— Ще отида в някой музей за около един час. Междувременно искам да оставиш тия глупости, с които се занимаваш, и да прочетеш това. — И подаде сценария на Айда. — Като се върна, ще отидем да обядваме по женски само двете и ще поговорим за сценария.
Айда я погледна подозрително. Гретхен никога не прекъсваше работата по средата, освен за да изпие едно кафе.
— Разбира се — отвърна тя. После си намести очилата и погледна сценария в ръцете си, сякаш се страхуваше, че в него може да има скрито взривно устройство.
Гретхен си облече палтото, слезе долу и се озова сред оживеното Седмо Авеню, където се издигаше сградата. Бързо закрачи и влезе в Музея на модерното изкуство, където неоснователно се надяваше, че ще успокои нервите си с истински произведения на изкуството. Когато излезе от музея, беше все така неспокойна. Не можеше да си представи, че ще се върне при мувиолата, след като бе прекарала повече от час в компанията на Пикасо, Реноар и Хенри Мур. Затова се обади по телефона в монтажната зала и каза на Айда, че ще я чака в един близък ресторант.
— Сложи си малко грим и си оправи чорапите — злобно нареди тя на Айда. — Ресторантът е френски, луксозен, но не е лош. Аз черпя, защото имам неприятности.
Докато чакаше Айда в ресторанта, Гретхен изпи едно уиски на бара. Никога не пиеше през деня, но сега дръзко си каза, че няма закон за тази работа. А освен това беше събота.
Когато влезе и видя Гретхен на бара, Айда подозрително попита:
— Какво пиеш?
— Уиски.
— Значи наистина имаш неприятности. — Макар да споделяше най-авангардните идеи на съвременната философия, във всекидневния живот Айда беше строга пуританка.
— Две уиски, моля — поръча Гретхен на бармана.
— Не мога да работя, след като съм пила, нали знаеш — примоли се Айда.
— Няма да работиш този следобед — отсече Гретхен. — Никой няма да работи този следобед! Мислех, че си против експлоатацията на женския труд. Особено в събота. Нали непрекъснато ми опяваш, че трябва да се въведе двайсет и четири часова работна седмица.
— Теоретично е така — заоправдава се Айда и погледна с отвращение чашата, която барманът постави пред нея. — Но аз лично
— Днес обаче няма да работиш — заяви твърдо Гретхен и даде знак на оберкелнера. — Маса за двама, моля. И изпратете питиетата.
Тя остави щедро два долара бакшиш на бармана.
— Това е ужасно голям бакшиш за три питиета — прошепна Айда, докато следваха оберкелнера към дъното на ресторанта.
— Размерът на бакшишите е една от предпоставките да се постигне равноправие между мъжете и жените — каза Гретхен.
Оберкелнерът ги настани на една маса до кухнята.
— Видя ли — възмутено се огледа Айда. — Ресторантът е почти празен, а той ни сложи точно до кухнята. Само защото с нас няма мъж.
— Изпий си уискито! Един ден ще си отмъстим горе на небето — каза Гретхен.
Айда отпи и направи гримаса.
— Като си почнала да поръчваш, защо не поръчаш нещо сладко — попита тя.
— По пътя към барикадите няма сладки неща — отговори Гретхен и добави: — А сега ми кажи какво мислиш за сценария.
Лицето на Айда светна. Тя можеше да изпада във възторг от добре изпипана сцена в някой филм или от прекрасен откъс в книга.
— Чудесен е — заяви тя. — Божичко, какъв филм ще излезе от него!
— Само дето никой не иска да го направи — отговори Гретхен. — Мисля, че е обиколил вече всички и нашият любим Евънс Кинсела е бил последната надежда на литературния агент.
— Евънс чел ли го е вече?
— Да — каза Гретхен. — И смята, че е пълен боклук. Цитирам точно. Каза ми да дам сценария на секретарката му, за да го върне.
— Простак — ядоса се Айда. — А като си помислиш само за колко важен се пише. Колко ще струва филмът, върху който работим сега?
— Три милиона и половина.
— Има нещо страшно нередно в киното, а следователно и в света, след като на един глупак му се дават три милиона и половина да си играе с тях — отсъди Айда.
— През последните три години е направил два много успешни филма — отговори Гретхен.
— Въпрос на късмет, това е всичко — заяви Айда, — късмет!
— Не съм сигурна, че е само това — каза Гретхен. — Понякога има гениални хрумвания.
— Само че не струват три и половина милиона долара — упорстваше Айда. — И не мога да разбера защо продължаваш да държиш на него след като се отнася така с тебе. Нямам предвид само в службата.
— О, малко мазохизъм никога не е вреден за жената — отговори безгрижно Гретхен, без изобщо да се чувствува безгрижна.
— Понякога направо ме вбесяваш, Гретхен, честна дума — заяви строго Айда.
Келнерът стоеше до масата им с бележник и молив в ръка.
— Време е да поръчаме — каза Гретхен и зачете менюто. — Има печена патица с маслини. За двама. Искаш ли да си разделим порцията?
— Добре — съгласи се Айда. — Аз не обичам маслини. Можеш да ги изядеш всичките.
Гретхен поръча патицата и бутилка вино.
— Не цяла бутилка — разтревожи се Айда. — Моля те. Аз няма да изпия повече от половин чаша.
— Цяла бутилка — поръча Гретхен на келнера, без да й обръща внимание.
— Ще се напиеш — предупреди я Айда.
— Толкова по-добре — отговори Гретхен. — Трябва да взема важни решения, а сигурно няма да мога да ги взема, ако съм трезва.
— Днес гледаш някак странно — констатира Айда.
— Странно, и още как — отвърна Гретхен и допи второто уиски на един дъх.
— Какво си намислила да правиш? — поинтересува се Айда. — Не бъди неразумна, моля те. Сега си ядосана и след като си изпила толкова алкохол…
— Ядосана съм — повтори Гретхен, — глътнала съм мъничко уиски и съм намислила да изпия сама цялата бутилка вино, ако ти не ми помогнеш. А след това… — Тя замълча.
— След това какво?
— След това не съм съвсем сигурна — каза Гретхен и се засмя. Смехът й прозвуча толкова странно, че на Айда всичко й стана ясно: Гретхен се намираше в първия стадий на пагубен алкохолизъм. — След това ще си поговоря малко с Евънс Кинсела. Ако мога да го намеря, в което се съмнявам.
— Какво ще му кажеш? — попита разтревожена Айда.
— Някои неприятни елементарни истини. Като начало — заяви Гретхен.
— Бъди разумна — посъветва я загрижено Айда. — В края на краищата освен всичко друго той все още ти е началник.
— Айда, казвал ли ти е някой някога, че имаш болезнен страх от хората, които притежават власт?
— Не бих казала болезнен — засегна се Айда.
— А какво би казала? Прекомерен, робски, благоговеен?
— Естествен, щом искаш да знаеш. Както и да е, остави ме мене сега. Кажи какво точно ще му кажеш?
— Ще му кажа, че филмът, който сега правим, е отвратителен. Това ще бъде увертюрата — отговори Гретхен.
— О, моля ти се, Гретхен… — Айда вдигна ръце, сякаш да я възпре физически.
— Някой трябва да ти купи пръстени — реши Гретхен. — Имаш красиви ръце и пръстените много хубаво
