Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

мъж — на всичко съгласна, непретенциозна жена (или той я моделира, за да стане такава).

В практиката от време на време се срещат мъже, които са потентни само при жени с определена въшност и характер (напр. при стареещи или съвсем млади, с момински вид, съпротивляващи се или податливи, при жени, които ги превъзхождат или са превъзхождани, и др.). Други пък са способни за коитус, когато половият акт е забранен или е незадължаваща и необвързваща предбрачна или извънбрачна връзка. Тези видове ограничена потентност могат по правило да се обяснят с грешки във възпитанието, на фона на господствуващ в семейството погрешен идеал за жената. Подобен е примерът, даден по-долу. При по-добро, съответствуващо на новите условия на живот сексуалноетично възпитание, те постепенно изчезват.

Четиридесет и осем годишен ерген с висше образование живее заедно с майка си. Бащата отдавна е починал. Майката пази единствения си син като зеницата на окото си. Винаги се е грижила и все още се грижи за телесното и духовното му благополучие. Ако някога той не се чувствува добре, тя е много загрижена и прилага всички съответни средства на народната медицина. Тя го държи настрана от всички житейски грижи. Той не счел за необходимо да се ожени и не искал да отнеме на „мамчето“ възможността да се грижи за него. Имал много приятелки, сношавал се с тях. Въпреки богатите възможности, които професията му предлагала, не успял да намери жена, която да отговаря на предствата му, създадена по образа на грижливата майка и същевременно отговаряща и на другите му изисквания. Най-често той имал едновременно няколко приятелки: една майчински загрижена, друга за духовен контакт, трета, която предпочитал полово. За женитба никога не е мислил. У всяка жена намирал недостатък. Най-после се запознал с жена, която притежавала всички предимства. Той бил по-продължително време във връзка с нея, вярвал, че ще бъде щастлив с нея и за пръв път се замислил за женитба. Когато тя също настояла за брак, той станал импотентен в продължение на месеци с изключение на едно сношение при бегла среща с друга жена. Страхът от брака, т.е. от личната отговорност, от мисълта, че ще трябва да се откаже от майчината грижа, страхът от задълженията като съпруг предизвикал импотентност у този негоден за живота мъж. Въпреки възрастта и образованието си той останал на детско стъпало в развитие и импотентността, която наистина го измъчила, снела от плещите му бремето на едно важно решение в живота. Той останал под майчиното покровителство. „Наистина исках да се оженя. Само импотентността ми попречи.“ Така той маскира пред себе си и пред изоставената си годеница истинските причини за сексуалния му банкрут.

Хипохондрични38 мъже, които смятат, че при сношение губят сили и се омаломощават, понякога стават импотентни поради мисълта, че трябва да се „пазят“.

38-годишен неврастеник, който въпреки липсата на болест се мислел за толкова болен, че претендирал за пенсия по инвалидност, през почивните дни бил горе-долу потентен, но едва веднъж в месеца. Ако в този интервал все пак се стигало до сношение, след това той се чувствувал така отпаднал, че искал да взема по два дни отпуск по болест. Мъчил се да възстанови привидния преразход на сили с витамини и продължителен сън.

Освен това съществуват апатични и търсещи само удобство мъже, които се задоволяват повече с ядене, пиене и други удоволствия, отколкото с един любовен час, и вследствие на флегматичността си и липсата на пориви много рядко искат и могат да извършат полов акт. Те също така рядко посещават консултацията заради импотентността си, както и равнодушните саможивци. За тях узнаваме само от нещастните им жени. Изобщо изглежда, че мъжете страдат от импотентността си толкова по-малко, колкото по-малко са способни на дълбока любов към жените си.

Много отклоняващи се и хомосексуални мъже (вж. глава 9 и 10) са импотентни спрямо жените, защото те не отговарят на наклонностите им и поради това не са привлекателни за тях.

Дълбоките причини за сексуалните неуспехи на мъжете от характерологично и невротично естество са многообразни, рядко се осъзнават от тях и се откриват едва при психотерапията. Понякога жените на такива мъже ги чувствуват. Ако личността на мъжа е зряла и всестранно, хармонично развита, опасността от неуспех в сексуалната област е минимална, но не и обратно. Половата мощ далеч не е доказателство за зрелост на мъжката личност. За нея с необходимо повече.

ЛЕЧЕНИЕ НА ИМПОТЕНТНОСТТА

То зависи от причините и условията, т.е. от личността на мъжа, от неговия сексуален опит и желания, от конфликтите и предизвикващите ги фактори, от партньорката и т.н. Поради това всяко лечение е индивидуално и опитният сексолог ще намери за всеки отделен случай най-добрия метод. Когато импотентността е предизвикана от друго заболяване, то трябва да се лекува. Хормони и други медикаменти са показани само когато изследването е доказало необходимостта и ползата от тях. Приложени без нужда, те причиняват само вреда. Когато жлезите с вътрешна секреция функционират нормално, непрекъснатото приемане на полови хормони може да затормози собствената активност на жлезите. Много такива средства дължат преходната си ефективност в непоказаните случаи на самовнушението. Когато някой мъж чуе, че му се инжектира екстракт от тестикулите на бик, понякога само въз основа на това обстоятелство той си възвръща самоувереността. В чисто психогенните случаи предписването им може да затвърди увереността на пациента, че той все пак страда от органична слабост на потентността, а тъкмо преодоляването на това опасение е предпоставка за психотерапията.

Това трябва постоянно да бъде повтаряно.

Повечето мъже идват в консултацията и очакват да получат някакво лекарство, което ще възстанови потентността им, дори когато при по-раншни посещения на лекар са им били предписани без успех някои лекарства. Те се надяват, че сега вече ще бъде намерено подходящото лекарство даже и да са им известни психическите причини на заболяването; те са разочаровани, че с тях само се води разговор за това, как партньорите трябва взаимно да променят поведението, нагласата и интимните си отношения, за да изчезне смущението. Те не считат тази форма на помощ за пълноценна или я схващат като признак, че не може да им се помогне, и затова не я прилагат последователно. За терапевта също така щеше да е по-лесно, ако разполагаше с таблетки, които трябва само да се гълтат. В съответствие с казаното дотук този удобен начин липсва в много от случаите. Широко рекламираните в капиталистическите страни и прехвалени средства срещу импотентността досега са имали само един доказан ефект: добрия бизнес за производителя и за търговеца.

В противовес на това се препоръчва здравословният начин на живот и на хранене, макар че само с разходки на чист въздух, с достатъчен сън и с редовно хранене едва ли някога може да се постигне желаният ефект. Почти толкова съществено е нервното разтоварване. Пренапрегнатите, прекомерно натоварени менажери39 се оплакват от смущения в потентността по-често от хората с равномерен работен ден. Понякога промяната прави чудеса, ако вече не е настъпило вторично фиксиране в страха от очакването. Злоупотребата с алкохол и никотин трябва безусловно да се избягва.

Механичните помощни средства (двустенни презервативи, чието междинно пространство може да се надува, телени или пластмасови еректори за изправяне на пениса и др.) не отстраняват импотентността, а само създават механични предпоставки за извършване на коитуса. Но чувствителните хора и преди всичко жените ги чувствуват като неестествени чужди тела. Проф. Калнберц от Рига е създал фалоендопротези от полиетилен, които се поставят оперативно в областта на пещеристите тела на пениса. От 1963 г. насам той извършил успешно вече няколкостотин такива операции. Протезата действувала незабелязано, правела възможна постоянната пасивна ерекция и възстановяването на активната, в случай че липсва възпрепятствуващо органично увреждане. Подобни протези поставя на мъже с трайна импотентност д-р Тудорин в Букурещ.

Тези методи трябва да се приветствуват, те са създадени като последно средство да се помогне на органично импотентните мъже да осъществяват половото сношение, ако няма друг начин да бъдат лекувани. При психогенна импотентност обаче, а това са голяма част от случаите, те са неуместни. Със съдействието на партньорите тя може да бъде преодоляна, без да е необходима такава сериозна оперативна намеса.