в Москва за „пример“ за другите страни. Заснети са и два филма за Народния съд у нас. Единият от тях е изискан от Съветския съюз и се прожектира в редица градове на страната.
На 8 август 1945 г. в Лондон правителствата на САЩ, Англия, СССР и Франция подписват съглашение „за съдебно преследване и наказване на главните военни престъпници от европейските страни на оста“ — т. е. Германия и Италия. Въз основа на него се създава Международен военен трибунал с представители на четирите държави и същия брой главни обвинители. Уставът му се основава на принципите и нормите на международното право, установени и потвърдени от Хагската конвенция от 1907 г., Женевския протокол от 1925 г., Парижкия пакт от 1928 г., Лондонската конвенция за определяне на агресора от 1933 г., Московската декларация от 1943 г. и др. Член 6 определя три основни групи престъпления — против мира, човечността и военни престъпления. Първият процес над главните военни престъпници се провежда в Нюрнберг от 18 октомври 1945 до 1 октомври 1946 г. Подсъдими са 24 души, а осъдени на смърт — 12, единият от които задочно. За престъпни организации са обявени Националсоциалистическата партия, СС, СД и Гестапо.
Вторият международен военен трибунал за Далечния изток започва заседанията си на 3 май 1946 г. Уставът на съда е разработен от американски юристи в съответствие с нормите на англосаксонската процедура. Върховният командващ съюзническите войски в Япония Макартур назначава председателя, главния обвинител и членовете на съда от представители на държавите, подписали акта за капитулацията на страната. Той има право да смекчава или изменя наказанията, но не и да ги увеличава. Под съдебна отговорност са подведени 28 души, повечето военни, заемали различни ръководни постове за периода 1928–1945 г. Издадени са смъртни присъди на 7 души, а останалите са осъдени на различни срокове затвор.
В публикуваните досега статии и други материали за Народния съд се посочват различни цифри за общия брой на образуваните процеси, подсъдимите лица, издадените присъди и т. н. Те се разминават даже в отчетите до ЦК на БРП (к), изготвени от главния народен обвинител. В единия от тях от 3 юли 1945 г. той посочва, че са образувани 133 масови процеса с общ брой на подсъдимите 10 919 души. От тях осъдени на смърт са 2618, на доживотен затвор — 1226, на 20 години — 8, на 15 години — 946, на 10 години — 687, и останалите 3741 — на по-малко от 10 години.
В доклада на д-р Минчо Нейчев до Националния комитет на ОФ от 20 юли 1945 г. има други данни. „За времето от 23 декември до 31 март, пише той, Народният съд разгледа 145 дела с общо 10 907 подсъдими. От тях са осъдени: на смърт — 2680, на доживотен затвор — 1921, на 20 години — 19, на 15 години — 962, на 10 години — 727, и останалите 3241 — на по-малко от 10 години. Конфискувани са имотите почти на всички осъдени.“
Освен това в отчетите на Георги Петров до ЦК има и други твърде неясни и объркващи данни. От неговите изчисления се вижда, че към края на юни 1945 г. от осъдените на смърт 2618 души са изпълнени присъдите на 1576. По пътя на логиката би следвало, че останалите 1042 не са екзекутирани. Но дали това е така?
Както бе отбелязано, бойните групи на партията и милицията извършват масови арести в името на Народния съд. Голяма част от задържаните са избити и когато съответният състав на съда ги призовава по имена, получава отговор, че тези лица са в „неизвестност“: При това сам главният народен обвинител признава, че в списъците на подсъдимите и по-късно осъдени попадат много „изчезнали при чистката“. Смъртните присъди, издадени на починали подсъдими, също не могат да бъдат изпълнени. По сведение на Георги Петров те са 202. По различни съображения с доживотен затвор са заменени смъртните наказания на не по-малко от 41 души. Въпреки това по-късно е наредено някои от тях да бъдат изпълнени.
Посоченият от д-р Минчо Нейчев срок за завършване на Народния съд не е точен и заблуждава. Официално с изменение и допълнение на Наредбата-закон той е удължен от 1 януари до 31 март 1945 г. Но процесите по него продължават чак до края на април. Едва на 1 май 1945 г. със заповед на министъра на правосъдието народните обвинители са освободени от длъжност. Тази грешка продължава да се допуска и до днес в печата и от висшите представители на съдебната власт.
След приключването на Народния съд възниква въпросът какво да се прави с военните, които са били на фронта. На някои от тях преписките са спрени, а други са осъдени на смърт задочно. С писмо № 2834 от 5 юни 1945 г. до прокурорите при областните съдилища д-р Минчо Нейчев разпорежда да се спре изпълнението на неприсъствено издадените смъртни и други присъди на такива лица. Мотивите му са, че те имат право да се защитят пред съда съгласно Наредбата-закон. Поради това, че Народният съд е разпуснат, делата им следва да се разглеждат от Върховния касационен съд. Замисля се да се изработи и закон за ревизия на задочните присъди, постановени от Народния съд. За онези военнослужещи, които са били на фронта и делата им са спрени, д-р Минчо Нейчев нарежда да се направи щателна проверка и те да бъдат изпратени в Министерството на правосъдието, което ще реши как да се процедира с тях.
Възползвайки се от обстоятелството, че нареждането на министъра на правосъдието е издадено със закъснение, а и процедурата е твърде усложнена, по места се избързва с изпълнението на не една смъртна присъда. Подобни методи на действие се прилагат и към граждански лица със заменени с доживотен затвор или отменени смъртни наказания. С писмо от 16 май 1945 г. до министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, главния прокурор при Върховния касационен съд и Националния комитет на ОФ Борис Атанасов, оглавяващ прокурорския надзор при Плевенския областен съд, сигнализира за такива произволи и нарушения. По изпълнението на смъртните присъди областният началник на милицията му казал: „Излъжи министъра на правосъдието, че вече си екзекутирал осъдените на смърт, макар да си получил телеграма с Указ 54 от 5 април, че смъртното им наказание е заменено с доживотен строг тъмничен затвор.“ Борис Атанасов (член на комунистическата партия от 37 години) пита дали Дирекцията на милицията — отдел „Държавна сигурност“ в София, не издава секретни нареждания до съответните началници в страната да действат „свободно, неподчиняващи се на прокурорския надзор“. Крайният резултат на предизвиканата от него анкета е уволняването му с указ на регентите.
В архивите има документи за много аналогични и даже още по-парадоксални случаи, които недвусмислено говорят за желанието на местните партийни органи и милицията да доведат с твърда ръка „чистката докрай“.
С писмо до ЦК на БРП (к) партийният секретар на МВР Евгени Каменов протестира против практиката на Върховния касационен съд да отменя присъди на народни съдилища на ония лица, които са осъдени задочно и представят доказателства, че имат оправдателни причини (били са на фронта — бел. на авт.) за неявяване пред съда. По тази процедура според партийния секретар са пуснати на свобода 57 осъдени от Народния съд, от които 41 — на смърт. Между тях са ген. Асен Николов — командир на окупационния корпус в Беломорието, ген.-майор Антон Балтаков, ген.-майор Рафаил Банов, ген. Симеон Симов, Георги Каназирски и др. Партийният секретар смята, че това идва от решението на ЦК на БРП (к) от 26 юни 1945 г. за задочно осъдените и да се облекчи положението на тези, които имат заслуги на фронта. „Най-сетне, пише той, дължа да отбележа, че и от строго формално законно гледище практиката на Касационния съд не е правилна и се основава на едно пресилено и недостатъчно обосновано от правно гледище тълкуване на закона.“
С окръжно № 90 от 11 април 1946 г. до директорите на затворите министърът на правосъдието иска сведения за броя на осъдените на смърт лица от Народния съд, по отношение на които присъдата не е приведена в изпълнение. В обобщена справка е записано, че те са 22-ма души.
От запазените архивни материали на Министерството на правосъдието е видно, че преписките по Наредбата-закон за народния съд продължават да се разглеждат и да се изпълняват смъртни присъди и през 1947 г. Така че от общия брой на подсъдимите числото на лицата, осъдени на смърт и на различни срокове затвор, продължава да нараства и през следващите години. Оттук възниква въпросът — кога завършва Народният съд? И каква е съдбата на хората, чиито преписки продължават да постъпват при главния народен обвинител чак до края на април 1945 г., както сам той отбелязва, по 100-200-300 на ден?
В тази връзка трябва да се отбележи, че в резултат на започналите след 9.IX. 1944 г. арести в името на Народния съд са задържани десетки хиляди души, а до съдебните зали достигат живи около 10 000 от тях. Останалите се водят за безследно изчезнали, чийто брой засега трудно може да бъде установен.
През октомври 1945 г. в България пристига американският журналист и анкетьор Марк Итъридж, пратеник на президента Труман. При срещите си с Цола Драгойчева и Антон Югов той получава сведение, че числото на убитите след 9 септември е около 10 000. Но от направените анкети и собствени проучвания
