3. В противоречие между „теоретичното“ вникване в общественото развитие и свързаните с него необходими норми за поведение, от една страна, и упоритото придържане към надживени вече изисквания на морала.
Нашият социалистически морал трябва да се утвърждава, като преодолява остатъците от непоследователност, неискреност и нечестност на „двойнствения морал“, който в същност е аморалност. При новите форми на общуване между половете ще се изменят съществуващите все още разлики в обичайното сексуално поведение на мъжа и на жената. Енгелс окачестви освободения от експлоатация и потисничество човешки род по отношение на морала му като „поколение от мъже, които никога в живота си не са изпадали в положението да купуват безчестието на жената с пари или с други социални средства за упражняване на власт, и поколение от жени, които никога не са били принудени да се отдадат на мъж не от истинска любов, а от други подбуди, или пък да откажат на любимия си от страх пред икономически последици“.
Високите изисквания на един такъв морал за достойни за човека отношения между половете нямат нищо общо със сексуалния аскетизъм или с прекаленото благонравие. Марксистката етика утвърждава любовта не само като духовна връзка и дълбоко чувство между мъжа и жената, но и като материализирано чувствено изживяване на привързаността при физическата близост. От морал на гледна точка половият живот е оправдан не само като брачна връзка и не само тогава, когато е средство за продължаване на рода, но и като задоволяване на влюбените в една нравствено пълноценна и обществено отговорна взаимна връзка. Удовлетворената любов — тук се включва и половото задоволяване — е съществен елемент на развитието на личността и изява на съществуванието на човека. Тя е една от елементарните потребности на човешкия живот. Бебел е бил на мнение, че „човек би трябвало по нормален начин да задоволява нагона си, който е тясно свързан с неговата най-интимна същност“. „Ако в това му се пречи от обществени институции и предразсъдъци, развитието на неговата природа би било задържано.“ Това утвърждаване на чувствеността и за нас е било и е свързано преди всичко с изискване за морална чистота и чувство за отговорност, за уважение и доверие, sa откровеност и честност. Половите отношения между мъжа и жената съответствуват на положението на човека като обществено същество. Те са изпълнени с много повече взаимна любов, която вижда в партньора не само пола, но го възприема като цялостна личност и търси в него допълнение на собствената личност. Половото сношение съвсем не е само органично съединяване „в една плът“, както е писано в библията, но същевременно е израз на духовната и моралната връзка на две личности.
Такива критерии за достойна по човешки близост между мъжа и жената са в основата на специфичните полови различия в интимното им поведение.
„Мъж и жена“ е едно понятие от две думи, което на пръв поглед съдържа две противоположности. При внимателно разглеждане се вижда, че в същност то съдържа много общи неща. Телесно мъжът и жената се различават много. В това не се съмняват нито лаикът, който разпознава от 100 м разстояние грациозността на женските форми и движения и не може да ги сбърка с мъжкото телосложение и походка, нито изследователят, който може дори под микроскопа да определи дали се касае за тъканни срези от мъжки или женски органи.
На пръв поглед изглежда лесно да се разграничат мъжът и жената по психическите им особености: да се направи това се оказва много по-трудно. Да си представим жена без женско тяло, без женски глас и женски движения. Какво би останало от женското поведение? Чувствата, особеностите на характера, интересите, склонностите се влияят от социалните, културните, възпитателните, т.е. от обществените въздействия несравнимо по-силно, отколкото характерните особености на телосложението, които по размери и развитие не са се променили съществено през последните столетия. Сексуалното поведение на жената и мъжа се подчинява на историческите промени, но същевременно е биологически определено. У съвременния човек някои полови отправления се осъществяват почти по същия начин, както при древния човек. Други пък са по-силно зависими от обществените влияния и понякога са толкова различни от епоха до епоха и от народ до народ, че сравненията са трудни. Интересно е да се знае дали и по какво се различават в наше време жената и мъжът в поведението и чувствеността си в най-интимната област.
Такива различия съществуват и въпреки промените на сексуалното поведение вероятно ще съществуват и в бъдеще. На някои от тях се дължи изцяло взаимното привличане на половете. Други, напротив, могат да се превърнат в източник на затруднения при общуването и на разногласия. Затова би трябвало да познаваме най-важните от тях и да ги вземем под внимание. В случай на необходимост трябва да се опитаме да ги преодолеем или поне да ги смекчим, тъй като възпитанието и житейският опит могат да им влияят. Тъй като не са обусловени от биологични фактори, те се дължат предимно на столетни традиции и нрави. Затова ще се спрем накъсо върху обществените промени през последните десетилетия и особено — на онези, които доведоха до равноправието на жената, и ще видим дали успешната дейност в стопанския и културния живот е променила сексуалното й поведение.
Фактическият материал, с който разполагаме, позволява да се направят следните заключения: общественото положение на половете повлиява решително техния профил (самочувствието, волевите качества, поведението в обществото и др.). Това влияе най-общо и върху отношенията между мъжа и жената в брака им. Интимната близост и чувствеността се променят много по-бавно и по-малко от мирогледа, интересите и потребностите в другите области на живота. Но и в сексуалното поведение и потребностите на половете се очертават вече някои промени. Религиозно необвързаната, политически прогресивната, стремящата се към образование жена клони преди всичко към по-голяма лична инициатива — инициатива не само в избора на партньора и оформянето на любовните отношения, но даже и в сексуалната активност в по-тесен смисъл на думата. Това се отразява благоприятно върху нейните преживявания. Тези тенденции на развитието и техните обществени предпоставки не трябва да се забравят в следващото описание на господствуващото днес сексуално поведение на мъжа и жената. При това, подчертавам изрично, се касае не за взаимно изключващи се противоположности, а само за „типично“, ясно изявено женско, респ. мъжко сексуално поведение. Естествено съществуват индивидуални отклонения и даже аномалии. Те подчертават многообразието на половия живот на човека.
Някои различия в интимното поведение на мъжа и жената са резултат на филогенетично възникналата и закрепена полярност на половете.
Сексуалността е заложена по-пълно в цялостната личност на жената, отколкото на мъжа. В една анкета 81% от жените и само 49% от мъжете са отговорили, че сношението с нелюбим партньор не ги задоволява. При избора на партньор мъжете се повлияват по-силно от физическата красота, отколкото жената, която се ръководи повече от личността и от характера на мъжа. За разлика от много мъже днес повечето от жените са заинтересовани в половия си живот не само от сексуалните отношения. Желанието за здрава връзка, дълготрайни отношения и образуване на семейство е по-силно изразено и стои на по-преден план при жените, отколкото при някои мъже. Смяната на партньора и измяната е по-рядка при жената. Тя по-силно се стреми към внимание и нежен контакт. Разбирателството, взаимното доверие и хармонията в брака са важен фактор за половата стимулация на жената. Голям е процентът на жените, които заявяват, че им липсва полово влечение или че то е слабо. Жените обаче много рядко са лишени напълно от сексуални желания и надежда за задоволяващ ги партньор. Здравите мъже чувствуват отчетливо и откровено признават половите си потребности.
Въпреки че жената узрява полово по-рано от мъжа, потребността й за сношение и способността и да бъде задоволена полово се събуждат по правило по-късно. При това те рядко се развиват спонтанно, както е при мъжа, а едва в хода на половия им живот.
Обикновено жената започва да се стреми към полово сношение едва след по-продължително познанство, което я е подготвило да се отдаде на партньора. Той по-бързо се възпламенява от телесната близост с нея и у него много скоро се появява желание за интимност. Сексуалноетичното възпитание го учи да се съобразява с по-бавно нарастващото и желание за полова връзка. Разбира се, тези мъже, които в продължение на години се държат „прилично“ и не искат „всичко“ от приятелката си или годеницата си, са прекалено стеснителни или сексуално непълноценни.
Мъжът поема много по-често активната, настъпателната роля; той ухажва и търси възможности за полов контакт. Инициативата е негова и при поканата за полов акт, подготовката и изпълнението му. Обратно, жената се отдава, като му предоставя водещата роля, но без да бъде пасивна. По-скоро се касае за специфична женска активност, чиито еротичнополови тенденции тя не винаги осъзнава. Нейното облекло, подчертаващо или отчасти показващо телесните й форми, люлещата се походка, играта с поглед и гримът допринасят за доброто й самочувствие. Това, че с държането си тя стимулира мъжа и подтиква ухажването
