предизвиканият посредством дразнене на клитора оргазъм се усеща най-силно в него.
4. Теорията за по-високата стойност на влагалищния и малоценността или незрялостта на клиторния оргазъм е несъстоятелна, както и теорията за странствуването на оргазъма от клитора във влагалището.
Това, че някои жени получават оргазъм предимно посредством клитора, други — чрез влагалището или и по двата пътя, няма нищо общо със способността им да обичат. Телесните прояви са едни и същи, защото клиторът участвува при всеки оргазъм. Ако някои жени оценяват по-високо влагалищния оргазъм, или го намират по-дълбок, това се дължи до голяма степен на влиянието на възпитанието и на възгледите, които разглеждат единия като нормален и естествен, а другия — като неестествен и неприличен. Има значение и това, че при коитус с въвеждане на члена във влагалището телата на партньорите влизат в по-плътен допир, поради което усещането за съединяване е по-пълно. Не е чудно, че полученото при това сексуално задоволяване се възприема от мнозина като по-цялостно.
Защо беше необходима тази обширна полемика?
Потресаващо голям е броят на жените, които неправилно биват считани от мъжете си за студени и ненормални поради „малоценната“ им клиторна реакция. Те остават сексуално незадоволени; това ги довежда до отчаяние или в крайна сметка те успяват по някакъв начин да се справят с положението. При нас са идвали доволни и недоволни от брака си, бездетни и многодетни жени от всички възрастови и професионални групи, с различно образование, понеже са смятали, че са ненормално развити. По-голямата част от тях не са намерили пътя към брачната консултация, не са се доверили на лекар или са се сблъскали с неговото неразбиране, когато той е бил недостатъчно информиран. Те загубват половото си влечение, съпрузите им са угнетени, търсят странични връзки и понякога се стига до разтрогване на брака.
Противоречието „клиторен или влагалищен оргазъм“ се решава от вътрешната взаимозависимост между двете форми на възприятие в едно-единствено оргазмене изживяване, което може да бъде пробудено и тренирано. От многократно дискутираните спорни въпроси на този проблем още веднаж се вижда значителната роля, която играят психичните и нервните регулаторни механизми в сексуалната област.
ХИГИЕНА НА ПОЛОВИЯ ЖИВОТ
Както и да се извършва половият акт, в интерес на телесното и психичното здраве на партньорите е да бъдат следвани някои хигиенни правила. (Трябва да се подчертае, че всеки от тях е задължен да се чувствува отговорен за здравето на другия.)
Под „хигиена“ разбираме всички мероприятия и начини на поведение, които са в интерес на здравето. Освен това тук спада и културата на междучовешките отношения, която опазва и укрепва телесното, душевното и социалното благополучие.
Половата хигиена започва с формиране на такава атмосфера на общуването, при която се зачитат индивидуалните особености и потребности на всеки от двамата партньори.
Натискът за сексуално общуване след бегло познанство противоречи преди всичко на човешкото достойнство и на разума. В една здрава дружба, създала вече общи интереси в много области на живота и затвърдила съзнанието за взаимно принадлежание, съществуват по-добри изгледи за двамата партньори, в т.ч. и за жената, да намерят удовлетворение в интимната близост. Доказаното взаимно уважение е първото условие за половата хигиена.
Съзнателният и отговорен избор на партньора и взаимното уважение водят до отказване от честа смяна и предотвратяват венерическите болести. През последните години в целия свят тяхното разпространение нараства скокообразно. Това се отнася особено за гонореята (трипера). Не е нараснал далеч по-рядко срещащият се, но свързан с по-тежки последици сифилис. От това нарастване е засегната и ГДР. Докато през 1969 г. на 100 000 жители 107 имаха доказана гонорея, през 1973 г. те вече бяха 239. Тези цифри за много страни са още по-високи — напр. в САЩ, Швеция и Дания през 1972 г. те са около 350–400.
Тези данни, макар по-ниски у нас, са тревожни и изискват проучване на причините и предпазни мерки. Без съмнение хората, които се сношават с много партньори, без да се замислят, застрашават себе си и главно другите.
„Хапчето“, употребявано от все повече жени, предпазва наистина от нежелателна бременност, но (за разлика от презерватива) — не и от венерически болести.
Външната чистота е тясно свързана с нравственото достойнство. Партньорът трябва да бъде посрещнат подобаващо. Личната хигиена — както общата, така и тази на половите органи, е условие за здрав полов живот. Нечистият и потен човек не се чувствува добре, след изкъпване е като новороден. Изисканият човек оказва по-силно еротично и сексуално влияние, отколкото нечистоплътният и небрежният. Това се отнася както за дрехите, така и за бельото.
След изкъпване става по-приятен не само допирът до кожата на любимия човек — свежият дъх на неговото тяло допринася също за еротичното му влияние. Между другото топлата вода нерядко оказва възбуждащо действие върху половите органи, тъй като увеличава кръвотока в тях.
Чистотата обаче не трябва да се превръща в идея фикс. Влюбените могат да прекарат прекрасни часове и без вана. Ако желанието им за незабавно отдаване е спонтанно и непреодолимо, настроението им може да се изпари, ако тепърва започнат да се сапунисват от главата до петите.
Приятната утринна топлина на тялото след сън може да се превърне в мощно полово дразнене; в такъв момент студеният душ действува охлаждащо и в прекия, и в преносния смисъл на този израз. Както навсякъде в живота и в любовта съществува опасност прекаляването да доведе до обратен на търсения резултат. Затова е важно да се намери подходящият момент и правилната мярка; до известна степен те трябва да се чувствуват.
Във всички случаи външните полови органи трябва да се поддържат в изрядна чистота. Във вулвата на жената и главно под клитора и зад малките устни, както и на главичката на пениса, предимно зад венечния ръб, при недостатъчна хигиена се отлага т.нар. смегма. Тя се образува от остатъци от урина, пот и кожни люспи. Когато смегмата не се измива, тя се превръща в хранителна среда за микроорганизми, които предизвикват възпаление. При полово сношение е възможно то да бъде предадено на партньора. Неприятната миризма на смегма може да потисне желанието на мъжа или на жената, още повече че при непринудената, страстна любовна игра те се приближават плътно един към друг. Поради всичко това всеки зрял човек трябва да измива всеки ден половите си органи и съседните на тях части на тялото. Който не е бил възпитан от малък по този начин, трябва незабавно да привикне с това. Сапунът не подхожда за нежните лигавици, затова само от време на време може да се употребяват, и то пестеливо, слабо алкални сапуни. Впрочем влагалището се самоочиства; промивките не са необходими, дори не са за препоръчване. Там обитават постоянно млечнокисели бактерии, които предпазват от навлизането на болестни причинители и така дезинфектират влагалището.
Най-добре е съпрузите да отделят малкото необходимо за хигиената им време непосредствено преди лягане. Така те могат да бъдат много по-сигурни, по-свободни и без задръжки, тъй като нито един от вариантите на сексуалния контакт няма да им се стори неестествен и неприятен.
Даже и при грижливо поддържана хигиена гениталиите запазват лека, ненатрапчива миризма; от вулвата тя е възкисела.
Естествено тя може лесно да бъде различена от неприятната миризма на смегма и рядко смущава. Такива миризми и други излъчвания от тялото могат дори да стимулират възбудата. В животинския свят те принадлежат към дразненията, които предизвикват разгонването. Ако все пак дразнят партньора, те могат лесно да се отстранят с дезодорант. Еротичното действие на някои парфюми върху партньора (по-специално мъжа) е известно, макар и малко изследвано. С него обаче не бива да се прекалява. Допадащият на партньора аромат не бива да бъде натрапчив, нито да покрива напълно естествената приятна миризма на женското тяло. Двете миризми трябва да се съчетаят в леко, индивидуално благоухание. Козметични средства и парфюми не трябва да се слагат на чувствителните лигавици на половите органи, които могат да се възпалят под действието на спиртната им съставка. Те трябва да се нанасят на челото, по шията, в подмишниците и т.н.
Секретите, отделяни от гениталиите на двата пола при сексуална възбуда, са без цвят и без мирис. Те правят органите хлъзгави и стимулират взаимното привличане и приятното протичане на половия акт. Затова те не бива да се отстраняват. От тях трябва да се различава бялото течение, от което страдат някои
