с нея — и нейният разочарован партньор. Читателите на силно повлияна от такива възгледи литература едва ли не бяха предупреждавани да не „разглезват“ клитора с продължителни и настойчиви ласки, за да не би този уж незрял клиторен оргазъм да се затвърди. По-добре било жената да се откаже от полово задоволяване няколко месеца или години, за да можела по-късно да изживее по-пълно блаженството на уж по-хубавия, по-зрял и по-цялостен влагалищен оргазъм.
Жените, задоволяващи се с „малоценния“ клиторен оргазъм, независимо от големия им брой бяха класифицирани в групата на фригидните, без да ги питат кой от двата оргазъма е по-добър.
Без съмнение отговор на този въпрос могат да дадат само жени, които са изпитали и двата вида оргазъм (влагалищния и клиторния). По време на консултации сме анкетирали жени, които познават тези две реакции и могат да разкажат за своите усещания. Повече от половината са усещали по-силно и по-приятно клиторния оргазъм; останалите дават такава оценка на влагалищния или не са забелязали разлика. Първият понякога се разпространявал по цялото тяло и продължавал по-дълбоко, докато другият бил по- концентриран и по-бързо достижим, но не и по-слаб. При повечето от анкетираните жени силата на оргазмената реакция и душевното удовлетворение не са зависели сериозно от локализацията на оргазъма, а от пламенността на влечението и от силата на желанието за прегръдка.
Дори ревностните последователи на учението за психоанализата не можеха да игнорират наблюдението, че пренебрегнатият от тях клитор се възбужда лесно и че при повечето от жените сексуалната чувствителност е локализирана в него, а не във влагалището. Той е необходим за половото пробуждане и много от тях го използуват за мастурбация — даже и когато вече познават влагалищния оргазъм. Ако последният беше по-силен, това не можеше да се случи.
Като изход от тази дилема защитниците на психоанализата създадоха „теорията за странствуването“, съгласно която клиторното възбуждане при зрелите жени завършва с влагалищен оргазъм; според тях възбуждението не изминава този път от клитора до влагалището у изостанали в половото си развитие или в съзряването на цялостната личност жени и у невротички, годни само за повърхностни контакти, „нежелаещи да приемат мъжа“ (О. Шварц).
В същност опитът показва, че жената не заменя клиторния оргазъм с влагалищния, а го използува като втори източник за полово задоволяване. Някои жени смятат, че при тях най-напред се е събудило влагалищното усещане и едва по-късно — клиторната възбудимост. Някои изобщо не могат да определят къде чувствуват най-силната възбуда.
По-дълбокият анализ на психоаналитичната концепция за сексуалното развитие на жената показва, че тя е просмукана от утилитарното мислене, за което желанията на мъжа шеф са над всичко: „Анатомически пенисът приляга добре във влагалището. Фрикциите в него доставят най-силно удоволствие на мъжа. По този начин се постига най-дълбокото съединение. Съществува шанс да се достигне едновременно до оргазъма. Възможността за зачатие е най-голяма“. Това изглежда много правдоподобно и „естествено“. Но убедителното не е задължително да е вярно. Спекулативното мислене дори да е богато на идеи не води до верен научно обоснован отговор. До него може да се стигне само с изследвания на филогенезата и физиологията на сексуалността и с помощта на клиничния опит и резултатите от анкетни проучвания.
Клиторът (името вече показва неговата нервна възбудимост)12 е малък орган, който се намира няколко сантиметра над влагалищния вход. При възбуда клиторът набъбва и се увеличава. Той е снабден с особени нервни окончания, които правят възможно половото усещане. Сетивните телца са еднакви по структура и функция с тези, които са локализирани в главичката на пениса. Касае се за специално диференцирани и специализирани нервни елементи, които възприемат усещането за допир и го превръщат в сексуална възбуда.
Влагалището, което в еволюцията е произлязло от едно вдлъбване на кожата, не притежава такива нервни елементи във и под лигавицата си. Това е станало при селекцията поради споменатата вече двойствена роля на влагалището (орган на съвокуплението и родов път). Ако то притежаваше големия брой специализирани нервни елементи, необходими за оргазъма, по време на раждането нервната система би била така претоварена, че един нормален родов акт би станал невъзможен в резултат на рефлекторни спазми в мускулите на тазовото дъно. Във влагалището и особено в онтогенетично произлязлата от кожата негова предна част, са останали само т.нар. „тактилни телца“. Това са същите нервни елементи, на които дължим усещането за убождане, допир или поглаждане по цялата кожа.
Структурата на тъканите на клитора и влагалището показва, че от гледна точка на анатомията локализираното само във влагалището сексуално задоволяване не е мислимо. В такъв случай е справедлив въпросът на някои жени: каква е функционалната основа на влагалищния оргазъм и изобщо на влагалищната сексуална възбуда? Отговор може да ни даде само физиологията на сетивността.
По време на контакта между партньорите многобройните дразнения достигат до кората на централната нервна система като нервни импулси. Външният вид, гласът, думите и жестовете на партньорите, техните нежности и ласки възбуждат центъра на съвокуплението, стимулират го. Това води до описаните вече реакции на половите органи. Същевременно главният мозък непрекъснато получава информация за състоянието на всички органи. Ако в резултат на стимулацията се е стигнало до готовност за полов акт, специализираните сетивни телца на клитора, стимулирани от нежни докосвания, са подготвили оргазъма и ако се добави усещането за фрикция на вкарания във влагалището мъжки член, всички тези усещания се сумират в изживяването на оргазъма. При многократно повторение на подобни усещания във влагалището се стига все по-често до готовност на клитора за оргазъм, ако други, по-силни импулси (напр. в резултат на неправилно възпитание) не потискат протичането на нервните рефлекси. Очевидно влагалищният оргазъм е един условнорефлексен механизъм, който се осъществява в главния мозък; той се усеща дифузно в тази област на тялото, където е разположен и същинският орган на оргазъма — клиторът. Освен това фрикциите на пениса във влагалището водят до притискане и опъване на шапчицата на клитора и до индиректното му масажиране.
Когато момичета и жени четат или слушат от други хора описания на полови преживявания, е възможно цялата област на женските външни полови органи още преди първата полова среща да се свърже в представите и чувствата в единна област на сексуалната чувствителност, тъй като те се инервират заедно с клитора от една и съща нервна мрежа. По такъв начин докосването до гениталната област също може да се възприема като сексуална стимулация както погалването в други области. Това се дължи на способността на главния мозък да интегрира функционално цялата генитална област, респ. нейната единна, макар и диференцирано функционираща нервна система, със сексуалната чувственост и със сетивността изобщо. Появата на оргазъм у някои жени в областта на срамните устни, влагалищното преддверие и предната част на влагалището още при първата среща с половия партньор се обяснява с това, че са били предхождани от полови преживявания насън и еротични желания. На същия механизъм се дължи способността на някои жени да получат оргазъм само при нежно докосване и целувка на гръдните зърна (главно тогава, когато по- рано са били преживявани едновременно с оргазъм).
Това схващане е потвърдено многократно, включително и в експеримент. То е достатъчно, за да се обори споменатата психоаналитична теория и да се даде отговор на нашите въпроси. При системни физиологични проучвания на биотоковете на мозъка, сърцето и мускулатурата (с електроенцефалограф, електрокардиограф и електромиограф) Мастърс и Джонсън не са могли да докажат никаква разлика във физиологичните реакции на половия апарат и на целия организъм на жената при клиторния и влагалищния оргазъм. Същите физиологични процеси са регистрирани и след стимулиране на външните полови органи, гръдните зърна или по време на еротични представи. Те не са зависели от начина и мястото на предизвикването им. Тъй като Мастърс и Джонсън са изследвали оргазъма с физиологични методи, техните изследвания не дават представа за разликите в дълбочината на свързаното с оргазъма изживяване. Колкото и проблематични да са тези опити в интимната сфера на хората, те показват, че всички информативни нервни импулси, които достигат мозъчната кора преди и след оргазъма, се сливат в един-единствен, макар и много сложен модел на сексуалното възбуждение.
Какви заключения могат да се направят от тези разсъждения върху еволюцията, анатомията и физиологията на човешката сетивност, като се имат пред вид психологическите особености на човека?
1. Клиторът е орган на оргазъма.
2. Всички въздействуващи върху органите на съвокуплението нежни дразнения стимулират готовността за оргазъм на клитора.
3. Предизвиканият чрез други зони оргазъм се локализира от жените в долната част на корема, докато
