отслабва толкова, че и хетеросексуалното съвокупление става вече невъзможно. Следователно се касае за една степенувана хормонална кастрация, придружена от редица странични действия. Във всеки случай тя е по-хуманна, отколкото прилаганата в редица страни като лечебно мероприятие за рецидивиращите полови престъпници хирургическа кастрация. Последната е винаги пълна и невъзвратима. Въпреки че тя се изтъква като най-успешно лечение, не представлява нищо повече от „лечението“ на един крадец с отрязване на ръцете. Съгласието на пациента не оправдава етично тази мярка. За един полов престъпник, поставен пред избира на дългосрочен затвор или кастрация, решението не е по свободна воля. Профилактиката е не само по-добра, но и по-лесна от лечението. Една закрепена девиация мъчно се отстранява, дори най-често еволюира и в крайния си стадий става асоциална. Как обаче да се предотврати тя?
1. Редовният, приспособен към индивидуалните потребности, нормален брачен полов живот разтоварва от половата свръхвъзбуда и намалява възбудата на перверзни обекти и цели. Особено в периодите на импулсивно неспокойство би трябвало склонният към девиации човек да има по-чести сношения дори ако не се задоволява напълно от тях. Това неутрализира неговото излишно либидо и предпазва него и обществото от непозволени действия. Ако половите потребности биват потискани продължително време, девиацията може да разцъфти.
2. Който достигне зрелост, би трябвало да побърза да завърже здрава любовна връзка. Предбрачните отношения са за предпочитане пред аскетизма, който носи винаги риска подтиснатото либидо да избие по отклонени пътеки, те предпазват и от девиацията, и от честа смяна на партньора. Където е възможно и партньорите се познават от достатъчно дълго време, сключването на брак не бива да се протака твърде дълго.
3. Обществото би трябвало с внимателни съвети и посредничество да намери подходящи партньори и да улесни контактите с тях при физически непълноценните, обезобразените, извънредно боязливите и потиснати хора, които не се осмеляват да търсят контакт с другия пол или чиито усилия в ухажването на партньора винаги пропадат. То трябва да окаже дискретна помощ и на всички самотни хора, които желаят да създадат партньорство. По същия начин би следвало да се помогне и на овдовелите, чиято полова потентност още не е угаснала и на които липсва възможността да създадат нова връзка — освен ако те искат да запазят верността си към починалия съпруг (съпруга) и биха могли да се удовлетворяват с ипсации. Тъй като животът на хората все повече се удължава, относителният дял на старите хора расте. Много от тях прекарват най-хубавите години от живота си при конфликтни житейски условия и недоброволен отказ от партньорство. С това вероятно трябва да се обясни прирастът на старческите престъпления.
4. Функционалните полови смущения — на първо място импотентността — особено когато много често ги е обезкуражавала и е довела до загуба на партньора, изместват сексуалните стремежи към отклонени форми, в които задоволяването не зависи от потентността. Поради широкото им разпространение тяхното лечение представлява важна обществена грижа и е една от главните задачи на брачната консултация, в това число и като профилактика на престъпленията.
5. Неуспехите и разочарованията в професионалния и обществения живот в по-голямата част от случаите усилват девиантното влечение. По тази причина резултатният и успешен живот, отговарящата на способностите длъжност, добрият климат на работното място, квалификацията, правилната почивка и т.н., макар сами по себе си да не са решаващи, представляват важни допълнителни условия за предпазване от отклонен полов живот. Активното спортуване намалява честотата на абнормните актове не поради физическата умора, а преди всичко поради изживяването на успеха и на вграждането в колектива.
6. Най-важните предпоставки за предотвратяване развитието на половите отклонения ние виждаме обаче в следното:
Девиацията не е слабост на характера, както лаиците често мислят, а по-скоро е болестно състояние. Но възпитанието на всестранно развита и отговорна пред околните хора личност още от детската възраст в благоприятни условия на околната среда намалява опасността от израждане на половия нагон. Още в предучилищната възраст детето трябва да расте в атмосфера на родителска любов и да бъде изпълнено от радостни преживявания с други деца. То трябва да познава както щастието и успеха, така и задачите и дълга и да бъде насочено към многостранни интереси. По такъв начин сексуалността може да се изгради в хармонична връзка с цялостното психическо развитие. Касае се за създаването на истински социални отношения. Една стабилна и уравновесена личност е в състояние да формира половия си живот с партньора, да го управлява и да го подреди разумно в цялостния жизнен процес. Обществото е длъжно да направи всичко, което е във възможностите му и което допринася да се посочат пътищата към изпълненото с любов партньорство (сексуалноетично възпитание, подготовка за интимните отношения, брачна консултация).
Целта на лечението е „да се премахне отделянето на сексуалността от личността и от перверзния, похотливия, ограничения и егоистичния сексуален дилетант да се направи напълно способен да изживява, любещ човек“ (Вендт), който по такъв начин „в края на краищата стига до пълноценната любов“ (Бос).
Глава 10
ХОМОСЕКСУАЛНОСТ У МЪЖА И У ЖЕНАТА
ЩО Е ХОМОСЕКСУАЛНОСТ?
Много от това, което бе представено в предишната глава, беше на границата на разбирането за нормално чувствуващия човек. Вероятно за него ще бъде още по-трудно да разбере как е възможно някой да пожелае като интимен партньор и да обича личност от същия пол: мъжът — мъж и жената — жена.
Впрочем не бива да се счита, че който случайно е имал полови контакти с лице от неговия пол, е хомосексуалист. Такива контакти, дори интензивни и ясно сексуално мотивирани, си спомнят много хора (според анкети в различни страни — от 10 до 40% от населението). Те са ставали най-често в младежката възраст и по време на изолиране от другия пол, напр. в интернати, казарми, на кораби. По-късният нормален полов живот не се е повлиял. Освен това съществуват психически бисексуални хора, които могат еднакво да копнеят за мъж и за жена като любовен и полов партньор. В следващото изложение ще става дума само за изявените хомосексуалисти, които предпочитат лице от същия пол, когато имат възможността да избират или могат да се съвъкупляват само с него.
Хомосексуалните личности се различават независимо от посоката на влечението им твърде малко или изобщо никак от всички нас. Учени са се мъчили да открият телесни и характерови особености у тях и не са стигнали до единно становище. Типичен хомосексуалист не съществува. Все пак сред тези хора има някои особености в телесния строеж и преди всичко — някои характерни черти на личността, които са по-широко разпространени и по-изявени, отколкото всред хетеросексуалните (така се наричат обичащите другия пол, каквито са повечето от хората). Тъй като жените много по-трудно съобщават за хомосексуалната си склонност, по-голямата част от изследванията са проведени на хомосексуални мъже. От дълго време са известни две групи: едната се образува от активни (мъжествени) мъже, които и в еднополовото партньорство с удоволствие поемат активната роля. Към другата спадат пасивните (женствени) мъже. Те преобладават и поведението им е по-очебиещо. Походката им често е предвзета, ситна, полюляваща се. Много от тях имат мека и къдрава коса, нежна кожа и сравнително широк таз. (Само по тези белези не бива в никакъв случай да се вади заключение за хомосексуалност. Това се изяснява едва когато се знае сигурно кой пол е желан и предпочитан.)
Женствените мъже още от ранно детство се сприятеляват по-лесно с момичета, отколкото с момчета. По-късно те не опитват абсолютно никакви контакти с жени, противно на мъжествения, агресивен хомосексуален тип. Те се чувствуват привлечени от зрели, здрави мъже. „Ах, ако можех да бъда жена, за да се отдам, както трябва на приятеля си!“ — така въздишаше един неженен, млад музикант над своето страдание. Хората от този тип са склонни към прекалени грижи за тялото, суетни са и с удоволствие носят крещящи модни дрехи.
Хомосексуалистите са много чувствителни, бързо се обиждат, раздразнителни, неуравновесени, лесно поддаващи се на влияние, нервно лабилни, даже невротични. Тези свойства често произлизат от конфликтите с обкръжаващите ги, в които изпадат често заради сексуалната си структура.
Известни са интересите и надареността на хомосексуалните в изкуството и естетиката. И те са допринесли за културните постижения. Но хомосексуалисти се срещат във всички професии — сред
