окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.
Клиторът играе изключителна роля при половата възбуда и задоволяването на повечето от жените. За половата им чувствителност няма никакво значение, дали размерите му са по-големи или по-малки. Видима е само главичката на клитора, която при възбуда може да понабъбне. Стволът на клитора а понякога и главичката му имат подвижно кожно калпаче. Ритмичното издърпване на калпачето с лек натиск надолу възбужда клитора най-добре.
Пространството между клитора и долния край на входа на влагалището се нарича влагалищно преддверие. То е заобиколено от пещеристи тела, които се намират под кожата на около 1 см дължина и 1 см ширина и при възбуда се напълват с кръв. В това състояние при много от жените те образуват плътна, еластична възглавница, която обгръща вкарания член и доставя на двамата партньори полово удоволствие.
У девствениците входът на влагалището в долния си край е закрит от девствената ципа (химена). Хименът не затваря изцяло входа, както някои мислят, тъй като менструалната кръв не би могла да изтече. При първото съвокупление или при вкарване на пръст, хименът се скъсва радиално. Разкъсването се съпровожда при някои от момичетата от лека болка.
Над входа на влагалището, под клитора, се намира отворът на пикочопровода. Зад влагалището е анусът, чието дразнене води до сексуално възбуждение у някои жени.
Външните и вътрешните женски полови органи са свързани чрез влагалището, което има двойно предназначение. Като орган на съвокуплението то поема мъжкия член и плътно го обгръща. Като орган на размножението то принадлежи на родилния път и поради това е необикновено разтегливо. То е много еластична тръба, покрита с нежна, напречно надиплена лигавица. Непосредствено след входа влагалището е обхванато от пръстеновидни мускули с голям диапазон на разширяване и свиване; заедно с пещеристите тела те нагаждат външната третина на влагалището към вкарания в него член. Много от жените по време на активния си полов живот се научават да управляват тези и някои други мускули, за да ускорят или улеснят оргазъма.
Матката представлява дебелостенен, кух орган с крушовидна форма. Кухината й е покрита с мека, богата на жлези лигавица, която в хода на менструалния цикъл се променя така, че оплоденото яйце може да се загнезди в нея. Ако отделяната всеки месец яйцеклетка не бъде оплодена, горните слоеве на маточната лигавица се изхвърлят с кръвотечение (менструция) навън. Ако бъде оплодено, яйцето се загнездва. С растежа на плода се увеличават размерите на матката. При това в нейните стени се образуват усилено нови мускулни клетки.
Шийката на матката се издава във влагалището. Минаващият през нея канал, затворен с пропущаща спермиите слузна запушалка, завършва там с външен отвор. Непосредствено под него влагалището е леко разширено; там се събира семенната течност. Средата в разширението е алкална, което увеличава подвижността и жизнеспособността на спермиите. Когато семенната течност се излее в дъното на влагалището и жената остане след това в легнало положение, вероятността за забременяване се увеличава, ако е налице оплодяема яйцеклетка. На входа на влагалището обаче киселият влагалищен секрет може да умъртви спермиите.
В дъното на матката, отстрани и отгоре, се вливат две тръби (яйцепроводи), който идват от яйчниците. Те се залавят за яйчниците с помощта на ресни, наричани по-рано „дяволски нокти“. Те улавят отделеното от яйчника зряло яйце, което може да бъде оплодено в яйцепровода до 24 часа след това. Ритмични мускулни движения на стените на тръбата и нейният секрет придвижват бавно яйцето към матката.
В яйчниците още по време на раждането са заложени около 100 000 яйцеклетки. Огромна част от тях загиват. Всеки месечен цикъл узрява само една яйцеклетка. От момента на достигането на полова зрелост до климактериума узряват общо около 400–500 яйца. Освен това в яйчниците се образуват най-важните женски полови хормони.
Половите органи на мъжа са съвсем различни от тези на жената, но техните функции до голяма степен си съответствуват, защото половите органи и на двата пола са се образували от едни и същи зачатъци в зародиша.
Мъжкият полов член (пенисът) като орган на съвокуплението се състои от корен, ствол и главичка. Дължината и обемът му се увеличават значително при полова възбуда. Размерите на члена в спокойно състояние не дават представа за големината му при ерекция. Увеличаването на обема се дължи на пещеристи тела. Те се изпълват с кръв под импулсите на нервната система. Вследствие на кръвонапълването под налягане членът се напряга силно и се изправя. Две пещеристи тела се намират по дължината на ствола. Пикочният канал, който върви по долната страна на пениса и е едновременно път за урината и за семенната течност, е обгърнат от друго набъбващо тяло. Отпред то завършва с главичката. Кожата на главичката е богато снабдена с нервни окончания, чието дразнене води до сексуално удоволствие.
Стволът на пениса е покрит с тънка, подвижна кожа. Тя по-крива изцяло или отчасти и главичката (препуциум). Долната й част е свързана чрез гемче със ствола на члена. Когато пенисът се втвърди, препуциумът стига само до ръба на главичката. Ако препуциумът е много тесен и не може да се издърпа зад главичката, е налице стеснение (фимоза), което може да бъде отстранено оперативно. Ритмичното триене на пениса о стената на влагалището предизвиква нарастващо възбуждение на споменатите нервни окончания, което се „разрешава“ в оргазъма.
По време на утробното развитие тестикулите се намират, както и яйчниците, в коремната кухина. Още преди раждането те слизат в мъдната торбичка. Само там, при температура с 4° по-ниска от тази на вътрешните органи, те могат да произвеждат у полово зрелия мъж оплодяващи спермии. Ако тестикулите не са слезли в торбичката при раждането или наскоро след него, те трябва да бъдат поставени там по хирургически път по възможност, докато детето навърши две години. В противен случай пациентът може да остане безплоден. Двата текстикула имат овална форма, отстрани са малко сплеснати и при възрастния мъж са големи колкото слива. Левият тестикул обикновено изглежда малко по-голям от десния и лежи малко по- ниско в торбичката вследствие на различната дължина на отвеждащите кръвоносни съдове. Тревогата на някои мъже, че тази разлика е някаква аномалия, е необоснована.
Тестикулите произвеждат по-голямата част от мъжкия полов хормон (тестостерон) в откритите от Лайдиг през 1850 г. междинни клетки. В техните каналчета (на брой от 400 до 600 с обща дължина от 150 до 300 м) се образуват мъжките полови клетки (спермиите, семенните клетки, по-рано погрешно наричани „сперматозоиди“, т.е. „семенни животинчета“, понеже се движат самостоятелно като едноклетъчните живи организми). Образуването на мъжките полови клетки започва от момента на половото узряване и продължава до дълбока старост, ако, разбира се, не бъде възпрепятствувано от някои заболявания. Тежките психически травми, напр. смъртният ужас, могат да попречат на узряването на спермиите. През 12 до 13 отвеждащи канали спермиите отиват в многократно извития, 3 до 5 м дълъг канал на намиращия се до текстикула придатък (епидидим). Тук узряването им завършва, след това те отиват в семепровода или се разграждат, когато жизнеспособността им угасне. Зрелите семенни клетки са по-малки от яйцеклетките, чийто диаметър е около 1/10 мм. Състоят се от глава, средна част и опашка.
Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода спермии алкален белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по-подвижни. След това спермиите минават през простатната жлеза (орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността й). Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По-надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техният секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, поддържа семенните клетки свежи и жизнени. При достигане на оргазъма семепроводите увеличават обема си и засмукват спермии от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата ое изхвърля навън на няколко тласъка. В този момент мъжът изживява висше сексуално удоволствие.
Описанието на женските и мъжките полови органи бе съществено опростено, за да стане лесно разбираемо. Върху тяхната функция оказват влияние някои други органи. За ерекцията е необходимо усилено подаване на кръв. То зависи от участието на кръвообращението и по-специално на онези артерии,
