управляваща централа регулират и координират помежду им функциите на тялото, днес е азбучна истина; това че „нервите“ могат да повлияят на нашия полов живот, не се оспорва. Но как става това?
В първата част ние проследихме нормалния ход на сексуалния динамичен стереотип: посредством зрението, осезанието и другите сетива главният мозък на човека възприема партньора и произтичащите от него дразнения, които събуждат половото желание. Нервните процеси биват проведени в центъра на съвокуплението и в гръбначния мозък. Те предизвикват ерекцията на мъжа, респективно секрецията у жената, едновременно с което се появява потребността от по-нататъшен контакт.
Ако в този момент входният звънец зазвъни и мъжът очаква посещение, ерекцията отслабва. Една девойка е готова да се отдаде на приятеля си. Неговите нежности предизвикват у нея секреция, но внезапно й хрумват често повтаряните от майка й предупредителни думи: „Не се впускай в приключение с някой мъж. Ако той ти направи дете, ще те изпъдя от къщи!“ Желанието й за сношение стихва и секрецията пресъхва.
В единия случай върху половите реакции действуват възпиращо определени въшни влияния. В другия случай мислената представа потиска либидото. Най-често механизмът на появата на такива смущения е много по-сложен, отколкото в приведените примери. Преди всичко такава проста причинноследствена връзка се среща много рядко. Почти винаги множество сегашни обстоятелства и опитът от миналото действуват задържащо върху протичането на половите реакции, без потърпевшият винаги да осъзнава въздействията и техните последствия. Ако обаче ги познава, той по правило може лесно да ги изключи.
Като начало нека запомним, че нервнопсихичните фактори (някои особености на характера, възпитателните влияния, лошото настроение в момента, страховете, комплексите за малоценност и т.н.) обуславят преди всичко функционалните полови смущения.
Ако един мъж не успява да осъществи сношение с жена, а една снимка на голо женско тяло го възбужда толкова силно, че дори мастурбира и получава еякулация (т.е. изживява оргазъм), ясно е, че тук не се касае за органично заболяване, защото то не би се появило в първия, а изчезнало във втория случай. Ситуацията е подобна, ако жената остане напълно равнодушна към един партньор и той не я задоволи, а само телесната или даже мисловната близост с друг мъж възпламенява желанито й или предизвиква оргазъм по време на сън. Пълната функционална способност на половия апарат в тези случаи е безспорна, иначе не биха могли да се появят желанието, секрецията, ерекцията, еякулацията и оргазъмът.
Органичната причина може да бъде изключена само след обстойни изследвания, но съществуват някои критерии, които в съвкупност позволяват с относително голяма сигурност да се предположи причината на смущението.
Половите увреждания, предизвикани от органично заболяване, общо взето, се проявяват с всеки партньор. Либидото, възбудата, ерекцията, секрецията и оргазъмът липсват; разстройството най-често се задържа непроменено продължително време. Нервнопсихичните смущения на половите процеси могат да се проявят при един партньор, а при друг — не. При определени условия (мастурбация, в сън, при еротични представи и с помощта на някои техники за възбуждане) все пак се явяват полови реакции. Най-често либидото е запазено; само извършването на половото сношение е затруднено (преди всичко у мъжа) или не се удава достигането до оргазъм (преди всичко у жената). Тези смущения в повечето случаи засягат половия живот само временно или в променяща се степен.
До половите смущения от нервнопсихичен произход може да се стигне по различни пътища. Причините включват вмешателства отвън, изострени отношения между партньорите, нарушения в развитието на личносттаа, причина може да бъдат даже неудобното легло, страхът, че някой може да види акта, отблъскващият или нелюбимият партньор, несръчното му поведение или неподходящите му изрази, отвличането на вниманието от други мисли и т н.
Тези причини за полови смущения обикновено се разпознават лесно — дори от този, който страда or тях. Ако се удаде те да бъдат отстранени, смущенията се лекуват успешно, когато не са се задълбочили от продължително времетраене. Много полови смущения остават трайни, когато двамата партньори имат недостатъчни знания за сексуалното поведение и дълго време не съумяват да се настроят един към друг. Същото въздействие могат да окажат страхът от наказание или от нежелателна бременност, както и мислите за греховност на интимните отношения. Със сексуални пориви често се свързват изпълнени със страх очаквания, болезнени преживявания и опасения, които могат да ги подтикнат и смутят. Най-сетне някои погрешни навици сриват нормалните полови процеси, дори ако самият индивид няма невротични прояви със значение за половия живот. Сексуалността на психично лабилните и крайно чувствителните хора е особено лесно ранима.
Когато вътрешното отношение на човека към сексуалността е дълбоко смутено, той нерядко не е способен да извърши половия акт, нито да го изживее истински. Заедно с това вследствие погрешно възпитание в детството, разстроени отношения между родители и деца и други преживявания и разочарования сексуалният порив може да бъде потиснат до пълно отпадане, макар другите страни на личността да са изцяло в нормата или с едва забележими отклонения. Засегнатите се нуждаят от коригираща личността психотерапия, защото простите съвети и наставления относно сексуалното поведение в най добрия случай временно намаляват проявите и много рядко могат да отстранят причините.
Това се отнася и за онези, които трайно и дълбоко са се отклонили от нормалното душевно развитие вследствие на житейски събития, с които не са могли да се справят. Много от тези хора срещат в половия си живот големи затруднения; последните трябва да бъдат считани като следствие или като белег на абнормната (невротична) структура на характера им.
Много от хората, които страдат от функционални полови смущения, имат и погрешно поведение. Въпреки това би било неправилно да психологизираме и да тълкуваме символично всеки полов неуспех. Опитът да се припише на всяко смущение в половия акт смисъл и цел, каквито се изразяват в самия симптом, е не само ненаучен, но и оскърбителен за пациентите, дошли да потърсят помощ, колкото и обосновани и убедителни да изглеждат. Така например О. Шварк с на мнение, че половата немощ е само неосъзнато нежелание, саботаж на брака, от който засегнатата или засегнатият искал да избяга. Той тълкува липсата на ерекция като стачка, чиято цел била да лиши жената от спермата или от оргазъма. Преждевременната еякулация била неосъзнато, но желано скъсяване на коитуса. Според друга теория импотентността била резултат от алчност за повече сласт. Парньорката няма да бъде удостоена с удоволствието, но егоизмът на мъжа ще бъде наказан със собствената му неспособност. Застъпници на т.нар. индивидуална психология схващат фригидността на жената като протест срещу мъжа, с който тя изразява нежеланието си да му се подчинява. Разбира се, в някои такива „смущения“ се очертава очевидна тенденция партньорът да бъде подценен, да се изтръгне от него внимание или да се избягнат затруднения. Трябва обаче да се пазим да обясняваме всяко сексуално смущение с неосъзнати подтици; най-често това е ненужна алегорична игра на думи.
СЕКСОЛОГИЧНА АНАМНЕЗА13
Всеотдайното усилие на жената и на мъжа взаимно да се разбират и при сношение не може да бъде заменено от никакво лечение. На онези двойки, които не могат сами да се справят с интимните си проблеми, трябва да се препоръча опитен лекар сексолог или клиничен психолог. Най-добре е обаче те да се насочат към брачната консултация, тъй като понякога зад тези смущения се крият органични заболявания или неврози. Кое все още пречи на повечето хора, страдащи от полови смущения, да потърсят лекарски съвет така естествено, както при други увреждащия на здравето? Най-важните причини са:
1. Мнозина изобщо не знаят, че съществуват компетентни специализирани консултативни центрове, на които те могат да се доверят, където могат да се посъветват и да им бъде оказана помощ.14 Повечето от тях идват на консултация, след като са били изпратени.
2. Някои считат, че трябва да се справят сами с личните си проблеми, заедно с интимния си партньор; в такива деликатни положения според тях трети човек не би могъл да помогне или да даде отговорен съвет. Това мнение е и оправдано, и погрешно. Както лекарят и акушерката не могат да родят вместо родилката, но облекчават раждането с психопрофилактика и обучение, така и специалистът от брачната консултация не може да реши интимните проблеми на хората; той обаче може да им помогне с компетентен съвет да се
