в нейната организация и работа“. Молбата до Георги Димитров е да се изпратят час по-скоро обещаните руски инструктори за нуждите на Държавна сигурност.
На 5 декември 1946 г. във Великото народно събрание Никола Петков ще пита народния представител на БРП (к) Катя Аврамова: „Да кажете нещо за Мара Рачева, която се хвърли в Дирекцията на полицията — защо се е самоубила, или по-право, кой я «самоуби»?“
На заседание на Секретариата на ЦК на БРП (к) от 21 юли 1945 г. се разглежда информация на Дирекцията на народната милиция за изселените семейства на осъдените от Народния съд, наказаните от народната власт, семейства на неизвестни лица фашисти (става дума за безследно изчезналите и емигрирали в чужбина — бел. на авт.), на затворници и лагеристи. До края на април 1945 г. са изселени 1382 семейства с 3934 членове. Към юли 1945 г. те стават 4325 семейства с 11 875 членове. Милицията продължава издирването на лица, които са отишли да живеят при близки или са се укрили в други населени места. Решено е режимът на изселените да стане още по-строг, да се изясни откъде имат и ползват „толкова пари и да им се ограничат“.
В доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП (к) се дават данни за броя на всички изселени лица в цялата страна. Според него от септември 1944 до май 1945 г. те възлизат на 28 131 души. През същия период през лагерите и т. нар. трудови групи са преминали 184 360 души.
