околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно“. В организма си той има всички степени на образувалите се преди него основни форми на съществуване на живата материя, обединени в една цялостна система, в която всички отделни елементи зависят от жизнената дейност на другите.
Какъв пол ще има плодът на зачатието — детето, след раждането си, се решава още в оня миг, в който се съединяват семенната клетка и яйцеклетката.
Както е известно, нашият организъм се състои от много милиарди клетки. Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви — това са т.нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от една X- и една У-хромозома.
Зрелите полови клетки — мъжката (семенната клетка, спермий) и женската (яйцеклетката, яйцето) — съдържат по време на своята размножителна зрелост само по една хромозома от всяка двойка или общо 23 хромозоми. Яйцеклетката притежава винаги само една полова Х-хромозома. Семенната клетка покрай другите 22, наречени автозоми, съдържа една X- или една У-хромозома; когато половите клетки се съединят при оплождането, отново се комплектува набор от 46 хромозоми. Ако зрялото яйце бъде оплодено от семенна клетка, която съдържа У-полова хромозома, оплодената клетка (зигота) ще съдържа 44 + X + У- хромозоми; от нея ще се развие мъжки зародиш. Ако зрялото яйце се съедини обаче със спермий, който съдържа Х-полова хромозома, зиготата ще съдържа 44 + + X + X-хромозоми, а развиващият се от нея зародиш ще има женски пол. Мъжът не може да избере спермия, съдържащ X- или У-хромозома, който да осъществи зачатието. Затова той няма никакво право да упреква жената, ако тя не му роди дете с искания пол или ако ражда само момичета или само момчета. На науката вече е известно кои жизнени условия са благоприятни или непоносими за двата вида спермии по пътя им към яйцеклетката. Напр. спермиите, които носят У-хромозома, понасят по-зле кисела среда от носителите на Х-хромозома. Бъдещите родители ще могат до известна степен да влияят върху определянето на пола или да увеличат вероятността да имат желаното момиче или момче.
Тестикулите произвеждат точно толкова семенни клетки с Х-хромозоми, колкото и с У-хромозоми. Обстоятелствато, че на 100 момичета се раждат 106 момчета, се приписва на по-голямата подвижност на спермийте, които носят У-хромозома и които поради това достигат яйцето по-бързо от носещите Х- хромозома. Това обяснява съществуващия излишък на момчета в страни като нашата с високо развита охрана на бременността, с добра родилна помощ и грижи за кърмачетата. Излишъкът на жени в някои други страни се обяснява с по-малкия относителен дял на кърмачетата от мъжки пол (особено недоносените), които остават живи, ако, разбира се, причината е биологична, а не резултат на войни.
Още от началото на бременността хромозомният избор на зародиша е мъжки или женски, но в първите шест седмици той не притежава специфични полови белези. Едва по-късно в съответствие с хромозомно програмирания пол се оформят първите прояви на половите органи. У всеки човек остават следи от двуполовия зачатък и след като развитието му бъде завършено. Мъжът и жената притежават елементи от историята на развитието на другия пол. При мъжа видимо свидетелство за това са биологически ненужните му зърна на гърдите.
За да се извърши оплождането, трябва да се срещнат две клетки: мъжката семенна клетка и женското яйце. След като узреят в съответния орган (текстикула или яйчника), те биват изхвърлени и остават жизнеспособни за кратко време. Смята се, че семенните клетки живеят от 48 до 56 часа, докато яйцеклетките запазват оплодяемостта си най-много 16 до 24 часа и умират. След изхвърлянето им във влагалището, спермиите се движат напред с помощта на камшикоподобни удари с опашките си със скорост от 2 до 3 мм в минута. През матката те могат да проникнат в тръбата и там да оплодят яйцето, ако срещата се осъществи до два дни след изхвърлянето им.
Въздействието на продукти от обмяната на веществата на едни клетки върху обмяната на веществата или жизнената дейност на други клетки или клетъчни групи също е част от това стъпало на интеграцията в жизнения процес. Известно е, че хормоните играят роля както по време на половото узряване, така и в половия живот на човека.
Хормоните се състоят предимно от белтъчини с различни молекулни структури. Те се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, подават се в кръвта и по този начин стигат до всички органи. Според химическите си свойства те предизвикват промени в активността на чувствителните към тяхното действие органи и стимулират или потискат клетъчните функции. Съществуват дванадесет жлези с вътрешна секреция. Те отделят многобройни хормони, посредством които си влияят и дори могат буквално да се настройват една друга. Това вече показва, че те са подчинени и на централна регулация.
Някои жлези с вътрешна секреция са от голямо значение за половия живот: за формирането на женските и на мъжките полови белези и за половото влечение. Когато се говори за полови хормони, ние мислим преди всичко за половите жлези (гонади): тестикулите у мъжа и яйчниците у жената. Те задоволяват по-голямата част от потребността от мъжки (андрогенни) и женски (естрогенни) полови хормони. Извън това яйчниците произвеждат и хормони на бременността (гестагени) във втората половина на всеки месечен цикъл и по време на бременността.
В яйчниците и в други жлези с вътрешна секреция у жената се образуват не само женски, но и мъжки полови хормони, а в тестикулите — не само мъжки, но и женски полови хормони. Освен това естрогените и андрогените са близки по химически строеж. От биологична гледна точка никой човек не е изключително жена или мъж — както физически, така и душевно.
Загубата на гонадите не прави от човека безполово същество. Тя води до поява на някои външни белези на другия пол (до „мъжественост“ на жената или до „женственост“ на мъжа), които са друго доказателство за това, че андрогените и естрогените циркулират в кръвта на всеки човек и че те се образуват и извън половите жлези. Това става преди всичко в надбъбречната кора, която при загуба или атрофия на гонадите увеличава производството на хормони и особено на андрогени.
Взаимодействието на хормоните би довело до хаос, ако една от жлезите с вътрешна секреция, хипофизата, не регулираше обмяната им. Като стимулира на определено място и задържа на друго, тя настройва цялата система към потребностите на организма. Тази жлеза, която тежи само 0,6 г, изпълнява регулиращата си функция с помощта на голям брой активни вещества (хормони), които произвежда и излива в кръвта в по-големи или по-малки количества. По такъв начин тя дава необходимите импулси на други жлези с вътрешна секреция. За половите функции имат значение преди всичко гонадотропните хормони (специфичните хормони, които стимулират секрецията на гонадите у двата пола и ускоряват узряването на семенните клетки и яйцеклетките), и хормонът, който стимулира надбъбречната кора. Когато хипофизата престане да функционира, половите жлези атрофират, ако компенсационният им капацитет бъде надхвърлен. Докато обаче хипофизата функционира добре, тя частично може да замества недостигащите хормони на половите жлези.
Гонадите и хипофизата си взаимодействуват според „закона за обратната връзка“. До определена степен те могат взаимно да балансират смущенията и колебанията в секрецията, като включват още една система, принадлежаща към този функционален кръг. Без нея цикълът, който управлява сексуалността, все още не е затворен. Хормоните са един вид сляпо действуващо „гориво“ за половия живот. Неговата регулация се осъществява от нервната система.
Най-напред ще разгледаме женските и мъжките полови органи. След това ще преминем към онези механизми на нервната регулация, с помощта на които ое осъществява половата функция. Познаването на някои подробности от строежа (анатомията) и функцията (физиологията) на половите органи е полезно, дори необходимо за успеха на половата връзка.
Различаваме външни и вътрешни полови органи. Чрез външните се осъществява съвокуплението, докато вътрешните играят по-голяма роля при зачатието.
От външните полови органи на жената най-напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм.4 Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни
