поведението на дадената обществена формация. В епохата на феодализма например е съществувало правото на феодала да дефлорира дъщерите на крепостниците (jus primae noctis)6. Без съмнение върху нашите предшественици е действувало отрицателното влияние на библейското поучение, че половите връзки са греховни, ако не служат за продължение на човешкия род. Това влияние впрочем и днес не е напълно изживяно. В резултат на това е съществувало и все още съществува колебание сред широки кръгове от населението относно съдържанието и формата на сведенията, които трябва да се събщят на детето по половия въпрос, без това някога да му се стори неморално. Когато апелираме към отговорността на родителите да предпазят децата си от телесните, душевните и социалните последици на нехармоничните полови отношения, е необходимо да се подчертава значението на сексуалността за развитието на индивида и за брака.
Брачното съжителство е висшата форма на социално поведение, която е възможна между двама души. В брака индивидът се слива с равноправна личност от другия пол в едно ново, повисше единство и в него възпитава нови качества на характера.
Възниква въпросът, дали за щастливия брак е необходимо партньорите да правят компромиси и да се откажат от някои черти на своята личност? Повърхностно разгледано, това изглежда правилно. Това схващане обаче изхожда от една индивидуалистична позиция, според която всяка личност представлява един изолиран индивид. Ние обаче видяхме, че двойката представлява филогенетично възникнала жизнена единица, чрез която единствено всеки от двамата може напълно да се възползува от представените от природата и обществото възможности за щастлив и успешен живот.
Човек може да изпита щастие в най-високия смисъл на тази дума само от постигнат заедно с други хора успех. Сексуалната близост също води до дълбоко удовлетворение и до хармония само тогава, когато развитието на нито един от двамата партньори не се ограничава. Тогава промяната на някои от съществувалите преди брака личностови черти не е загуба: напротив, бракът дава възможност за усъвършенствуващо, взаимно модофициращо развитие на характерите.
Бракът е обществена институция която регулира отношенията между половете. Той не е създаден за задоволяване половите потребности на хората. Както и моралът, той е възникнал, за да удовлетвори други обществени потребности: отглеждането и възпитанието на децата, запазването на имота, наследството и т.н.
Морган, Енгелс и други учени доказаха, че бракът и семейството са произлезли главно от господствуващите в дадено общество производствени отношения. С други думи, те са следствие на икономическа необходимост, а не на индивидуалните еротични потребности. Едновременно с това формата на брака и неговото нравствено оправдание са резултат и на трезва демографска политика. Така например след кръвопролитни битки Мохамед е поощрявал останалите живи войници да вземат жените на падналите си другари и да се женят за по две, три или четири от тях. След Тридесетгодишната война Райхстагът в Регенсбург, за да възстанови човешките загуби, разрешил на всеки мъж да има по две съпруги. Без съмнение в хода на историческия процес бракът е претърпял много видоизменения.
Известен е преходът от честата по-рано полигамия (многоженство) към моногамия (брак на един мъж с една жена).
Енгелс окачестви този преход като най-крупен нравствен прогрес. За миналите поколения бракът е бил или съжителвтво за зачеване или икономическо съдружие. Бракът може да бъде пълноценен едва когато се превърне в общност на любовта, в която партньорите признават един на друг равни права и еднакви задължения и си оказват взаимно внимание и доверие. Само тогава има изгледи моногамията да не остане само юридическа форма, а да се превърне във всеобхватна житейска общност. Тя включва общото домакинство, отглеждането и възпитанието на децата, задоволяването на социалните и културните потребности.
Такива бракове и семейства могат да се развиват пълноценно само там, където са създадени подходящи обществени отношения, където хората от всички слоеве на населението могат да сключват брак по любов, без икономически съображения и съсловни ограничения.
Бракът по любов е важна, макар и не единствена предпоставка за щастлив полов живот; същевременно той предотвратява половите затруднения, разочарованията и разводите.
Поведението на един човек в брака до голяма степен се определя не само от личния му опит в собственото семейство, но и от опита, придобит при участието му в живота на цялото общество.
В зависимост от възпитанието сексуалността е управляема. Животинските инстинкти могат да се овладеят, а поведението да приеме съответствуваща на обществените изисквания форма. Потискането на животинското се осъществява от мощните фактори на възпитанието в главния мозък; то може както да бъде полезно, така и да вреди. Например при поощряване на половите потребности възпитанието може да доведе до честа смяна на партньора (промискуитет), ако човекът не е бил възпитан да уважава другия пол. От друга страна, оклеветяването на сексуалността като нещо греховно, нечисто или недостойно довежда индивида до конфликти, които могат да станат причина за смущения или за погрешно поведение.
От всичко това става ясно, че ние можем да окажем силно влияние върху бъдещото щастие на своите деца или даже да му навредим, ако при сексуалното им възпитание съзнателно или несъзнателно поставяме неправилно акцентите и ако не се съобразяваме в достатъчна степен с решаващото влияние на семейството, на обществената среда.
ПОЛОВОТО РАЗВИТИЕ В ДЕТСКАТА И МЛАДАТА ВЪЗРАСТ
Още от първия ден на живота си човекът зависи от своя пол. Дори родители и възпитатели, които пренебрегват този факт, формират у детето поведение, съответствуващо на пола му и осигуряващи социалната му приспособимост. Социалната среда, в която израства детето, очаква от него — именно поради пола му — едно или друго поведение. Вън от това с облеклото или с избора на играчките родителите определят оформянето на полово различни черти на характера. С думи като „Момичетата не правят така“, „Ти не си момиче“ родителите влияят различно на момичетата или на момчетата. Не на последно място е възпитателното значение за половата принадлежност на възложените малки задължения в домакинството. Всичко това дава отражение върху характера на детето и върху положителната или отрицателната оценка на собствения или на другия пол.
Колкото и силен да е стремежът на родителите да съобразяват възпитанието с половата принадлежност на децата си и да следват социалните традиции, те обръщат недостатъчно внимание на запознаването им с половите различия между мъжа и жената. Като се започне с разликите в прическата и облеклото, с начина, по който се ходи по малка нужда (между другото за момичето това е първата и не единствена причина да се чувствува онеправдано от природата), и се стигне до приятната топлота на майчината прегръдка и до различния тембър на гласовете на майката и бащата, нашите деца многократно се сблъскват с тези разлики. Ние сме оставили на тях сами да откриват разликите между момичета и момчета, майка и баща, жена и мъж.
Ако скриваме от тях телесните различия между половете, децата в скоро време ще заподозрат в тях някаква тайна, която ще се стремят да разкрият — също скришом. В пола на своите родители те ще виждат нещо забранено; всичко, което научат или предположат, те ще пазят в тайна и ще обсъждат подробно само с близък приятел. Така още в ранното детство бива застрашено нормалното физиологично развитие; така се разрушава доверието, което е необходимо за успеха на възпитателната работа.
В първите години на живота децата с удоволствие играят със собствените ръце и крака, както и с половите си органи; по-късно те подражават на родителите си, като се пудрят или мажат с крем в т.нар. „срамна“ област. Погрешно е да се търсят в това сексуални мотиви. Трябва да обърнем особено внимание на това обстоятелство, защото някои родители мислят, че такива мотиви има и често наказват строго „лошата ръчичка“. По този начин те „постигат“ само това, че усещанията от тази област на тялото се свързват със страх от наказание. Обикновено през следващите месеци и години вниманието на децата е насочено навън от тялото им — към предметите на околната среда. Когато в началото на училищната възраст едно момче отново или за пръв път започне да играе с половите си органи, това не бива да се надценява. Събитията в училището много бързо надделяват над евентуално свързаните с това приятни усещания. В тази възраст едно такова действие все още не е насочено към някакъв партньор. Детето наистина търси приятелство, но не в сексуален план. Всяко живо същество се стреми да се бори с изискванията на околния свят заедно с
