бъде грубо сграбчена, притисната и мачкана, за да чувствува силата и половия глад на мъжа. Може и трябва да почувствува дори слаба болка. По такъв начин незначителната болка се превръща в удоволствие. Мъжът също с удоволствие се оставя да бъде щипан и хапан от нея. Йохан Хадлауб написал около 1300 г.:
Ако обаче жената хапе до кръв и само за да може да я вкуси, тя е вампир, с който е по-добре да не се споделя леглото, а мъжът, който харесва това, е мазохист.
Как е произлязла тази дума? Леополд Ритер фон Захер-Мазох (1836–1895) е писал между другото обемисти романи, изпълнени с робска покорност спрямо властни, насилващи и жестоки жени. Наименованието на тази девиация е свързано с неговото име.
Накратко казано, мазохистът иска да изстрада това, което садистът би желал да причини. По тази причина той се нуждае именно от садиста като допълващ партньор. Двамата се удовлетворяват взаимно най-добре. Разбира се, всичко има граници. Инстинктът за самосъхранение се нарежда дори и в лудостта преди половия нагон. Понякога мазохистът мечтае дори за собственото си физическо унищожение, но в края на краищата не изтърпява мъченията, докато угасне животът му. Когато извратените действия стигнат твърде далеко, някой може да умре. Но тогава се касае за нещастен случай. Изтърпяването на бой, връзване, тъпчене, пробождане или горене доставя на мазохиста физическа наслада, стигаща до оргазъм, но чувството, че е роб или даже куче, безволно и беззащитно отдадено на студената, безмилостната жена, го задоволява още повече. За щастие повечето мазохисти се отдават напълно само на фантазията си или отреагират в писма до своята „господарка“. В тях те описват до най-малки подробности, по какъв начин биха искали да бъдат третирани, измъчвани, мамени, ругани, презирани и какви строги наказания и репресии трябва да получат за непослушанието си.
В ежедневието повечето мазохисти са взискателни и придирчиви, те имат самочувствие и в никакъв случай не се подлагат на кого да е. Тъкмо с това държание те провокират садистите и насочват вниманието им върху себе си.
При жените, чиято сексуална фантазия и в перверзията е много по-бедна от тази на мъжете, мазохизмът често се ограничава до абсолютна сексуална зависимост от един мъж. Той я мами, бие, използува и обижда; въпреки това тя му остава подвластна, не се освобождава от него и е готова да се пожертвува за него. Такива случаи все още не представляват девиация, тъй като е налице любов, макар едностранна, безразсъдна, деформирана и заплатена със собственото достойнство. При това възможно е с този мъж да е налице аноргазмия. Вижда се, че еротиката владее половия живот на жената чак до границата с патологията. Не бива обаче да се отминава обществения фон на това сексуално поведение на жената. Общественият ред, който прави жената зависима от мъжа, и религията, която й повелява „Той ще ти бъде господар“, я тласкат именно към мазохисткото поведение, все едно дали то ще приеме болестна форма или не.
Много често у една и съща личност се откриват едновременно садистични и мазохистични черти, като ударението се измества при различни ситуации и с различни партньори. В тези случаи се говори за садомазохизъм.
ВЛЕЧЕНИЕ КЪМ ДЕЦА И ПЕДОФИЛИЯ
Положителна черта в характера на възрастния е да обича децата. Всеки счита потребността да погали и прегърне с обич малкото дете за нормална. Ако родителите и най-близките роднини не се отнасят с нежност към децата, настъпва отчуждаване. Знаем също, че нежното отношение към децата помага да се възпита у тях способността да обичат.
Днес е общоприето, че нежността към детето се превръща в криминално престъпление в момента, когато се докоснат гениталите му с цел да се постигне сексуална възбуда у възрастния или да се пробудят сексуални усещания у детето. И в тези случаи въпросът за абнормността и наказуемостта не може да се изясни без познаване на общественоисторическия фон. Имало е култури, в които подобни явления са принадлежали към нормалните взаимоотношения. Представата за детето като чисто и асексуално същество, както вече бе споменато, е създадена от възрастните илюзия, тяхна неосъзната защитна реакция.
Нека се опитаме да анализираме по същество този въпрос и да отговорим. Факт е, че от всички наказуеми полови деяния съдилищата най-често се занимает със сексуални действия, извършени на деца или с тях. Броят на действително извършените престъпления обаче е много по-висок, тъй като само една част от тях се явяват пред съда.
За щастие при повечето от правилно възпитаните деца, живеещи при благоприятни педагогически условия, един такъв инцидент (ако не е много шокиращ) не се отразява неблагоприятно върху по- нататъшното им развитие. За съжаление понякога разпитите, очните ставки и съдебните процедури вредят психически на децата повече от самия инцидент и стават причина споменът за него непрекъснато да се връща. Някои момичета в пубертета започват с удоволствие да кокетират с това сексуално преживяване. В тази възраст живата фантазия често измисля и представя за истина най-различни неща.
По-зле може да се отрази многократното въвличане на детето в такива действия, които събуждат сексуалните пориви преждевременно и в уродлива форма. Дали и как е увредено детето от подобни действия, може да се определи само поотделно, във всеки конкретен случай.
Педофилът малко се интересува дали се касае за момиче или за момче. Него го възбужда всяко още недоразвито дете (което не изключва мъжът педофил да търси по-често момичета), ако не е с хомосексуална склонност. Детето престава да го интересува, щом като достигне полова зрелост. Педофилите дебнат най-често 8–13-годишните; но някои от тях търсят само съвсем малки момиченца. Това възрастово предпочитание води до честа смяна на партньора и застрашава много деца, защото те растат.
Сексуалните деяния с полово узряващи момичета са многобройни и трябва да се предотвратяват с всички възможни средства. Те са неморални, но не и педофилни деяния, защото влечението е насочено към една развита личност от другия пол. Дали мъжът се впуска в такива отношения или ги търси, е въпрос на характер, а не сексуална патология.
Но да се върнем към истинските педофили. На някои от тях не могат да се отрекат истинска любов към децата и сериозни педагогически усилия. Голяма част от педофилите работят в областта на образованието, но само в изключителни случаи се насочват натам по девиантни сексуални мотиви. За тях работата с децата представлява един непрекъснат експеримент. Те се пренасят напълно в света на детските изживявания, мислят, чувствуват заедно с тях и знаят как да ги въодушевят, да бъдат напълно приети поради неуморната си и изпълнена с разбиране работа.
В края на краищата възрастният се идентифицира напълно с дете, влиза в нереалната роля на „партньор“ и се залавя за нея, преди всичко когато детето откликва. Такива мъже никога не предприемат насилие. Повечето се задоволяват с опипване на детето или му показват члена си. Често педофилни действия се извършват и от недевиантни мъже, които не са в състояние да създадат нормално партньорство поради характерови особености или житейски обстоятелства. Много педофили могат да водят нормален брачен живот въпреки абнормните си склонности.
