морални подбуди, отвращение от партньора, неедновременна поява на желанието у двамата, недостиг на дразнители или несръчно, разочароващо поведение на партньора, склонност към потискане на възбудата при отклоняващи представи. Самозадоволяването е винаги подозрително, когато е предпочитано пред съвокуплението с партньора.
В изключителни случаи дългогодишният навик за собственоръчно предизвикване на оргазъм може да препятствува „приучването“ към задоволяване в коитус и да връща към ипсацията. Такива случаи срещнахме у някои късно омъжили се или живели дълго като вдовици жени, които търсиха лечебна помощ. Стъпка по стъпка със съдействието на разбиращия съпруг те бяха пренагласени, докато мъжкият член започне да предизвиква оргазъм у тях.
Макар всичко това да е станало повод за търсене на съвет, то не дава основание да се мисли за болестно променена сексуалност, ако придружаващите фантазии са нормални, т.е. свързани с лице от другия пол. Жените обаче често мастурбират без всякакви придружаващи фантазии и по-рядко от мъжете.
Ако обаче картинната представа за еднополов партньор, за малко дете, за насилие върху някого, за преживявано унижение, за парче бельо или за какви да са необичайни действия възбужда засегнатия толкова силно, че го тласка към ипсация, неговата сексуалност е отклонена и не води до нормално партньорство, а се върти само около собствената му личност.
Така стигнахме обаче и до съмненията в постоянното самозадоволяване. Когато стане привична практика, то отдалечава от партньора, засилва вътрешното усамотение и социалната изолация и привързва човека към едно непълноценно усещане за удоволствие, което подобно на цигарите му е под ръка винаги, когато му дойде на ум за него. То унищожава най-красивото и най-човечното в сексуалността: съществуването на другия, магията на очакването и на ухажването, както и взаимната игра на най-нежни чувства и сливането с любимия човек. След разтоварването ипсистът чувствува особено силно колко горчива е неговата самота и колко е далеч той от щастието на взаимността. И най-живата фантазия не е в състояние да го заблуди.
Поради всичко това не заради опасност от телесни или нервни увреждания е необходимо да се вземат разумни педагогически мерки, а за да не се превърне „онанизмът по принуда“ в навик; заплахите и страхът тук са неуместни. У хората трябва да бъде възпитавана и способността да обуздават сексуалното желание, защото животът често изисква това.
Самозадоволяването не е вариант на любовта, пък даже и непълноценен вариант, защото няма нищо общо с нея. То е просто изход от сексуалния глад — ни повече, ни по-малко.
Глава 9
ОТКЛОНЕНИЯ В ПОЛОВИЯ ЖИВОТ
КАКВО Е „ОТКЛОНЕНИЕ“ В СЕКСУАЛНОСТТА?
Явленията, с които ще се занимаваме в тази глава, доскоро се означаваха (а някъде се означават и до днес) като перверзни. В същност „перверзен“ значи само „обратен“, „опъков“73. Изразът обаче е толкова тясно свързан с представата за нещо безнравствено, противно или болестно, че е станал неупоребим за обективна дискусия. Понятието „перверзия“ е въведено от психиатри сексолози през миналия век, т.е. по време, когато диапазонът на средното ненормалното сексуално поведение на хората е бил напълно непроучен. По тази причина всичко, което е противоречало на съществуващия тогава нравствен кодекс, се смятало за перверзно. Недопустимото в поведението на хората вече не се преценявало само като неморално — някои подобни действия получили печата на болестта. Така възниква проблемът, кой в същност има право да се произнася какво е нормално и какво е перверзно и въз основа на какви критерии трябва да се класифицират разновидностите на сексуалното поведение.
Бива ли да се осъжда като перверзно това, което не отговаря на вкуса на много от хората? — Едва ли, защото сексуалните традиции подлежат на значителни културноисторически промени, и това, което вчера е било нормално, може днес да се счита за перверзно и утре отново да бъде приемано за нормално.
Бива ли да се говори за болест, когато засегнатият нито субективно страда от своите сексуални странности, нито обективно си вреди, т.е. само заради осъждането на неговите влечения от социалното обкръжение?
Перверзни ли са онези сексуални действия, които не отговарят на акта на зачатието? В смисъла на християнската сексуална идеология, застъпвана и до днес от католическата църква, това беше до неотдавна критерият и на специалистите за определяне на перверзността. Строго погледнато, тогава и коитусът с антиконцепционни средства е перверзен, тъй като в този случай се търси само удоволствието, а се пречи на зачатието.
Може би любовта е решаващият критерий? Вярно е, че взаимната любов открива широки граници за ощастливяване в половия живот на хората. При това тя обогатява сексуалността, но отсъствието й не я превръща в перверзност. Много хора живеят в полова връзка или имат понякога сношения без истинска взаимна любов. На не малко хора би останало като алтернатива само въздържанието или някоя друга перверзия.
Най-сетне трябва да запитаме дали трябва да се поощряват само взаимните сексуални отношения на мъжа и жената, а другите случаи да се смятат за перверзни — например ако единият използува другия, за да се задоволява, или ако се възбужда само от някоя част от облеклото. Без съмнение половият акт, в който не участвуват и двамата партньори, се отдалечава твърде много от нашите представи за нормално и е лишен от многобройни ощастливяващи преживявания, които са възможни само във взаимоотношенията на двойката. И все пак отговорът не е никак лесен, като се има пред вид, че нагонът и насладата са много съществени елементи на сексуалността и че много перверзни хора живеят съвсем тих и щастлив брачен живот; от друга страна, в един нормален полов акт с отдаващ се против волята си брачен партньор не съществува истинска взаимност.
Както и да е, с този увод имах за цел да подготвя читателя за обективно и непредубедено навлизане и премисляне на следващите раздели.
По споменатите вече причини в сексологията все повече се налага несъдържащото оценка понятие девиация (отклонение). То означава само, че става дума за относително постоянни сексуални потребности и навици, които се отличават от тези на повечето хора. По такъв начин не е казано нищо друго нито за личността на девиантния човек, нито за болестния характер на поведението му. Това изисква изясняване във всеки отделен случай и не може да се изведе от понятието девиация. По този начин преди всичко се произнася морална присъда. Една девиантна склонност, която впрочем не е подчинена на волята на носителя си, не може да е морална, нито аморална. От морална гледна точка ние можем, както правим при нормалната сексуалност и навсякъде в живота, да преценяваме действията и техните мотиви само във връзка с благополучието на другите хора.
Неморализиращото и непатологизиращо отнощение към девиациите и по-толерантната нагласа към варианти, които никому не вредят, още не означават, че те са желани в сексуалния живот, защото без любов и взаимност, които са незаменими и в извънсексуалната сфера, животът на девиантната личност остава жалък и нещастен.
Различават се два вида девиации: 1. Отклонения от сексуалния обект, т.е. от желания партньор; сексуалните желания са насочени не към полово зряло лице от другия пол, а към лице от същия пол, дете, старец, само една телесна част, животно или даже към неодушевен предмет, „фетиш“, част от облеклото. 2. Отклонения от сексуалната цел, т.е. от обичайната практика; сексуално задоволяване се постига чрез показване на гениталиите, подслушване или наблюдаване на интимността на други хора, жестоко третиране на партньора или чрез самоунижение.
Девиациите у един човек могат да се изменят; често са налице няколко отклонения едновременно. Много от тях се появяват в „разредена“ форма дори в напълно нормалния полов живот. При девиантните личности тези пориви са така „сгъстени“, че владеят напълно сексуалния живот, всички мисли и стремежи. Ако на девиантната личност изобщо е необходим някакъв партньор, той служи само като случайно намиращ се на разположение предмет за отреагиране на придруженото с променени представи полово напрежение. Партньорът не е човек, с когото става сексуално сливане, а върху неговото тяло се манипулира. За девианта
