изпитва удоволствие, когато гали нежната кожа на жената, покрита само с мъх. Към това се добавя еластичната мекота на подкожната тъкан у жената в противовес на по-грубата кожа и ясно очертаната мускулатура у мъжа. Костният скелет на жената, включително и черепът, е по-нежен. Той се отличава с по-меко очертана брадичка, по-малка челюст и по-малко изпъкнали чело и скули. Затова жената има по- изящно лице. Типът на окосмяването също допринася за общия женствен или мъжествен облик. Жените имат гъста, мека коса. Окосмяването при тях е главно в подмишниците, понякога по подбедриците; окосмяването на Венериния хълм завършва хоризонтално на височината на срамната кост, като образува триъгълник. По-рано брадата се е считала за атрибут на мъжествеността. Напоследък тя отново става все по-популярна. На гърдите и на други места по тялото някои мъже имат окосмяване с различна плътност; то не е козметичен дефект и се харесва на някои жени. Окосмяването на мъжа в срамната област има ромбовидна форма и достига пъпа. Някои смущения в хормоналната обмяна могат да причинят промени в типа на окосмяването.
Благодарение на някои особености на ларинкса гласът на жената е ясен, мелодичен и звучен. Гласът на мъжа е по-нисък и по-твърд. Често пъти индивидуалното в гласа на мъжа се съчетава с характерното за пола в особен тембър, който привлича сексуално някои жени.
Мъжете и жените се отличават по стойката и походката и изобщо — по движенията си. Позата на жената, нейните закръглени, плавни, полюляващи се, подобни на птичи полет движения са много привлекателни за мъжа. Движенията на мъжа са по-тромави, „ъгловати“ и резки. Преоблечените в дрехи на другия пол участници в маскирани балове винаги могат да бъдат разпознати по походката.
| Ръст | Тегло | Мускули | Тлъстини | Кости | < th>Вода||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Жена | по-нисък | по- малко | 36% | 28% | 3 кг | 50–55% |
| Мъж | по- висок | по-голямо | 42% | 18% | 4 кг | 65–75% |
РАЗВИТИЕ НА МОРАЛА И НА КУЛТУРАТА В СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА И НА ЖЕНАТА
Всички досега описани реакции на организма и особености на телосложението не са самоцелни. Те имат значение за човешката сексуалност само като физическа основа на нашия емоционален живот. Отреагирването на половия нагон и размножаването са присъщи на животинския свят. В по-малка или по- голяма степен човек съзнателно включва половото влечение в своята цялостна личност, като по този начин и придава присъщ на неговото развитие индивидуален отпечатък.
Развитата в любов полова потребност е придружена от вдъхновение, грижовност, влечение, разнеженост и още много други емоции, които проникват цялото ни същество.
В съвокуплението между двама души винаги намират израз постигнатите или непостигнатите при възпитанието качествени критерии на човешкия, т.е. социалния начин на живот. Във всички обусловени от географската среда и породени от историческото развитие форми на човешкия живот намира отражение онова, което в преходящите поколения благодарение на труда и съжителството е станало част от неговата култура.
Ключ за разбирането на духовните и културните влияния върху сексуалното поведение на мъжа и жената дава степента на развитие на обществената формация. Всеки човек се ражда в определена социална група на обществения строй, расте в нея и се възпитава в духа на господствуващото там съотношение на силите и в съответствие със създадените за неговото съхранение закони. Ако не иска да изпадне в противоречие с този ред, той трябва да се подчини и на моралните норми на социалната група. Когато социалната група, в която той живее, не може да се идентифицира със съществуващата форма на управление (недостатъчно се задоволяват потребностите, обусловени от образованието и от упражняваната професия; идеите прерастват в обществени отношения, които разкриват несправедлива противоречивост в жизнените условия на различните групи и прослойки), тя ще създаде нови, собствени морални норми и ще се стреми да ги реализира поне в своята среда.
Моралните норми не произхождат от един вечно валиден нравствен закон. Те са различни, променят се и служат на интересите на различни обществени групи. По-рано те са служили главно на управляващото малцинство, докато болшинството прозря антагонистичния характер на човешкото битие.
В съзнанието на много хора понятието „морал“ се свързва само със сексуалното поведение. Както обаче видяхме, моралът е съставен от норми за цялостното поведение на човека и неговата социална група. В сексуалната област моралът доскоро поставяше само забрани: „Не смей! — Това е недостойно, разпътно, греховно, неморално!“ Не е чудно, че не една религиозна общност е създавала такива правила, чието съблюдаване противоречи на първичните жизнени потребности на мнозинството. Само по този начин тя е можела да си осигури влияние върху, общо взето, „греховното“ човечество.
Историята показва, че управляващата прослойка никога не се е ограничавала в житейските удоволствия, и най-малко в сексуалните. Поддържана от духовенството, тя е препоръчвала аскетизма, но на бедните. „Моралът или неморалността … е решително класов морал. Господствуващата класа никога не се е опитвала да натрапи своя собствен морал на другите класи, защото това би било отказ от собствените привилегии“ (Левинсон). Лион Фейхтвангер пише: „Никъде другаде бездната между закона и живота не е била по-голяма, отколкото в тази област. Цялото комедийно творчество на епохата черпеше материал от противоречието между естествения нагон и общата практика, от една страна, и законодателството и официалния морал, от друга.“
Всички антагонистични обществени формации допускат в отношенията между половете един „двойствен морал“. На мъжа бе — и все още е — позволено да тълкува свободно сексуалния морал, а от жената се изискваше — и все още се изисква — да го спазва строго. „В почти всички западни култури и до днес съществуват специални сексуални ограничения за жената“ (Гизе, 1968). Някои учени се опитаха да „обосноват“ биологически двойствената нравствена норма. При това, когато е тълкувано особеното положение на жената, не е вземано пред вид общественото й положение. Когато прелестта й съблазняваше, тя бе змията, а мъжът, който търсеше удоволствието — жертвата. Дори Климент Александрийски, считан за свободомислещ теолог, казвал: „Всяка жена трябва да се изчервява при мисълта, че е жена.“ Само преди две столетия били изгаряни „разпътни вещици“, защото били спали с „дявола“; но нито един мъж, лягал с такива „вещици“, не е отишъл на кладата. Дори съвременният език не разполага с понятия от мъжки род, равностойни на понятията „паднала жена“ или „проститутка“.
В сферата на сексуалността моралът винаги е по-консервативен от социалноикономическата структура на обществото, което го е създало. Той крета зад развитието на тази структура, действува дълго време като надживян морал, за да стане най-подир смешен предразсъдък. Често пъти са необходими големи усилия, за да се разчупят традициите и да бъдат създадени нови морални категории, които да ръководят човека и да са в хармония с променените жизнени условия.
Под формата на морални принципи всяко общество създава твърди правила, които поставят половия живот в определени рамки и при необходимост го ограничават. Тези правила не застрашават другите интереси на господствуващите сили в обществото, а ги укрепват. Човек следва нравствените закони с толкова по-голямо усърдие, колкото повече те довеждат до удовлетворяване на индивидуалните му потребности в съзвучие с обществения живот. Ако моралът ограничава или възпрепятствува интимния контакт на партньорите извън това (напр. в брака), той не само ще бъде нарушаван, но ще доведе до такива форми, от които трябва да предпазва: до ненормално или агресивно поведение.
„Двойственият“ морал на съществуващите още антагонистични обществени формации се изявява в отношенията между половете в три характерни форми:
1. В различно морално нормиране и оценка на сексуалното поведение на двата пола: от жената преди брака се изисква непременно целомъдрие, а по време на брака — безусловна съпружеска вярност; на мъжа мълчаливо се позволяват и предбрачни, и следбрачни връзки.
2. В постоянно лавиране между формално признание на официалните морални норми и практическо игнориране на валидността им по отношение на собственото поведение.
