поведение на партньорите, похвати на любовната игра, поза при коитуса и т.н.), напротив, трябва грижливо да се пазят и да се поощряват по взаимно съгласие.
Ако поне най-съществените пречки бъдат отстранени успешно и се помогне на стимулиращите фактори да действуват безпрепятствено, тогава повечето пациенти са получили вече достатъчна помощ.
В случаите на невротично вкоренени полови смущения е необходима често продължителна корекция на структурата на характера, която затруднява правилното отношение към сексуалността и към партньора. Смущението на сексуалната приспособимост обаче рядко изчезва от само себе си с излекуването на причинилата го невроза. Неправилните навици и непохватните техники са така фиксирани, че могат да бъдат преодолени само стъпка по стъпка, чрез постепенна промяна на поведението.
Повечето от пациентите идват на консултация с очакването да получат ефикасно лекарство или солидна „рецепта“ — какво да направят, за да се нормализира интимният им живот. Мнозина са разочаровани, когато тези надежди не се сбъднат, и от това вадят заключение, че е невъзможно да им се помогне. Посоченият по-труден, но в много случаи водещ до целта път, т.е. промяната на нагласата, на поведението и на отношенията между партньорите, те съвсем не признават за лечение. Често пъти пациенти ми пишат, че вече са посетили брачната консултация, но състоянието им не се подобрило, т.е. не са могли да им помогнат. След подробна проверка обаче се оказва, че партньорите не са осъществили необходимите препоръчани от лекаря промени в брачния си живот и че повтарят предишните си грешки, ката не коригират решително определени навици и форми на общуване. Дори най-добрият терапевт и консултант не може да снеме от плещите им тази задача и да я замени с някой лесен метод на лечение.
ВСИЧКО ЗАВИСИ И ОТ ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ
Във всяка фаза на ухажването, на любовната близост, на самия акт и неговия завършек мъжът и жената зависят един от друг, разчитат един на друг, като при това участвува целият им съвместен живот — не само телесният. Именно в това единение, във взаимното отдаване е заложена свързващата сила, истинското щастие и радостта от сексуалното, която се издига над чувственото. Както в една машина само плътният контакт между отделните й части осигурява непрекъснатото пренасяне на енергията, така само взаимното разбирателство, двустранните действия и реакции стимулират изживяването. „Да събудиш едно желание, да го подхраниш, да го развиеш, да го увеличиш и да го задоволиш: съвършена поезия“ (Балзак).
Да си представим, че една жена има желание и е в настроение; тя се приближава до мъжа си и скланя глава на рамото му. Една неуместна забележка от негова страна от рода на „Пречиш ми, имам работа“ или даже „На тебе май ти се иска“ може веднага и безвъзвратно да охлади желанието й за целия ден. Ако обаче той отговори също с нежност, веригата на реакциите няма да бъде прекъсната. Взаимната размяна на дразнения и отговори е ранима във всяко звено на интимността и за двамата — някъде повече, някъде по- малко. За да стане казаното още по-разбираемо, ще дадем един пример: при игра с топка всеки играч се приспособява към начина на хвърляне на партньора си и повтаря вътрешно неговите движения. Тогава той успява да улавя добре топката и да я връща в целта.
Така е и в сексуалния живот: колкото по-добре партньорите познават реакциите, слабостите и силните страни, особените желания, предпочитанията и навиците на другия и повече ги уважават, толкова по-добре могат да им отговорят. Хора, които се обичат, правят това охотно. Всеотдайност означава да се дава, да се подарява на другия това, което той иска „Когато има любов, няма нищо по-хубаво от това да раздаваш всичко — живот, помисли, тяло, всичко, каквото имаш, да чувствуваш, че даваш и всичко да заложиш, за да можеш да даваш все повече“ (Мопасан). Където липсва готовност да се отговоря на желанията на другия, там най-често се проявява погрешно схващане за сексуалността или недостатъчно влечение към партньора, или дори отказ от него, които не винаги си признаваме. Който обаче се съобразява с особеностите в поведението на партньора си и желае да отговори с взаимност на реакциите му, трябва да познава тези особености. Те се научават по различни пътища: по емоционалната реакция при разговор за това и от набирания при често общуване опит. Всичко това изисква време. Затова повечето двойки не постигат веднага пълно взаимно задоволяване в интимните си отношения, дори ако преди това са набрали опит в други връзки. Не само всеки индивид, но и всяка двойка развива свои собствени привички. Те се създават едва в съвместните преживявания. Правят се нови открития. Много хора не са в състояние да схващат интуитивно желанията на партньора; за съжаление фалшив срам ги възпира да ги изяснят на другия с думи, с разбираеми жестове или просто с отговарящи на желанието действия. Брачният консултант постоянно се убеждава, че даже дългогодишни съпрузи не знаят какво точно допада най-много на партньора им, как партньорът очаква акта или подготовката му, какво му е неприятно и колко много грешки спрямо потребностите на най-близкия човек помрачават половия живот.
Това означава в същност, че в брачната консултация по правило трябва да се явят и двамата независимо от това, кого засягат смущенията. Немалко пациенти не желаят изобщо другият да научи, че са ходили в консултацията или да поканят и него. Консултантът не може в никакъв случай да направи това по свой почин дори само заради опазване на лекарската тайна. Той обаче ще се опита мотивирано да убеди пациента, че привличането на партньора му ще бъде много полезно и ще обещае да говорят само по това, за което са се договорили с него. Понякога се оказва, че партньорът има по-голяма нужда от лечение от посетилия консултацията, у когото смущението се проявява и който страда повече от него. Ако някоя жена никога не е получила оргазъм, защото мъжът не взема под внимание желанията и начина й на реагиране, от съвет се нуждае предимно мъжът; обратно, ако мъжът не получава достатъчна ерекция, защото тя подценява усилията му или се подиграва над тях и не използува действено прелестите си, от съвет се нуждае жената.
Партньорите на пациентите (най-често съпругите, чиито мъже имат затруднения с потентността) често отказват да дойдат в консултацията. Този отказ вече дава възможност да бъдат направени някои заключения за нагласата на партньорите и за доверието между тях; в тези случаи заключенията обикновено са неблагоприятни в прогностичен смисъл.
Вниманието трябва да се засили, когато мъжът изпраща жена си или (по-рядко) жената изпраща мъжа си при лекар, но сам (сама) не се явява, защото мисли, че това не е необходимо. Твърде често това е опит да бъде прехвърлена върху другия цялата вина, да бъде потвърдена неспособността на партньора от авторитетно лице и с това да се докаже собствената безпогрешност. „Ти си виновна, че при нас нещата не са в ред“ — може да заяви някой мъж с чувство на превъзходство на жена си и като компенсация за официално потвърдения й недъг да търси разбиране на евентуалната извънбрачна връзка или даже на постъпките за развод. Ако двамата дойдат заедно още на първата консултация, без при това единият да „влачи“ другия, това почти без изключение е признак, че между тях още има чувства и че те желаят да намерят контакт. Въпреки това за препоръчване е консултантът най-напред да поговори с всеки поотделно, преди да ги събере в кабинета. Винаги съществуват някои проблеми, при обсъждането на които присъстието на другия партньор не е за препоръчване. От разговора с партньора се разбира не само интимното му поведение, но и какво значение придава той на половите затруднения. Консултантът го опознава като личност и може да си състави мнение, доколко двойката си подхожда, колко здрава е еротичната й връзка и доколко тя може да бъде насочена в друго направление. Още самото събеседване на тримата, обширният разговор с консултанта, оказва значително психологическо въздействие. Разговорът с партньорите служи преди всичко за създаване на условия за вникване и разбиране на тежненията, затрудненията и смущенията на мъжа, респ. на жената, и довежда консултанта до психологически правилно поведение. По-нататък се дават съвети на партньорите на пациентите относно най-целесъобразното им поведение при интимната среща, как да отговарят на желанията на партньора си, как най-силно да го стимулират и най-малко да го затормозяват. Партньорът има често пъти по-голяма нужда от насочени съвета, отколкото пациента, защото съзнателно организираната или предвзета режисура на половата активност може да отклони вниманието на последния от крайно необходимото за него безгрижно полово желание. Следователно основно правило за лечение е полово по-стабилният партньор да направи коитуса по възможност по-лек, по-сгоден, по- съответствуващ на потребностите на по-несигурния и да снеме от него цялото бреме на техническите проблеми поне дотогава, докато смущението не бъде отстранено.
Коитусът представлява съвместно преживяване. Колкото по-малко той се удава на една двойка, т.е. колкото по-незадоволително протича, толкова по-зависими един от друг са двамата: една-единствена неуместна реакция, дори разочарованието, изписано на лицето на партньора, може да доведе акта до
