жената или да е наведен над нея лице срещу лице; тя може да лежи или да седи върху него; мъжът може да се приближи странично към лежащата по гръб жена; тя може да е обърната с гръб към него, а той — с лице към нея. Най-после сношението е възможно и в седнало положение и стоешком. Съществуват и много други разновидности на коитусните пози. Дори и по-студените жени са склонни към разнообразие при извършването на коитуса, но не винаги признават това на мъжа.
Най-добрата и най-благоприятна поза е тази, която при дадени условия осигурява и на двамата партньори полово задоволяване. Тя е различна за различните жени и за различните партньори. Някои жени намират по-силно или по-слабо задоволяване в една поза, други — в друга; трети го намират само в една- единствена поза. Двойката сама трябва да открие най-благоприятната поза. Това ще се удаде толкова по- добре и по-скоро, колкото по-свободно и без задръжки жената и мъжът използуват създадените от случая положения. Понякога поставената под седалището на жената възглавница отстранява всички затруднения. Обикновено повечето пози са привлекателни, но в крайна сметка предпочитание се отдава на една или няколко от тях.
Между жените е широко разпространено погрешното схващане, че само коитусът, при който жената лежи под мъжа, е „нормален“, а всички други пози са неприлични. Без съмнение този вид коитус е най- широко разпространен, поне у нас (70% от анкетираните от нас жени и мъже). При това положение партньорите са в най-тесен контакт един с друг; лицата и телата им са еднакво доближени. Някои жени се задоволяват само при сношение в тази поза, но безусловното придържане към тази практика е лишило години наред многобройни жени от оргазъм. Много от тях се стесняват да предложат на мъжа друга поза. В един брачен съюз, изграден върху истинска любов, всяко полово сношение е оправдано от морално гледище независимо от това, как е осъществено. В случай че между потребностите на мъжа и на жената възникнат различия, той трябва да се нагоди към нея, ако тя трудно получава оргазъм и ако неговата потентност позволява — поне докато се затвърди способността й да реагира с оргазъм. Обратно, при смущения в потентността жената трябва да се пригоди изцяло към желанията на мъжа.
Наистина полезно е да се опитат няколко разновидности на половия акт. От друга страна обаче, спалнята не бива да се превърне в експериментална лаборатория за сексуални техники. С такива експерименти някои мъже обезличават половия акт в името на интересите на жената, но постигат само охладняването й. Ако сме открили оптималната форма и сме свикнали с нея, честите промени могат да увредят способността на жената да изживява. Ако мъжът промени позата, макар и незначително, кратко време преди жената да е достигнала оргазъма, възбудата може да угасне — и понякога невъзвратимо. При други жени малка промяна на дразнещото въздействие може бързо да предизвика оргазъм. Трябва да умеем да чувствуваме и да дадем възможност да се почувствува какво желаем и да разговаряме за това. Разбира се, когато коитусът е напреднал, този „разговор“ се води посредством телесни реакции, които партньорите с добра нагласа един спрямо друг разбират и без думи. Когато способността на жената за оргазъм е вече достатъчно развита, във фазата на силна възбуда и преди оргазъма са необходими кратки, бързо следващи една след друга фрикции на най-възбудимата част на половите й органи; в началото те трябва да бъдат по- бавни и по-дълбоки. От техническа гледна точка това е най-важната препоръка за партньора й. Друг въпрос е по какъв начин жената ще му съдействува при това. Движенията на нейния таз могат да покажат на партньора желания от нея ритъм. Общо взето, това не винаги е най-подходящата форма на женска активност; понякога тя е само нейно подражание. Неволните, рефлекторни действия на мускулатурата на тазовото дъно, общо взето, са по-резултатни. Много жени обаче се научават съзнателно да задвижват мускулния пръстен около влагалището и с това допринасят за появата на оргазъма.
В обобщение трябва да се изтъкне: въпросът за позата в акта не е с решаваща важност, нито е съвсем без значение. Той никога не трябва да бъде решаван, без да бъдат взети под внимание отношенията между партньорите. Предимно биологично ориентираните сексолози бяха склонни да надценяват техниката на половото сношение. От друга страна, с оглед предотвратяването или преодоляването на полови смущения е необходимо да се търсят най-удобните начини. Те обаче се откриват не само в позициите на тялото, свързани с движението на пениса във влагалището, разглеждано от мнозина като единствен нормален начин за извършване на половия акт. Откъсната от стремежа за зачеване, човешката сексуалност предлага много по-богати възможности за задоволяване. Това ще бъде обяснено в следващия раздел и в глава 8.
Сексуалното удовлетворение и начинът на постигането му обаче ще се превърнат в събитие, което ще надживее мига и ще надхвърли рамките на плътското усещане само ако е свързано с всички други чувства и стремежи на двамата партньори.
ЖЕНСКИЯТ ОРГАЗЪМ (КЛИТОРНА И ВЛАГАЛИЩНА РЕАКЦИЯ)
Твърде много жени при коитус не получават оргазъм и не изживяват удовлетвореното отпускане. При мъжете такъв проблем не съществува. По тази причина ще разгледаме отделно физиологията на женския оргазъм.
„Мъжът не бива да се жени, преди да е изучил анатомията на жената.“ Това е един малко пресилен афоризъм на Балзак, но все пак в него се крие известна истина: повечето мъже имат мъгляви и често пъти — дори неправилни представи за сексуалните усещания на жените си и за органите, които ги осъществяват. Когато половият живот не страда от тази неосведоменост и доставя удоволствие, незнанието може би не е недостатък. То се превръща в беда тогава, когато мъжът от незнание пренебрегва онези места от тялото на жената, чието докосване (единствено или предимно) й доставя удоволствие при половото общуване. В тези случаи всички негови усилия могат да останат напразни.
Повърхността на цялото тяло, но преди всичко т.нар. „ерогенни зони“, са достъпни за сексуална стимулация. Дразненията извън гениталната област (например на гърдите) са в състояние да предизвикат оргазъм при много малко жени. Затова е необходимо да се възбуждат чрез погалване тези части на външните полови органи на жената, които са особено чувствителни за сексуални възбуждащи импулси. Дори влагалището не е достатъчно чувствително при всяка жена за протичането на оргазмените рефлекси. Докосването на срамните устни и преди всичко на нимфите се възприема от повечето жени като извънредно силно възбуждащо и стимулира желанието за полово сношение.
Необходимо е да разгледаме по-обстойно местоположението на нервните елементи, които осъществяват оргазъма, защото често пъти мъжете малко се интересуват от него. Тези познания обаче са от голямо значение за удовлетворяването на жената. Този въпрос трябва да се изясни преди всичко, защото и при жените, и при мъжете по него съществуват погрешни представи.
Ако сексуално опитни жени бъдат анкетирани за това, къде локализират усещанията си при оргазъм, отговорът най-често е: около клитора и във влагалището. Според една наша анонимна анкета 56% от анкетираните жени локализират усещанията най-силно или само в клитора; 17% — във входа на влагалището; 20% — дълбоко във влагалището; 19% не могат точно да определят или са имали слаби усещания навсякъде; 19% са се почувствували най-силно стимулирани от дразнене на гърдите и 7% — от милувки на други места. (Някои са дали по няколко отговора, поради което сумата надхвърля 100%.)
Тези данни, които съответствуват на резултатите и от други подобни проучвания, ни принуждават да признаем голямото значение на клитора за сексуалната възбуда у жената.
Становището на някои психоаналитици, които считат клиторния оргазъм за незрял и непълноценен и признават само влагалищния за пълноценна, зряла и висша форма на сексуалното задоволяване на жената, изглежда съмнително. То се изгражда върху психоаналитичната теория, че половото развитие минава през орална8, анална9 и уретрална10 фаза; освен това според теорията на психоанализата липсата на пенис води у момичетата до завист към момчетата („завист за пениса“) и страхове, че са имали пенис, но са лишени от него („кастрационен комплекс“)11.
Вместо способността на някои жени за задоволяване чрез фрикции във влагалището и (или) чрез дразнене на клитора да се счита за богатство на техните преживявания, всички жени, непознаващи влагалищния оргазъм, бяха обявени за фригидни.
Тези възгледи проникнаха и в популярната литература за брака. По този начин някои жени, които не са в състояние да достигнат до влагалищен оргазъм, намериха написано „потвърждение“ за своята полова студенина. Така нещастната жена, белязана от теорията като фригидна, започна да вярва в това, а заедно
