На въпроса, дали жената е виновна за импотентността на мъжа, може да се отговори винаги само относително, като се вземе под внимание личността на мъжа. Тя винаги участвува по някакъв начин. Съществуват мъже, които могат да се сношават полово с всяка жена независимо от това, дали тя им харесва или не. Други пък биват болезнено засегнати на най-чувствителното им място — потентността, когато жената се отклони и най-малко от приятния им начин, също така и от най-дребни оскърбления и раздори или от скрито напрежение. Сблъскваме се следователно с въпроса:
ЗАВИСИ ЛИ ПОТЕНТНОСТТА ОТ ЛИЧНОСТТА НА МЪЖА?
Що за мъже са тези, които имат смущения в потентността? С много малко изключения те не са нито по- слабохарактерни от другите, нито са органично болни. Някои от тях от край време не са имали силно полово влечение, обаче много от тях не могат да поберат в главата си, че изведнаж са изправени пред такива проблеми, които по-рано за тях са били изобщо немислими. Някои се хвалят какви „юначаги“ и „женкари“ са били по-рано. Отговорът не трябва да се търси в големите мускулни „пакети“ и в половите органи. Все пак се натрапва въпросът, дали случайните неуспехи, страхът на очакването, нежеланата или малко желаната партньорка в достатъчна степен могат да обяснят тази немощ. Съществуват все пак много мъже, които съвсем не се смущават от такива пречки или въпреки тях могат да извършват съвокуплението. Това трябва да е свързано някак с мъжа, с характера, с развитието му, с неговата нагласа.
Без съмнение това е така. Пита се само какво е било решаващо, за да се оформи смущението — гореспоменатите фактори или структурата на личността на мъжа. Ако центърът на тежестта на комплекса, който обуславя смущенията на потентността, се намира във външните условия, в потискащите, оскърбяващи преживявания или в цялото поведение на партньорката, тогава говорим за сексуални невротични реакции. Ако той е в личността (вж. глава 4), употребяваме термина сексуални неврози. При реакциите причината и следствието по-лесно се разгадават, следват хронологически, непосредствено едно след друго. При неврозите без продължителна психотерапия причинната връзка най-често остава скрита за самия пациент. Реакциите се лекуват по-лесно, често пъти изчезват спонтанно или благодарение на разумното поведение на партньорката. Сексуалните невротици, напротив, имат затруднения още в началото на партньорските си отношения, които често пъти се провалят и в друга насока. Мъжете с реактивни полови смущения, общо взето, са общителни и способни да се приспособяват. При определени злополучни ситуации обаче те не са се справили с половия си живот и вследствие на верижна реакция от затруднения са затънали в своята немощ; други се разстройват много силно и за дълго време, лесно се отчайват, боязливи са, чувствуват се засегнати в най-чувствителното място на самочувствието си и отчаяно търсят изход, който не могат да намерят от силно вълнение и от страх пред последиците на неуспеха.
Наистина импотентните невротици са по-малобройни, но те се лекуват по-трудно, защото трябва да преодоляват последиците от неправилното си възпитание и досегашния си начин на живот. Още по време на краткия разговор много от тях се разпознават веднага по неправилното им психическо поведение, по бедното им на афекти държание, по недостатъчната им сърдечност и контактност. С някои от тях е възможно да бъде създаден необходимия за лечението контакт само след значителни усилия.
Особена форма представляват високомерните, всезнаещи, егоцентрични, самовлюбени мъже, които нямат антена за другия, за човека, който е до тях; те не са в състояние да създават съзвучие на чувствата с партньорката си, те не са способни да се раздават и да бъдат щастливи, когато живеят за някого другиго и да виждат в това човешко щастие. Мъжете с такъв характер не страдат много от импотентността си. Те идват в консултацията по друг повод и само покрай другото говорят с неудоволствие за непълноценния си полов живот. Задоволяването на жената не им е толкова присърце, колкото собственото удоволствие и значимост. Те са твърде много ангажирани със себе си. Между тях има не един неспособен за любов особняк, който не може да даде нищо на жената. Такива мъже често избягват психотерапията, когато това им струва усилия и свободно време, макар че точно тя им е необходима. Някои от тях временно играят ролята на донжуани, наслаждават се на евтини успехи с жени и се опитват пред себе си и пред мъжкото обкръжение да прикрият липсата на чувство с големия брой на победите. В основата си това са само разновидности на импотентността. На първо място тези мъже са неспособни за изживяване, вътрешно празни и чувствуват по някакъв начин несъдържателността на беглите си познанства, разминаването си с щастието, за което не са дорасли и дозрели. На второ място те са лишени и от физиологичното състояние на потентността. Само симптомът се е променил, но не и основата му — незрялата личност. Те с удоволствие заемат позата на горещи любовници, за каквито се представят, и се мъчат да влязат в тази роля. Опитват се да обкръжат с неестествен патос своите редуващи се любовни връзки и излизат от тях необогатени, защото сами са неспособни да дадат нещо. Трябва да споменем и свръхстрахливите, неуверени, затормозени пациенти, които свиват знамена пред всяка трудност и изобщо не могат да се оправят от неуспехите си.
Известно е, че мъжете, при които половата зрелост е настъпила по-късно, имат по-често смущения в потентността от нормално и рано преминалите през пубертета.
Друга, още по-често срещана форма на обусловена от личността импотентност се открива редовно при ананкастни37 характери. Това са хора, които като че ли се чувствуват заставени от някаква вътрешна принуда постоянно да проверяват, да се съмняват и да премислят. Те не са в състояние да прогонят определени мисли, които непрекъснато им се натрапват, макар те самите да ги считат за излишни и безсмислени. Като се има пред вид описанието на страха на очакването, става ясно, че ананкастните мъже попадат по-лесно от другите в смущения на потентността. Тези мъже най-често са прекалено точни, даже педантични, прекалено много разсъждават, мислят за сексуалната си функция, за евентуалния неуспех, за реакцията на жената и за всички възможни смущения и проблеми, така че сексуалните им пориви не могат да се разгърнат — те се задушават от размишления и съмнения. Такива мъже са заети изцяло с разсъждения даже в онези моменти, когато би трябвало да се радват, да обичат, силно да желаят и да се наслаждават.
Ако към натрапливото мислене и умуване се прибави свръхчувствителност към всичко, което се отнася до собствената личност, тогава заплахата за потентността става пълна.
Някои мъже с такава структура, на които на всичко отгоре липсва и жизнена свежест, обичат да убеждават себе си и партньорките си, че са се издигнали над плътската любов и че в лицето на жената виждали преди всичко духовната спътница. Те правят от бедата добродетел, назовават немощта си „аскетизъм“ и очакват да им се възхищават. Такъв мъж може да се свърже с подобно структурирана жена и да образуват съвсем добра и в никакъв случай малоценна двойка, която живее като брат и сестра, без да познава страстната любов.
За невротичен избор на партньор се говори, когато той е мотивиран именно с неправилното поведение на личността. Така покорният мъж привидно случайно намира властолюбива жена, а властолюбивият
