неуспех. Поради това при полови смущения пациентът не е само единият партньор, при който е засегната някоя функция, напр. ерекцията или оргазъмът. Пациенти са и двамата партньори — мъжът и жената — в еднаква степен. Позицията „При мен всичко е наред, при теб нещо не функционира, ти трябва да се лекуваш“ поставя на другия партньор печата на неудачника, обезкуражава го и усложнява затрудненията. Това е погрешна и несправедлива позиция спрямо партньора; същото се отнася и за унизителния за последния аргумент „с други такива проблеми не е имало“. Двойката е единство с характерни белези, които се пораждат от връзката, а не от аритметичното събиране на две отделни личности. Признаването на смущенията и тяхното преодоляване за общ проблем е предпоставка за решаването му.
Ето защо лечението без съдействието на партньора е безнадеждно начинание. Без него то е също така трудно, както опитът да се научим да плуваме без вода.
Съвременните и ефективните лечебни методи се състоят в „лечение на двойката“, което води до подобряване на контактите им в много области.
Груповото лечение на повече брачни двойки или пациенти с еднакви смущения е също така успешно, при условие че всички участници са съгласни с него и че извън този кръг те се задължават да бъдат дискретни. Под ръководството на сексолога във взаимни беседи съпрузите преди всичко научават, че много от половите проблеми съвсем не се обуславят от недостатъци на характера, че такива проблеми има и в други бракове.
Съпрузите узнават, че те само не са разбирали специфично женските, респ. мъжките качества и половите навици на брачния партньор.
В тази книга и преди всичко в следващите глави често ще става дума за коитус и оргазъм. И двете понятия винаги са съчетани, с другите многообразни партньорски отношения и с цялостния живот на двойката. Деловото описание на поведението на партньорите и анализът на най-интимните им привички и потребности или обсъждането на техническите похвати изглеждат повърхностно занимание в сравнение с дълбоките чувства и изживявания, които свързват мъжа и жената, занимание, което не отговаря на същността на най-активната връзка между двама души. Брачният консултант много често вижда как и най- пламенната любов се превръща постепенно в гнетящо разочарование, в блудкаво съвместно съществувание, в равнодушие, когато поради погрешна нагласа, невротични смущения или само от незнание или неумение обичащите се не са в състояние да се разкрепостят душевно и телесно за най-висша всеотдайност. По време на консултацията сексологът постоянно ще има пред вид, че той не борави с партньори, които „осъществяват коитус“, както се казва на студен, трезвен научен език, а с хора (най-често брачни двойки), чийто дълъг жизнен път е минал през радости и през скърби и които са дошли при него със затрудненията в личния си живот.
Консултантът очевидно не може да лекува успешно никое полово смущение само с общи житейски мъдрости и с поетични сентенции върху любовта. Зачитайки личността на пациента и индивидуалната му участ в любовта и в брака, той трябва да разкрие причините, да отдели логично най-интимните процеси, да ги разчлени, за да открие извора на дисхармонията и да потърси заедно с него път за преодоляване на смущението.
Глава 5
СМУЩЕНИЯ В ПОЛОВОТО ВЛЕЧЕНИЕ И ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА ЖЕНАТА
СЪЩНОСТ И ПРОЯВИ НА ПОЛОВАТА СТУДЕНИНА (ФРИГИДНОСТ)
Половият акт завършва в милиони бракове без оргазмено задоволяване на жената. Зад цифрите на таблица 1 се крие помраченото щастие на всяка втора или трета двойка. Много изследователи са дошли до подобни резултати. Намериха се „учени“, които въз основа на статистиката просто заключиха, че незадоволяването на жената е нормално явление. Лекарите го умаловажаваха и не бяха в състояние да изменят нещата. Смущенията в сексуалните преживявания на жената имат причини и условия за възникване, които, ако са добре известни, могат почти във всички случаи да бъдат отстранени. За тази цел те трябва преди всичко да бъдат диференцирани и да се изясни дали смущението се дължи на полова студенина или на аноргазмия. Да разгледаме най-напред първата от двете главни форми на полово смущение у жената.
За полова студенина или фригидност в строгия смисъл на думата би трябвало да се говори само тогава, когато една жена винаги и с всеки партньор, при всички обстоятелства и условия въпреки хармоничните си отношения с партньора не е способна да усети порива на сексуалното влечение. Ако тя само не достига до оргазъм, това може да се дължи на много външни и вътрешни обстоятелства, а преди всичко може да зависи от партньора. Следователно това не е знак, че обезателно е налице фригидност. Решаваща е потребността от полов контакт, сексуалното влечение или либидото, както специалистите го наричат. Когато то липсва, макар пубертетът (половото съзряване) да е минал отдавна, когато не помага събираният години наред сексуален опит, нито отношенията с любимия мъж, които отдавна биха пробудили у друга жена полова потребност, тогава може да се говори с известна вероятност за полова студенина. Дори тогава обаче тази диагноза се отнася само за досегашното или съществуващото състояние. При някои жени половите желания се пробуждат много късно във връзка с условията на живота им. Много от тях десетилетия наред минават за полово студени, докато ги срещне мъжът, който съумява да ги стимулира сексуално.
Много малко жени се оказват напълно фригидни. В специалната литература липсват точни данни. В Полската народна република X. Малевска анкетирала омъжени жени. Тридесет и седем процента от тях дали сведение, че биха могли изцяло да се откажат от полово сношение, че то не би им липсвало даже и за дълго време. В нашата анкета 15% от жените заявиха, че почти не изпитват полово влечение.
Оргазъм може да се получи понякога и у някои полово студени жени. Той обаче е слаб, повърхностен, неудовлетворителен, като рефлекс без преходно възбуждащо влечение и без последващо чувство на блаженство. Подобни сведения дават и жените, които се сношават с нелюбим мъж.
На практика за фригидни се считат и онези жени, чието либидо се проявява много рядко и слабо и не възбужда желание за сношение въпреки нежното ухажване на мъжа. Такива относително студени жени се срещат вече по-често; това са онези, на които половият акт никога не им липсва или не се стремят активно към него; вследствие на липсващо или много вяло желание те едва ли някога са изпитали пълно задоволяване.
Половото сношение, макар и с любимия мъж, е необходимо зло за студените жени. Те го понасят безучастно или даже неохотно, но го допускат, за да угодят на мъжа. Те не могат поне веднъж да почувствуват или да си представят половото влечение.
Някои от тези жени обичат нежностите изобщо, но само „до ръба на леглото“, както сполучливо се изрази една от тях. Но тъй като те извикват у мъжа желанието за по-нататъшна интимност, изобщо избягват да започват. Такива жени с охота превръщат липсата на полови потребности в ценни от морална гледна точка качества и омаловажават телесния израз на любовта като низък и неприличен. Те съвсем не могат да си представят какво хубаво има в него, защото никога не са изживели единението на духовния и телесния стремеж към съвършения акт на взаимно ощастливяване и задоволяване.
Неразположението, главоболието, преумората, отпадналостта понякога са добре дошли за тези жени поводи да трогнат мъжа, за да се откаже от интимната близост. Намират се и такива жени, които, очаквайки или по-точно опасявайки се от сношението, привидно случайно страдат от такива оплаквания и с това несъзнателно се опитват да обяснят на себе си и на партньора си липсващата у тях готовност за отдаване.
Коитусът за тях представлява психическа, а понякога дори и физическа болка. Те са доволни, ако могат да го избягнат или когато той е вече минал. Често пъти те се оплакват, че мъжът „само за това мисли“ и че „би предпочел всеки ден“. Бракът съвсем не съществувал само за това. Най-важното било да има добро разбирателство, а любовта да се доказва във всекидневния съвместен живот. Тези разсъждения сами по себе си са верни, но се използуват с нереалистичното намерение да се прогони изцяло сексуалността от брака. Ако запитате тези жени в същност колко често имат сношение, нерядко ще чуете отговор, че те го „търпят“ веднъж в седмицата или даже в месеца. Излиза, че мъжът настоява прекалено често, защото
