Получената в детството нежност тренира в известен смисъл сетивните нервни окончания. В подготовката за щастлив полов живот без неуспехи и разочарования партньорите трябва да познават още преди първите си срещи физиологията и психологията на сексуалната чувственост.
Но щастливото единение на половете в брака не зависи от богатството на предбрачния сексуален „опит“, а от правилната нагласа на младежите и девойките към тяхната сексуалност и от познаването на предпоставките за изпълнена с щастие общност. Пълната липса на такъв опит може да въздействува вредно, особено ако е усложнена с напредваща възраст и с психична несигурност, обусловена от мастурбация. Затова възпитателят трябва да разбира и насочва правилно истинското приятелство или любовта към партньор от другия пол в младата възраст и да не забранява абсолютно еротичните игри при половото сношение. Забраната би довела до загуба на доверието у децата и те биха били изправени пред опасността от лекомислени и мимолетни полови отношения. Доверието е и най-доброто средство това да бъде избягнато и да се отдалечи моментът на първата интимна среща. То се съхранява най-добре, ако и в юношеската възраст бъде запазено създаваното още към детето истинско другарско отношение; откритото разглеждане на половите проблеми означава уважение към съзряващата в детето личност, без доверието му да бъде разклатено от нетърпимост. Опитът, придобит от съвместното възпитание на деца от двата пола, показва, че изградените върху взаимно уважение отношения към другия пол са благоприятна основа за бъдещия брак. При това на младежкото приятелство трябва да бъде дадено такова съдържание, което да води до изпълнение на важни обществени функции.
Познаването на физиологичните и социалните особености на сексуалността и на възможностите за предпазване от бременност е само един от основните камъни на трайното щастие в брака. Освен това е известно, че в брака оформените по-рано индивидуални (често индивидуалистични) черти на характера се изменят. Човек влиза в живота на друг човек и е винаги на негово разположение само ако се е освободил от егоизма, надменността и надценяването на собствените привички. Тук може да бъде отнесена и подготовката на двамата партньори за отглеждане и възпитание на децата, която от своя страна изисква добро познаване на обществените отношения.
От различни места се изказва мнението, че моногамният брак бил остарял; позовават се на големия брой несполучливи бракове и разводи. Запазването за цял живот на любовта към един и същ партньор било по-скоро изключение, отколкото правило. Поради това принудата на трайния брак ограничавала свободното разгръщане на личността и принизявала интимния живот до изпълнение на дълг. В капиталистическите страни са разпространени разнообразни опити да се отмени бракът или да се направи той необвързващ. Такива са: „бракове до отказ“, определени форми на „големи фамилии“, „групови бракове“, „групов секс“, „размяна на партньори“ и т.н.
Ние искаме да запазим брака не от страхопочитание пред традицията. Възможно е някога при определени обществени условия бракът да бъде заменен с други форми на сексуалните отношения и на семейната структура. Доказано е обаче, че нито един от възхваляваните модели не е по-добър от моногамния брак, ако се вземат под внимание всички аспекти. Всички те имат много повече недостатъци, отколкото предимства. С малки изключения днес жените и мъжете предпочитат трайното съжителство. Така ще бъде вероятно и в обозримото бъдеще. Тази общност ще служи на първо място не за задоволяване на половите потребности (за което не е необходимо семейство), а за отглеждането на децата, което изисква постоянство на родителските отношения. Всеки зрял човек желае да има партньор, който при всички несгоди на живота да стои до него, свързан посредством съвместната им житейска история; партньор, който се е превърнал в част от собственото „аз“, комуто по всяко време можеш да се довериш и с когото може да посрещнеш спокойно залеза на живота си.
Наясно сме, че дадените напътствия са съвсем недостатъчни, за да улеснят намирането на правилното решение за всеки проблем и всяка фаза от развитието на децата. Меродавно остава правилото, че отглеждането на децата в едно примерно семейство е първата предпоставка за хармоничното им развитие. Само тогава ще можем да дадем решителен отпор на отживелиците от миналото. Ако върху основите на научното знание възпитаваме нашата младеж в активно съвместно изграждане на достоен за човека живот, ще гарантираме на мъжа и жената щастлива близост за цял живот и не на последно място ще предотвратим смущенията в интимния им живот.
Глава 3
ПОЛОВОТО СНОШЕНИЕ (КОИТУС)
ПРОТИЧАНЕ НА ПОЛОВИЯ АКТ
Мъжът и жената се стремят да се съединят в една физическа и духовна общност. За съвместния им живот любовният акт е постоянно възвръщаща се потребност и извор на ново щастие.
Двамата души, които се отдават изцяло един на друг, изживяват своето любовно единение като цяло и не обръщат внимание на отделните подробности. Би било погрешно да се наблюдават прекалено внимателно тези процеси. Това може да смути преживяването. Но все пак ние искаме да изясним по какъв начин организмът на жената и на мъжа отговаря на половите дразнения и какви промени търпи той по време на половия акт. Целта ни е да покажем, че знанията за физиологията на половия живот облекчават сексуалното приспособяване на двамата. Само тези знания в никакъв случай не гарантират сексуална хармония. Любовта и разбирателството произлизат от взаимното уважение и действената взаимопомощ във всички житейски ситуации. Те не могат да се заместят със знания за сексуалните реакции на организма и с произтичащите от тях „техники“. Тъй като обаче много хора преживяват неуспех тъкмо поради незнание на сексуалната физиология, на тях трябва да се изяснят тези функции на организма. Според нас това трябва да стане още преди първите полови контакти. Би било погрешно и вредно влюбените да пристъпват към половото сношение с тази книга в ръка и с намерение да изпробват дадените в следващите глави подробности.
Сексолозите, които подобно на другите учени с удоволствие систематизират всичко, различават четири фази на сексуалния цикъл: възбуда, плато, оргазъм и отпускане (Мастърс и Джонсън). Фазите не винаги са разграничими; продължителността на фазата и интензивността на характерните за всеки неин стадий явления също са много различни у всеки индивид и във всеки отделен случай. Това зависи много от подвижността на нервните процеси и тяхното безпрепятствено протичане.
1. Фазата на възбудата протича като размяна на ласки в любовната игра. Същите реакции могат да бъдат предизвикани от еротични представи.
Общи реакции. Когато влюбените са в непосредствена близост, бузите и ушите им пламват. „Гореща любов“ наистина съществува. Страстното желание обикновено стимулира кръвообращението и периферния кръвоток. Половата възбуда от всякакъв вид учестява пулса и покачва кръвното налягане. Мускулите, особено коремните, се напрягат. Гръдните зърна (мамили) на жената (а и на някои мъже) се изправят, а тъмните кръгове около тях (ареоли) се свиват. Тази реакция не е еднакво интензивна отляво и отдясно. Често тя настъпва само когато гърдите биват погалени.
Генитални реакции. У жената клиторът набъбва, главичката му се подава от кожната шапчица. Големите срамни устни се разтварят. В цялата вулва7, особено в малките срамни устни, нахлува кръв, което повишава чувствителността им. От стената на влагалището се отделя бистър, слизест секрет, който прави влагалището и входа му хлъзгав. Мъжкият член нараства по обем и се изправя. Ерекцията обаче все още не е постоянна. Тя се сменя от относително омекване — в зависимост от това, дали телесната стимулация или половото желание се увеличават или намаляват и неутрализират външните влияния. Текстикулите рефлекторно се повдигат, а торбичката се удебелява и уплътнява.
2. Фаза на плато. Когато възбудата напредне, мъжът чувствува силно желание да вкара пениса, а жената — да го поеме. Последващите коитусни движения (фрикции) мъжът най-често извършва сам или поне по-енергично от жената, тъй като по време на акта тя лежи под него. Възбудата нараства по-бързо при мъжа и малко по-бавно при жената. За известно време въпреки продължаващите фрикции възбудата остава на едно и също ниво или само леко се покачва: това е фазата на платото. Обикновено тя е толкова по-къса, колкото по-ефективни са дразненията, колкото партньорът е по-желан и колкото по-дълго е траело въздържанието преди акта. Последното се отнася преди всичко за мъжа. В първата половина на тази фаза относително по-бавните коитусни движения са приятни и на двамата партньори и им позволяват да се
