справят с тях.
3. От позициите на психологията по-важно е, че много хора (особено някои жени, които нищо не усещат) не са наясно за своите смущения; те често не страдат от тях; партньорът им вероятно също не ги забелязва или ги приема. Те идват при лекаря заради съвсем други, най-често нервни оплаквания или заради чувство за малоценност; едва след задълбочен, насочен към личността разговор се откриват смущенията в интимния живот.
Някои от тях са доволни, че психотерапевтът засяга първо вътрешно потискащия ги проблем. Те дори са очаквали възможността да разкажат подробно за своите интимни проблеми, които дотогава са таили в себе си и не са се решавали сами да започнат. Те са облекчени, когато намерят компетентна и пълна с разбиране подкрепа. Други на това място се отклоняват, сменят темата, казват, че това не е предмет на разговора, че интимните затруднения не са във връзка с техните оплаквания. Често пъти те имат право; това може да се прецени едва след основно клиничнопсихологично изследване. Когато интимните проблеми наистина се окажат странични, нещата не бива да се раздуват и комплексът от въпроси трябва да се изостави — но не преждевременно! Сексуалната сфера на човека е изпълнен с множество „табу“15, със забранени представи, с мъчителни преживявания. Погрешното сексуално поведение, неуспехът или разочарованието най-често нарочно се премълчават, прескачат и омаловажават. Нещо повече, те могат да бъдат изтласкани от съзнанието, защото споменът за тях гнети. С това обаче те, още не губят значение за отношенията между партьорите. Това е така само привидно. Ако не бъдат превъзмогнати, те могат да предизвикат болест, и то такава, каквато неспециалистът, включително и пострадалият, не би свързал с половия живот. Медицинската наука е доказала, че смущенията в афективно no-първичната сексуална сфера могат наистина да предизвикват поредица от смущения на телесното и душевното здраве (неврози). При всеки пациент е необходимо да се изясни дали такова заболяване е вече настъпило.
Това изместване на сексуалните потребности е равносилно на неволна защитна реакция. Който е почувствувал, че не се е създала пълна полова хармония с партньора, но не намира смелост активно да промени състоянието и да поеме, ако трябва, дори някакъв риск за това, той охотно се измъква от неприятното положение, като „счита“ сексуалността за маловажна и „не и придава значение“; такъв човек поставя на преден план духовните форми на партньорството, като че ли едното изключва другото и го прави излишно. Тогава изглежда така, сякаш вече не съществуват сексуални проблеми. Към такива реакции по- често са склонни жените. Но когато се престорим, че не забелязваме нещо или само го преместим, защото вече не ни радва, то продължава да съществува въпреки това. Вече само не го виждаме, може би дори го забравяме временно или постоянно. Тогава не е ли разбираемо, че човек реагира отрицателно, дори нападателно, ако някой се опита да издири като че ли добре скритата „вещ“? Психотерапевтът е застрашен да се сблъска с мълчание и съпротива, ако пристъпва недостатъчно предпазливо и се опита да проникне грубо в интимната сфера. Половият живот се оказва сериозно смутен точно у онези хора, които се затварят в себе си, щом като разговорът се насочи към най-интимната тема. Точно те най-малко го допускат и при това често лъжат съзнателно.
Сексуалността е елементарна съставка на човешкото; тя не може просто така да се постави в глуха линия или да се преобрази в друга форма на съществувание, напр. — в нещо духовно. Това преобразяване често е било декларирано, но никога — безспорно доказано, освен на сексуално непретенциозни хора, които никога не са имали мотиви да „сублимират“16 или да крият нещо за своята сексуалност. Даже и в тези случаи то може да доведе само до относително благополучие, и то ако партньорът приема недостатъците на другия със същата примиряваща разногласията липса на потребности или е способен задълго да се откаже от полов живот.
Впрочем това са изключения. Но какво е правилото? Рано или късно партньорството навлиза в остра, открита криза, която излиза извън обсега на истинската причина: неясната сексуална проблематика се явява под формата на невротичен симптом, на нервно заболяване с най-различни оплаквания, за чието изходно огнище лаикът не може да се досети. В двата случая би било погрешно да затворим очи пред корена на злото и да се скрием от истината, колкото и болезнена да е тя. Дори ако съществуващото положение и е може да бъде променено из основи, понякога само осъзнаването на истината може да предизвика корекция на вътрешната нагласа и лечебно въздействие.
4. Да се върнем към онези хора, чиито полови затруднения още не са се разразили в неврозата. Те са наясно по своите интимни проблеми или чувствуват, че в тази област нещо не им достига — чувствува го най-малко единият от двамата, жената или мъжът. Защо на мнозина е толкова трудно да потърсят компетентен съвет, макар дисхармонията да им носи страдание? Запитаме ли тези, върху чийто иначе добър брак е тегнала години наред сянката на сексуалната дисхармония, защо не са дошли по-рано при мас или защо не са се доверили на своя лекар, отговорът (предимно от страна на жените) винаги е: стеснявали се, срамували се да говорят за това; не един път си изумявали при следващото посещение при лекаря да засегнат този въпрос, но после решавали, че всичко ще се оправи от само себе си. Пък й това не било от жизнено значение в края на краищата. Разбира се, по тези въпроси не се разговаря с всекиго. Умерената сдържаност при разговор за интимните навици предпазва нежните чувства от нараняване и се очаква от тактичния човек. Това качество обаче може да стане безполезно и нелепо, когато е пресилено и неуместно. Както жената върши умишлено престъпление спрямо здравето си, когато занемарява здравето на половите си органи от неуместна срамежливост пред гинекологичния преглед, така с никакви доводи не може да бъде оправдано пренебрегването на разговора със сексолога поради очаквания разговор за интимни неща. Точно тези преувеличени задръжки, неуместната срамежливост и другите черти на характера, които възпират човека да разговаря със специалиста за половия живот, са онези фактори, които смущават сексуалността.
И тъй кой идва в брачната консултация? За съжаление по собствено желание идва само този, когото затрудненията са довели до остра криза: опасността партньорът да го напусне или бракът да се разпадне. В някои случаи липсата на полово удовлетворение може да предизвика страдание, което е по-силно от задръжките и колебанията. В този момент смущенията обикновено са станали много сериозни. Двамата партньори са се вече отчуждили; решено е вече да се разделят; създадени са извънбрачни връзки и т.н. Всичко това усложнява и затруднява диагнозата и лечението. Затрудненията са могли да бъдат избягнати при своевременна консултация. От време на време се случва и обратното: развълнуван мъжки глас моли по телефона да бъде приет за консултация — по възможност още същия ден. След това се оказва, че предната вечер той за първи път не е успял да извърши полово сношение и вече си е представил най-страшните причини и последствия. Това обаче трябва да се предпочита пред дългото изчакване. Такива хора понякога след един-единствен успокоителен разговор се излекуват завинаги.
Повечето хора идват в консултацията по препоръката на своя лекар или по съвета на познати; някои от тях трудно са се преборили със свенливостта и идват със смесени чувства, плахи и развълнувани; други — с влажни ръце и със сълзи в очите; но всички разчитат на помощ, очакват с напрежение и с надежда по- нататъшните събития.
Обстановката в консултацията не е без значение. В уютно подредена стая с плътно тапицирани врати, на четири очи човек говори по-лесно и по-свободно, отколкото в претрупана с медицински апарати стая, с отворена към съседното помещение врата, през която по време на разговора влизат и излизат други хора. Разбира се, най-важното е дошлите за съвет да имат доверие в консултанта, което той трябва да завоюва. Те с право разчитат на пълно опазване на тайната, както законът предписва, и очакват срещата не само със специалиста, но с нещо повече — със зрелия, разбиращ човек, комуто са готови да поверят несподеляни с никого желания, грижи и помисли, пред когото могат всичко да кажат, без да се изложат на опасност от несериозно отношение, насмешка или презрение. Атмосферата на взаимно доверие е предпоставка, че ще бъдат разкрити всички факти и мисли, чието обсъждане в хода на консултацията може да се окаже необходимо и полезно. Тъкмо онези, които поради задръжки или прекомерна сдържаност не могат да се справят с половия си живот, трябва да положат големи усилия, за да преодолеят себе си и да освободят душата си от най-съкровените мъки.
За какво се беседва? — Не съществува твърда схема. Това завист до голяма степен от този, който е дошъл за съвет. След като го уверим, че тайната му ще бъде запазена, го питаме какво желае и го молим откровено и открито да изложи проблемите си; обясняваме защо е необходимо това. Понякога пациентът не разбира (или дава вид, че не разбира) някои от въпросите на консултанта или отговаря на ясно поставени
