понякога с душевни сътресения, като претърпяно сексуално насилие, и т.н. Само задълбоченото психологическо изследване би могло да разкрие доколко околната среда, ударите на съдбата и други психични шокове са поощрили погрешното полово поведение или кои характерни особености на личността са го породили.
Половото влечение на много жени се развива постепенно в продължителната интимна връзка с любимия мъж. Младото, неопитното момиче не чувствува в началото никакво желание за полово сношение. Разбира се, то се целува с удоволствие с приятеля си, ако е влюбено в него. Но когато му се отдава, то следва неговия, а не собствения си порив. Възможно е желанието му да не се появи през целия живот, ако не се намери партньор, който да съумее да го разгори; но това са редки изключения, които се срещат само при по-студени жени и при масивно потискане на половото влечение от прекарана в детството тежка невроза. Също така рядка е пълната липса на либидо вследствие на горчиви разочарования, претърпяно изнасилване или други житейски несгоди. Психически здравата личност рано или късно превъзмогва тези инциденти без остатъчни сексуални смущения. У нея половата потребност се проявява под някаква форма, макар и късно.
В единични случаи половата студенина е признак за отклонение в структурата на личността (психопатия) или за психично обусловена промяна на характера (невроза).
Много по-често в брачната консултация срещаме жени, които съобщават, че половото им влечение постепенно или внезапно, временно или трайно е намаляло или напълно изчезнало, така че чувствували отвращение, което по-рано не са познавали. Не винаги е възможно да се открият причините за тези промени. Ако съпругът е станал нелюбезен и груб или ако жената се възхищава повече от някой друг мъж, то поведението й е разбираемо и в същност не е израз на истинска фригидност.
Половото влечение може да изчезне постепенно, ако вследствие на смущения на потентността или грубо неумение на мъжа не е било задоволено никога. С охладняването на чувствата тя същевременно се предпазва от по-големи разочарования.
Макар че професионалната дейност не потиска половото влечение (ние доказахме това със статистическа достоверност), има случаи, когато постоянно преуморената в професията и в домакинството и потиснатата от грижи и конфликти жена губи всякакъв интерес към половия контакт. По време на отпуска и след разтоварване тя често отново става нежна съпруга, ако половото отвращение не е траяло с години и не е станало хронично.
ЛЕЧЕНИЕ НА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА
Ние дефинирахме фригидността като липсващо или крайно намалено либидо. Който не се интересува от нещо, да речем от пощенски марки, не страда от това, че филателията не го въодушевява. На много фригидни жени едва ли нещо им липсва. Малка част от тях биха искали да имат по-силно влечение, ако дотогава не са опознали половата потребност. Поради това те не посещават консултацията или го правят само заради разочарования съпруг.
Една 35-годишна жена, омъжена от 12 години, идва за съвет и иска по най-бърз начин да бъде излекувана от фригидност. Оказва се, че от години наред тя е избягвала винаги, когато й се удавало, половата близост с мъжа си (а и с предишния си партньор) и че никога не е почувствувала какъвто и да е копнеж за нея. Какво я накарало така внезапно да бърза? Над тяхното жилище се нанесла млада, доста активна в полово отношение двойка. Почти всяка вечер тя чувала с мъжа си какво става в спалнята на горния етаж и се отнесла неприязнено, а мъжът и — доброжелателно към тях. Той дори започнал да флиртува с новата наемателка, на която пациентката се отплащала с хапливи погледи. Тя започнала да допуска сношенията по-често и дори се опитвала да симулира страст и оргазъм, за да отклони интереса на мъжа си от младата жена, на която завиждала много заради почти ежедневното удоволствие, на каквото тя самата не била способна. Скоро младата двойка се изнесла. По такъв начин пациентката загубила завистта си, страха от изневяра на мъжа си — и интереса към лечението.
Тези жени разбират, че да имаш полови потребности е по-нормално и по-добре, отколкото да ги нямаш. Откровеният, положително оцветен разговор по половите въпроси днес събужда у все повече жени желание за задоволяване. Но само желанието без страстен порив не е достатъчно за успешно лечение, при което жената трябва да участвува активно. Дори ако жената е готова за това и желае да се промени, лечението е много трудно: „Не съм виновна, че нямам полови усещания; бих искала да изпитвам нещо и моят мъж полага големи усилия и го прави тъй гальовно, че ми е приятно. Въпреки всичко това просто не ми доставя радост.“ Наистина лечението на фригидността е една от най-трудните задачи на брачната консултация.
Задоволяването не става по принуда, но лечението на фригидността с хормони е уместно само в изключителни случаи. Ако изобщо от хормоните може да се очаква някакъв усилващ либидото ефект, той се получава само след приемане на мъжки полови хормони. След продължително приложение обаче те могат да доведат до порастване на брада, спадане на гласа и други мъжки белези. Какво да се прави? Всичко онова, което според личния опит на жената е могло да събуди желанието, трябва да бъде използувано и от двамата в брачния им живот, а всичко, което предизвиква отвращение, да се избягва. Главната роля при това се пада на мъжа. Когато няма „опасност“ да последва коитус, жената се радва на ласките. Затова интимният живот трябва временно да се ограничи само до такива контакти. Изпълнени с любов и въображение, те го обогатяват. Дотогава, докато вкарването на члена предизвиква отвращение, болка и отбранителна реакция, от време на време мъжът трябва да се задоволява с мастурбация. С постепенното, едва уловимо задълбочаване на половата игра нежният допир на пениса до въшните генитали на жената става приятен за нея и се стига до предпазливото му вкарване. Това се удава толкова по-добре, колкото по-хармонични са другите отношения между съпрузите. Споровете и караниците през деня не стихват и вечер и угасват искрицата полово влечение.
Когато фригидността е симптом на тежка невроза, тя може да се лекува само с продължителна психотерапия. При това трябва да се коригира дълбоко вкорененото в личността погрешно поведение към ролята на жената и към сексуалността. Лечението изисква специална квалификация, голяма загуба на време и настойчиво съдействие от страна на жената и партньора й.
В случай че у една фригидна жена не се събуди половото влечение, тя постоянно има нужда от изпълнен с разбиране съвет, целящ да преодолее поне отвращението от коитуса, за да може да го изживява като израз на взаимност. По такъв начин въпреки несъвършенството в интимната сфера, бракът няма вече да страда и ще се задълбочат неговата душевноеротична основа и духовната връзка.
Дори на жени, които никога не са познавали сексуалния порив, физическата близост започва да им липсва, когато мъжът престане да ги търси или намира облекчение по друг начин.
Възможно е събуденото вече сексуално влечение у жената да угасне, ако винаги е оставало незадоволено и е довело до фригидност. Всеки психотерапевт познава и жени, които като компенсация за неразвитата си сексуалност проявяват властолюбие, свадливост, щестлавие и други отрицателни черти.
Всичко това показва, че половата студенина все пак се чувствува от жената като недостатък. Затова трябва за премахването му да бъде направено всичко необходимо.
ЛИПСА НА ПОЛОВО ЗАДОВОЛЯВАНЕ (АНОРГАЗМИЯ)
Това, което беше казано за фригидността, може да разочарова онези жени, за които половият акт често или винаги завършва без удовлетворение и отпускане. За песимизъм обаче няма никакво основание. Не е излишно да бъде подчертано още веднъж: за фригидност може да се говори само когато жената никога не усеща сексуален порив или желание — даже и при благоприятни условия за реализирането им. Половата студенина е малко или повече дълбоко вкоренена в личността като цяло. На такива жени липсва влечението към другия пол и затова те не изпадат във възбуда.
Съвсем иначе стоят нещата при онези жени, които имат полови желания, но при полов акт не стигат или стигат рядко до връхната точка и не изпитват удовлетворение. Те не страдат от фригидност, а в същност — от аноргазмия, което значи „липса на оргазъм“. Това е най-разпространеното сред жените полово
