някой друг. Така и детето още от първия ден на живота си се нуждае от близостта на своята майка или на своите възпитатели. В първите училищни години то се нуждае също така силно от близостта на някои училищен другар — все едно от кой пол. Докъм десетатаединадесетата година децата в сексуално отношение са относително неутрални и живеят главно с общите интереси на съучениците си. Дотогава половите им органи се развиват незначително. Децата предимно наблюдават събитията и явленията в заобикалящия ги материален свят и ги овладяват заедно с „партньорите“ си. Това не изключва определен интерес към телесните различия, който понякога вече се насочва мислено към другия пол. Този интерес се усилва от неизбежно възникващите въпроси (откъде се появяват или как се създават децата), от различните изисквания, които биват поставяни в часовете по физкултура към момчетата и момичетата, от наблюдението, че в къпалните момчетата и момичетата ползуват отделни съблекални. Поради това не е за учудване, че през този период в играта „на лекари“ биват изследвани частите на тялото и на другия пол. И в този случаи причина е любопитството, а не сексуалният порив.
В пубертета покрай придобитите дотогава от социалната среда знания за пола се присъединява и съзнанието, че човек принадлежи телесно и психически към даден пол. Даже и в смесените класове дългогодишното възпитателно въздействие довежда до разделяне на обособени групи по полов признак и до разпадане на първоначалната другарска общност. Всяка група започва да търси собствен път. Всички жизнени прояви на юношата са полово обусловени. Развива се и съответно сексуално поведение.
Физическото развитие се проявява с видимо увеличение на ръста. За една-две години децата почти достигат окончателния си ръст. Макар теглото им също да се увеличава, децата изглеждат мършави и несъразмерно развити. По-късно те по-напълняват, телесните пропорции се формират като мъжко или женско телосложение. Набъбналите като цветни пъпки гърди на момичетата напълняват и се закръглят; тазът им се разширява. Появилото се още на 11–12-годишна възраст окосмяване на Венериния хълм става по-гъсто, разширява се и малко по-късно се следва от окосмяване под мишниците.
Възмъжаването на момчето започва средно с 1–2 години по-късно от израстването на момичето в жена. Костите и мускулите на момчето стават по-здрави. Текстикулите и членът му бързо нарастват. Скоро след това гласът започва да мутира и се появяват мустаците.
Тези телесни промени се дължат преди всичко на основни промени в хормоналната обмяна.
В резултат на ендокринни процеси при момичето средно около 13-годишната възраст се появява първата менструация (менархе), а при момчето на около 14-годишна възраст — първата еякулация (еякулархе). Ако това стане 1–2 години по-рано или по-късно, няма причини за безпокойство. Такива отклонения са нормални. Тъй като единствено тези явления са точно установими по време белези на половата зрелост, които се запазват достатъчно в паметта, учените отдавна ги използуват като ориентири за половото развитие. Макар и не съвсем точно, в статистическите проучвания тези две дати дават възможност за много интересни изводи относно връзката между половата телесна зрелост и сексуалното поведение.
Миналите поколения са узрявали полово по-късно, отколкото днешните. През 1906 г., т.е. преди около седемдесет години, първата менструация се появявала при момичетата средно на 15 1/2-годишна възраст — над 2 години по-късно, отколкото днес. За първата еякулация при момчетата има съвсем малко по-стари изследвания. От тях обаче се вижда, че и тя е настъпвала почти две години по-късно. Това ускоряване на развитието, наречено „акцелерация“, може да бъде проследено чак до миналото столетие и засяга не само половото узряване, но и ръста, теглото и други признаци на развитието.
Акцелерацията е обяснявана с влиянието на климата, с урбанизацията, с претоварването на съвременния живот с дразнители, както и с променения начин на хранене: увеличаване на количеството на пълноценните белтъци и мазнини в храната на децата. Статистически е доказано, че и днес по време на бедствия или в бедните слоеве на населението юношите узряват полово по-късно.
Последните наблюдения показват, че акцелерацията зависи предимно от социалните фактори. Тя съвсем не показва застрашително преждевременно развитие на децата, а означава, че при подобрените жизнени условия днес развитието, което по-рано е било забавено, протича по-добре.
По-ранното полово съзряване не води непременно до по-ранно започване на интимните отношения. Тук играят определена роля възпитателното въздействие на обществото и образованието. Това личи от следния пример: гимназистите и студентите започват полов живот, общо взето, по-късно от своите връстници, които вече са упражнявали някаква професия.
Впрочем първото сношение изобщо не е начало на полова активност. Скоро след узряването на съответните органи момчетата имат определени сексуални прояви; след първата еякулация повечето от тях започват доста редовен полов живот, като се самозадоволяват (онанират). Кръгло 90% от юношите правят това. В края на пубертета юношите започват да онанират по-рядко и съвсем престават, когато започне интимният им живот или се появи истинското приятелство между девойките и юношите.
Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса. Половото желание обикновено се събужда в нея от връзката й с партньора. Това е причината, поради която самозадоволяването при момичетата играе по-малка роля — само половината от жените го познават. Много от момичетата започват да го практикуват след случайни механични дразнения (напр. при катерене по върлина) или под влиянието на психическа възбуда, а нерядко — по внушение на приятелки.
Все пак самозадоволяването, наричано още мастурбация, ипсация или — неправилно — онанизъм, е най-често срещаната форма на сексуална дейност в младежката възраст Младежката мастурбация — по този въпрос всички учени са единни — не е вредна нито за тялото, нито за психиката. Изключение правят може би единичните случаи на мастурбационни ексцеси. Доказано е, че младите хора, които мастурбират, при дадени социални условия започват полов живот по-късно от останалите. Следователно за младия човек мастурбацията е един вид заместител на половото общуване. Опитите тя да бъде предотвратена с морални предписания, заплахи, наказания или даже чрез насилствено ограничаване на достъпа на ръцете до половите органи, са осъдени на провал. Колкото и да е странно, все още съществуват родители, които са способни да връзват нощем ръцете на децата си за леглото. Във викторианска Англия продавали нещо като намордник, който се надявал на члена на момчето и се заключвал.
Проблемите, свързани с половото развитие на децата и младите, не се решават със забрани; те изискват разбиране и точно познаване на взаимодействието между биологичните и социалните фактори.
МОДЕЛИРАЩАТА ФУНКЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА
Единството между организма и околната среда и във връзка с това ролята на средата за изявяването на особената същност на човека бяха изтъкнати неведнъж. Самият човек нарекохме продукт на обществената среда. От кибернетична гледна точка съзнанието на човека може да се разглежда като вътрешен модел, върху който обкръжението в неговата цялост упражнява определящо, моделиращо влияние. Без съмнение в началото на живота атмосферата в дома на родителите представлява главната част от средата на малкото дете. За децата от яслите светът вече става много по-широк. Но да се върнем в родителския дом. Когато характеризираме климата в семейството, трябва да изтъкнем, че често у бащите и у майките са възпитани коренно различии модели на поведение. В зависимост от преобладаващите в тяхното възпитание елементи (например повече или по-малко изразеното признаване на равноправието на половете, надменността на мъжа, подчинената роля на жената или нейната вътрешна съпротива срещу неговите господарски навици) от децата, все едно дали са момчета или момичета, се изисква съвсем различно поведение. От тези противоречия в собствения дом и от поведението на родителите те създават пример за подражание, който отнасят със себе си в своите социални групи (напр. в детската градина или училището). Успоредно с това децата незабелязано наблюдават как родителите им се отнасят помежду си. Те долавят различията в поведението на бащата и майката. Бащите с удоволствие поощряват в синовете си, а майките — у дъщерите си това, което те считат за целесъобразно на основание на своя опит. По такъв начин децата от двата пола често постъпват в своята социална група в детската градина или училището със съвсем различни представи за ролята на мъжа и жената.
Би било много погрешно да вярваме, че в една общност от момчета и момичета на една възраст се формира еднородна социална група, изграждаща и формираща по един и същ начин характера на децата. Тъй като на всяко стъпало на развитието и във всяка възраст човек е продукт на своята среда, то и в една такава група във всяко отделно дете си дават среща различаващите се резултати от възпитанието в
