Колко е несправедливо да се търси в климактериума причината за случайното намаление на половото желание доказват многобройните жени, които по време на климакса и след него чувствуват увеличение на либидото. Това се отнася не само за жените, които получават ненаситен полов глад от страх пред старостта, но преди всичко за онези, чиято готовност за отдаване дотогава е била парализирана от постоянния страх от нежелана бременност.
Впрочем успоредно с акцелерацията с всяко поколение се отбелязва и забавяне на климактериума; през 1869 г. 59% от жените са загубвали менструацията си след 45-годишната възраст. Петдесет години по-късно те са били вече 64%, а през 1959 г. — дори 76% (по Шевчик). Съвременните жени изживяват климактериума около петдесетата си година. За техните дъщери и внучки се предвижда още по-дълго запазване на зачатъчната способност.
Едва след 60-годишната възраст сексуалното влечение у жените намалява и това намаление е наистина възрастово обусловено. При много от тях това става по-късно, а при някои — малко по-рано. Намалението настъпва бавно, засяга и двамата (мъжът даже бива засегнат по-рано) и не създава проблеми на късния брак. Сега вече половите желания се събуждат по-рядко, секрецията на влагалището става оскъдна и оргазъмът често не се постига или е по-слаб и по-кратък.
Какво е поведението на стареещия мъж? Навлиза ли и той в критична възраст? Има ли мъжки климакс? Това се твърди често и също така често се оспорва. Много мъже без друго имат критични години (около 45–55), в които са много лабилни, имат чувство за малоценност и намалява издръжливостта им на напрежение. Тези възрастови промени обаче зависят твърде много от отделната личност и от нейното обкръжение, за да могат да се сравняват с климактеричните прояви на жените. В организма на мъжа не стават изменения, които да отговарят на резките хормонални промени в критичната възраст на жената. Тестикулите не престават да функционират така бързо, както яйчниците на жената. Те произвеждат семенни клетки до дълбока старост — това вече бе споменато. Не са рядкост и 80-годишни същински бащи на малки деца. Секрецията на най-важния мъжки полов хормон (тестостерона), отделян от междинните клетки на тестикулите, достига максимума си между 25 и 35 години и започва да намалява. Кората на надбъбреците компенсира недостига от хормона до дълбока старост. Както и при жената, това са фактори от втори ранг. Психичната нагласа на партньорите има по-голямо значение.
Обикновено, макар и не във всички случаи, в напредналата възраст мъжката потентност (способността да се извърши акта) отзвучава по-рано от либидото (влечението към полово задоволяване). В отделни случаи от това произлизат конфликти и даже извращения на половия нагон, водещи до престъпления на по-възрастни мъже с деца. Импотентността у по-голямата част от старите мъже се дължи, както и у младите, на психически причини, а не на възрастта.
Причината за намалението на либидото при повечето, за да не кажем при всички по-възрастни мъже, но поне за тези под 60 години, също не трябва да се търси предимно в процеса на биологичното стареене. Това проличава особено ясно в случаите, когато по-стари мъже не изпитват никакво влечение към една жена и са импотентни, докато с други могат да бъдат твърде активни. Понякога причината е в това, че брачните отношения са били твърде еднообразни, че мъжът е свикнал твърде много с особеностите на съпругата си или че нейните сексуални интереси са намалели. За тези мъже са достатъчни две седмици въздържание, за да възстановят потентността си; един такъв съвет винаги е „лековит“ за тях. Освен това мъжът в напреднала възраст и при еднакво професионално натоварване е физически и нервно значително по- обременен от младия мъж, който и след тежка работа се чувствува все още свеж. Това се обяснява с по- голямата подвижност на нервните му процеси, защото и възстановяването е също постижение на нервните клетки. Мъже на ръководна работа, която поемат обикновено във втората половина на живота си, се оплакват много често от полово изтощение, без работата винаги да е истинската причина за тяхната слабост в интимната област. Старите мъже реагират с ерекция на полово дразнение не така бързо и се нуждаят от по-силна стимулация, отколкото по-младите мъже. Оттук трябва жените да си направят изводи за любовната игра, още повече че твърдостта на члена на стария мъж намалява по-бързо. Много от мъжете над 60 години достигат пълна ерекция едва преди еякулацията, която се последва от незабавно омекване. Когато мъжът реагира по-бавно и еякулацията настъпва по-късно, отколкото през младите години, жената разполага с повече време, за да достигне до оргазъм. Възрастните мъже обаче ое нуждаят от по-дълга пауза след еякулацията (често дни наред), докато възстановят потентността си.
Това, което беше препоръчано на възрастната жена, важи още повече за мъжа във втората половина на живота: здравословният начин на живот и регулираната полова активност са най-добрият начин да се запази потентността до много напреднала възраст. По такъв начин мъжът може да запази чувството, че е млад или поне, че не е старец. Но само това не стига. Органи, които не функционират, залиняват.
Въздържане, продължило години наред (напр. при овдовели), води до затруднения при опит отново да се започне интимен живот. Най-често те се преодоляват, ако новият партньор или партньорка са умни.
Естествено в интимната сфера на остарялата брачна двойка постепенно всичко става по-тихо, по- спокойно. Страстта на изминалите десетилетия се е превърнала вече в хубав спомен. Тя събужда и в напредналата възраст желание за нежност и понякога довежда до интимност, докато сексуалният израз на взаимната привързаност най-сетне изчезне съвсем, бавно и незабелязано. В брака общността на двамата съпрузи се е усъвършенствувала дотолкова, че в късната вечер на живота сексуалността не им липсва. Това се удава толкова по-лесно, колкото повече духовната близост е била по-рано основно съдържание на живота им.
II. Полов живот и полови смущения
Втората част на книгата се отнася за всяка жена и всеки мъж, дори и за тези двойки, които считат, че сексуалният им живот е напълно нормален (това може би в действителност е така). Но не е ли пропусната тук главата, която се отнася до хармоничния интимен живот? Така бихме могли да се запитаме. Докато чете тази книга, а и в личния си живот читателят ще се убеди, че пълноценният и смутеният полов живот лесно прехождат един в друг, че здравата и смутената сексуалност граничат плътно една до друга. Поради това е невъзможно и дори нецелесъобразно те да бъдат разглеждани поотделно. Пътищата на щастливото партньорство се очертават най-добре, когато осъзнаем какво извършваме неправилно и как можем да избегнем неподходящото сексуално поведение.
По данни на проведени анкети почти всеки втори човек преживява в даден момент сериозни трудности в интимните си отношения — едни от хората в по-млада, други — в по-напреднала възраст, а някои — през целия си живот. За щастие тези спънки могат да бъдат преодолени от повечето двойки, когато те сериозно пожелаят това и ако потърсят съветите на специалиста при нужда.
Дори когато само единият от партньорите страда от такива смущения, другият е малко или повече засегнат. Така проблемите се удвояват и ако останат дълго време нерешени, водят до нови, най-често по- сериозни конфликти.
Много хора с лекота решават проблемите си, дори не ги осъзнават; други се справят по-трудно с тях или изобщо не могат да ги решат. Повечето от онова, което човек би трябвало да знае, за да се справя в тази област на живота, не е било достъпно за него. Когато е бил млад, от него са скрили необходимите знания или той не е знаел какво да избере от тях, защото за него те още не са били на дневен ред. Откъде впрочем човек може да получи точни и изчерпателни отговори на въпросите си? Той, тя или двамата се опитват да ги намерят сами; понякога съвместното търсене е успешно, но много пъти усилията са безплодни. Най-често човек не знае поне приблизително как трябва да бъде всичко, а само чувствува несъвършенството. Това подтиска, води до конфликти, до несигурност, до недоволство. То се отразява не само върху брака, но и на други равнища — в професията, в обществото.
Успешната сексуалност почти незабелязано, но активно участвува в любовното единение на двама души. Където и всичко друго е наред, тя ощастливява. Когато е накърнена, тя води до тъкмо обратното, а с течение на времето може да подкопае и другите отношения, създаващи общността.
Ето защо половите смущения заемат обширен дял в тази книга. Ударението обаче пада винаги върху профилактиката и лечението им.
