му, не винаги е преднамерено. Често жената просто иска да се хареса, да бъде привлекателна. Когато тя най-после възнагради мъжа с някой малък успех, т.е. направи „втората крачка“, тя го поощрява за по- нататъшна близост и т.н. Някои мъже изобщо не изчакват втората крачка.
Желанието за нежност е взаимно, макар при много мъже то да е било потиснато поради възпитание в криворазбрана мъжественост. То се изразява в стремеж към съзерцание и тесен контакт с жената. Тези усилия на мъжа допълнително я стимулират и събуждат в нея желанието да го дари с нежност. „Да обичаш, ще рече да изпитваш удоволствие, когато гледаш обичания и обичащ човек, докосваш го и го чувствуваш с всичките си сетива от непосредствена близост.“ Така Стендал дефинира активния стремеж за контакт у двамата. Жената се възбужда от усещанията, които мъжът й носи със своята нежност и с ласките, които й дава. Това й доставя удоволствие. Когато тя затвори очи (много мъже не правят това при съвокуплението), тя се защищава от отвличащи я външни дразнения и се концентрира в преживяваното; тя възприема по- дълбоко насладата от получената нежност. Жената повече от мъжа предпочита половият акт да се извършва на тъмно. Активността на мъжа е насочена навън, към жената; той изживява ескратензивно. Жената приема ласките на мъжа и ги изживява проприоцептивно, т.е. в собственото тяло. Във връзка с това съществува още една разлика: при мъжа чувството на удовлетворение е концентрирано в пениса, който е почти винаги податлив на дразнения. Ерогенните зони на жената са разположени по цялото й тяло. Тя може да почувствува докосването почти на всяко място като удоволствие, но само когато я докосва желаният партньор и ако тя е съответно настроена. В сношението тя участвува с цялото си тяло и с цялата си личност. Това се отнася и за мъжа, но все пак действието на неговите генитали е най-важно за преживяванията му.
Един малко известен факт: цялостната психическа нагласа влияе много по-решително върху потребността на жената от сексуални контакти, отколкото при мъжа. Повечето жени обаче се възбуждат сексуално само от непосредствено физическо дразнение; оргазъмът на жената почти без изключение се достига само при продължително и локализирано въздействие върху гениталите. Мъжете се възбуждат силно само от представата за близостта с любимата жена. Порнографиите снимки и порнографната литература се произвеждат и се търсят предимно от мъже, в съответствие със сексуалния им манталитет. На много жени те действуват отблъскващо. Мъжкото тяло с неговите полови органи предизвиква полова възбуда у жената едва тогава, когато мъжът се докосне до нея и по този начин я стимулира. Разбира се, жените могат да се възхищават на един красив мъж, но видът на добре сложеното му тяло е в състояние да възбуди сексуално много малка част от тях.
Описаните полови различия са толкова по-малки, колкото по-силно са развити либидото и сексуалната възбудимост на жената.
Желанието за полова активност се развива у жените едва след като са започнали полов живот. Това вероятно е една от причините, поради които за тях е по-лесно да се откажат от сношение или да запазят верността в брака. Същевременно това става причина за разочарования, когато първите контакти с техния идол не оправдават очакванията.
Жената се възбужда по-малко, когато се показва пред мъжа гола или облечена в прозрачно бельо. Тя по-скоро прави това, защото знае, че му харесва. Жените, които чувствуват по друг начин, в никакъв случай не са лишени от женственост. Жената обаче се възбужда едва под въздействието на сексуалната активност на мъжа. Понякога мъжът се възбужда от разговори на сексуална тема. У жената еротичната литература или някои сцени в любовни филми събуждат желание за нежност и по-рядко — за сношение.
По-голямата и по-пластичната сексуална фантазия на мъжа допринася покрай другото за това, че още в началото на телесния контакт той започва да се стреми към съвокупление, докато жената по правило копнее за по-продължителни подготвителни ласки, по време на които тя се подготвя за половия акт.
В отговор на разнообразни дразнения мъжът откликва по-често със сексуално желание. Жената (повече или по-малко съзнателно) изчаква ухажването на партньора. Силата на неговия нагон се запазва относително постоянно в продължение на живота му, с тенденция за бавно отслабване. При жената не е така: нейното либидо зависи много от мъжа, с когото е свързана, и до средата на живота й, а често даже далеч във втората му половина то се увеличава.
Жените понасят по-лесно временното въздържание от мъжете. При по-студени жени половият нагон може изцяло да гасне, в случай че са останали по-дълго време без партньор или че са разочаровани от мъжете. При мъжа, обратно, тези обстоятелства без изключение водят до онанизъм5, нощни по-люции или до полови извращения. Половите извращения и сексуалните престъпления са рядкост сред жените.
При цялото разнообразие в проявите на половото влечение жената жадува за много и продължителни ласки от страна на един определен партньор; мъжът често не успява да отговори на това изискване и търси промяна на начина за задоволяване или на партньорката.
Женската сексуалност е подложена по-често и по-продължително от мъжката на социални и психически влияния и поради това е по-ранима и по-зависима от външни обстоятелства.
Съществуват големи разлики в оргазъма. При жената той е много непостоянен и често отсъствува, но завладява тялото и физиката на повечето жени много по-цялостно и по-интензивно. Сексуалните усещания на мъжа се локализират повече в половите му органи; личността му не се завладява толкова дълбоко от това изживяване. Сладострастието и чувството на блаженство у жената траят по-дълго. След акта тя се нуждае от още нежност, докато след еякулацията желанието за контакт у мъжа бързо намалява и той временно остава безразличен към половите дразнения. Жената може да бъде задоволена за по-дълго време от един пълноценен акт и да не бъде недоволна, ако случайно не е достигнала до оргазъм.
Понастоящем най-очебийната разлика между двата пола (потвърдена от клинични и анкетни проучвания в миналото и днес) се състои в това, че жената (средно взето, но не и във всеки отделен случай) много по- рядко от мъжа достига до оргазъм. По данни от специалната литература и от собствени проучвания съотношението е около 10:1. Това неблагоприятно за жената съотношение става още по-ясно, ако се вземе пред вид общият брой на оргазмите през целия й живот и следните факти: девойките онанират много по- рядко или никога; жените стигат до оргазъм едва след няколкогодишен брачен живот и дори тогава той често им липсва; жените са принудени да се въздържат по време на бременност, след раждане и при мензис; либидото търпи периодични колебания; много жени са фригидни или рядко достигат до оргазъм; голям е броят на вдовиците и самотните жени.
Тази равносметка изисква изменение на съществуващото състояние. Още в началото на тази част бе казано, че различията в сексуалното поведение на мъжете и жените не винаги са специфични за пола и че те се създават под влияние на възпитанието и общественото мнение. Както показват по-нови проучвания, още сега в по-младото поколение много разлики, считани за типично полови, са намалени. Това се отнася преди всичко до половите потребности, до способността да се отреагира и до половата активност. Ние впрочем не се стремим към уеднаквяване, тъй като психосексуалните различия обуславят привличането на половете. Става дума за това да бъдат напълно разгърнати естествените възможности на жената и мъжа за обогатяване на техните отношения. Поведението на много жени спрямо околните (клюкарството, невъздържаните изказвания по адрес на другите) ги уличава в лъжа, когато твърдят, че са уравновесени и доволни в един брак без полово задоволяване. Поради това нека още веднаж да подчертаем, че съдържание на половия живот е ощастливяването на човека и заедно с това — осигуряването на хармонично, безпрепятствено развитие на личността му в обществото и в съвместния живот с един човек от другия пол. По този начин сексуалността допринася за диференциране на емоционалните и културните потребности и за разгръщане на цялостната личност на човека.
Глава 2
ПОЛОВО РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
НАЙ-ОБЩО ПО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПОЛОВ ЖИВОТ И БРАК
От много поколения насам в нашата географска ширина мълчаливо се е приемало, че отглеждането на децата в едно семейство им осигурява достатъчна възпитателна подготовка за срещата им с другия пол в сексуалния живот и в брака. Но и за нашите предшественици, както навсякъде, са били валидни строги обществени и културни норми и предписания за брака. Те са били тясно свързани с останалите модели на
