въпроси с общи, нищо незначещи или уклончиви изрази. Тъкмо това често насочва консултанта към частния проблем и хвърля светлина върху него.
Разговорът съвсем не се ограничава само в сексуалната тема, тъй като половият живот е тясно свързан с много други междучовешки интереси. Ако корените на смущенията бъдат открити в извънсексуалната сфера, разговорът трябва да се насочи към нея. Половите затруднения могат да бъдат както причина, така и следствие на други разногласия в брака — и не само на тях. Понякога се налага да се проследи и огледа за кризисни точки целият живот. В задълбочения разговор специалистът ще открие множество важни за сексуалността конфликти и напрежения, които пациентът не винаги осъзнава. Омразата, ревността, леността и другите отрицателни прояви в поведението, чувството на превъзходство или на малоценност в много други психологични моменти често остават неосъзнати във всекидневния живот, не предизвикват остра криза в брака, но понякога вредят на сексуалността.
Наистина в болшинството от случаите не може да се избегне подробното обсъждане на сексуалното поведение. Впрочем кому би било от полза да заобиколи тези въпроси? Консултантът трябва преди всичко да знае съвсем точно в какво се изразяват и откога са се появили смущенията, при какви обстоятелства те се появяват и при кои — не. Стеснението се преодолява най-добре чрез делово и прямо събеседване. Превзетите описания и недомлъвките по-скоро нараняват свенливостта, отколкото да я уважават. Те предизвикват недоразумения между двете страни и въпреки голямата загуба на време консултантът получава само смътни сведения, от които лечението има малка полза. За него също така е от значение да познава мислите, представите, чувствата, страховете, опасенията, желанията, подозренията, съмненията и съображенията, които смущават хода на половия акт. Така консултантът ще може правилно да прецени вътрешното състояние на пациента. В задълбочената анамнеза сексологът трябва да получи подробни сведения и за досегашното полово развитие, по-раншните връзки с другия пол, използуваните методи за предпазване от нежелана бременност и още много неща.
След като преодолеят първоначалните задръжки, пациентите се чувствуват видимо облекчени, че могат да разискват върху най-съкровените си грижи свободно и делово. Те чувствуват, че за това може да се говори откровено, без да бъде засегнато човешкото достойнство в най-интимната му област. Събеседването протича без нравоучения, но винаги със съзнание за моралната отговорност. Мнозина — преди всичко стеснителните жени — разбират още след едно такова събеседване, в което за чувственото се е говорило сериозно, че радостта от сексуалната чувственост не е нещо нечисто.
Стеснението, с което не един пациент влиза в кабинета и отговаря на първите въпроси, бързо изчезва и никой не съжалява, че е разкрил душата си; всички обаче съжаляват, че това не е станало много по-рано и че най-хубавите години от живота им са били помрачени от сексуалното несъвършенство, което не е могло да бъде превъзмогнато без помощта на специалиста.
БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ
Личността, съдбата и интимният живот на всеки човек са единствени по рода си и неповторими. Ето защо всеки случай е различен и от това зависи какво и как ще бъде казано, как и с какво ще бъде проведено лечението.
Ако лекарският преглед установи органично заболяване, напр. болестни изменения в половите органи, хормонална дисфункция или други заболявания, обясняващи сексуалните смущения задоволително, то се лекува с подходящи медицински средства.
Тъй като сексуалните смущения са най-често психически обусловени, преобладават психотерапевтичните методи, респ. съветите. Често исканите от пациента медикаменти в най-добрия случай играят спомагателна роля. Обикновено те нямат ефект, а могат и да вредят, когато приложението им не е медицински обосновано или подхранва погрешното убеждение на пациента, че е органично болен. Лекарят е този, който трябва да прецени целесъобразността им. Пациенти, които се надяват, че само лекарствата ще им помогнат, често се нуждаят от по-дълготрайно събеседване, за да се убедят, че задръжките и чувството за малоценност, неправилното поведение и някои други психически фактори преграждат пътя към сексуалната хармония. Това убеждение е предпоставка за успеха.
Необходимо е преди всичко заедно с пациента да бъде коригирана нагласата му към сексуалността, ако тя е неправилна и е в основата на смущението. Тя се формира, без винаги да го осъзнаваме, под разнообразните влияния на социалната среда, на възпитанието, на личните преживявания и знания. При възрастните тази нагласа не може да се промени само от оценката, че е погрешна или странна и само с няколко обосновани аргумента. Но коя в края на краищата е правилната сексуална нагласа? Изучавано ли е това в училището? Днешното възрастно поколение със сигурност не го е изучавало. Пипнешком, следвайки собствените пориви и наблюдавайки другите, сме разбрали какво означава сексуалността; само чрез забрани и морални проповеди са ни учили как да се отнасяме към нея.
На пациента в никакъв случай не трябва да се предписват готови рецепти за поведение. Те не биха го ползували. Той трябва сам да ги намери, като при това доведе своите лични потребности в съзвучие с интересите на обществото и преди всичко — с тези на своя партньор. В това трябва да му се помогне. Ако той не стигне до утвърждаване на сексуалността в рамките на една здрава дружба, тогава сексуалното лечение едва ли е възможно. В разговора бързо ще стане ясно, че не съществува нито един разумен довод срещу сексуалността, но разумните доводи срещу отричането й са много. Ако пациентът омаловажи смущението, позовавайки се на иначе доброто разбирателство или със забележката, че в живота съществуват по-важни неща, в такъв случай няколко въпроса го подтикват към размисъл: Считате ли сексуалната хармония в брака за недостатък? Доволни ли сте от това, че не намирате удовлетворение? Отговорът ще бъде отрицателен; смущението ще бъде признато за недостатък. Впрочем щастието не бива да се натрапва на никого, ако той не се стреми към него; но който дълбоко в себе си не желае промяна на съществуващото положение, не би посетил консултацията. По правило консултантът се изправя не пред установени възгледи, а пред заблуди, влачени години наред и вкоренени като привидни истини за половия живот.
Щом преодолее стеснението, пациентът със силно вълнение и често със сълзи на очи излива своите душевни мъки и грижи. Самият факт, че е споделил и че е изслушан с разбиране, е вече лечение. В крайна сметка жените се изказват по-свободно от много мъже въпреки първоначалните задръжки.
По-нататъшното лечение се определя според симптомите, подбудите, причините и предпоставките на смущението, според личността на засегнатия и неговия партньор. Консултацията не трябва да се схваща като раздаване на добри съвети. Във важни житейски въпроси, като смяна на партньора, развод и т.н., би било дълбоко погрешно с предложения и препоръки да се снеме от пациента личната отговорност за вземането на решение, дори ако консултантът с голяма сигурност знае кое е най-добро за него. Това би приличало на опекунство. Невротичните пациенти често се колебаят нерешително между две възможности, които им изглеждат равностойни и не могат да се решат нито на едната, нито на другата стъпка; иска им се да направят и двете и загубват и двете възможности. Те очакват от психотерапевта да снеме от тях отговорността за решението. Не тръгне ли добре, вината е негова. Други вече са взели решение, напр. за или против определен партньор и искат консултантът само да потвърди правилността му. И в двата случая изходът е един и същ. На личността ще бъде оказана истинска помощ, ако с това тя стане по-зряла и по- решителна.
Методите и продължителността на лечението зависят не толкова от това, колко сериозно е смущението и колко тежко е предизвиканото от него страдание, колкото от причините му. Колкото повече то се дължи на външни влияния, незнание и погрешна техника, толкова по-благоприятна е прогнозата. Ако смущението се корени повече в личността, лечението е по-трудно, но не и безнадеждно. Колкото повече разстройството е израз и проява на дисхармонична, невротична структура на личността, толкова повече тези хора се нуждаят от компетентна психотерапия. В такъв случай лечението само на сексуалните симптоми би представлявало кърпеж и евентуалният успех би бил краткотраен.
Когато между партньорите има напрежение и конфликти, те трябва по възможност да бъдат отстранени. Обстановката при коитуса, поведението, интимните навици (включително и на партньора), които потискат влечението още по време на любовната игра или затормозват потентността, трябва да бъдат променени коренно.
Онези ситуации, при които половият живот досега е доставял най-голямо удоволствие (външна среда,
