Това се случи точно преди месец. Оттогава Уесли бе ходил десет пъти у мисис Уъртам. Необходимостта от бакалски стоки в дома на семейство Уъртам зависеше от сексуалната енергия на стопанката.
Последния път, докато той се обличаше, мисис Уъртам си сложи пеньоара и седна усмихната срещу него, сякаш току-що бе изяла голям сметанов десерт.
— Наистина си мъж здравеняк — каза тя с възхищение. — Сигурно можеш да вдигнеш съпруга ми с една ръка.
— Благодаря, мадам — отвърна Уесли, докато си навличаше пуловера. Нямаше никакво желание да вдига мистър Уъртам с една ръка.
— Аз обикновено не правя такива неща — продължи мисис Уъртам, която, изглежда, бе забравила, че Уесли може да брои. — Но… — въздъхна тя — това е едно приятно разнообразие през деня, нали така?
— Да, мадам — потвърди Уесли.
— Ще бъде много мило от твоя страна, ако следващия път, когато трябва да носиш продукти тук, сложиш някое малко подаръче в пакета — подсказа мисис Уъртам. — Например половинка шунка или нещо друго. Аз съм си винаги вкъщи между три и пет.
— Да, мадам — повтори вяло Уесли. Мисис Уъртам нямаше да го види повече в леглото си. — Сега трябва да си тръгвам. Колелото ми е отвън…
— Разбирам — каза мисис Уъртам. — Няма да забравиш за шунката, нали?
— Да, мадам — отвърна Уесли.
Колелото все още беше долу. Той го яхна и, отвратен от себе си, се понесе към пощата. Половинка шунка! Значи според нея това му е цената. Какво падение! Имаше чувството, че е настъпил повратен момент в живота му. Отсега нататък няма да приема каквото и да е само защото му е предложено. Америка е пълна с прекрасни момичета. Например онова симпатично, срамежливо момиче от редакцията на „Тайм“ в Ню Йорк, независимо на колко години е. С отрепки повече няма да се занимава. Извън Индианаполис все трябва да има някое момиче, с което да може да разговаря и да се смее, на което да се възхищава и да разказва за баща си и за себе си, момиче, което да обича и с което да се гордее, а не да се чувства като свиня, след като се измъкне от леглото му. Сега-засега просто ще изчакам, реши той.
В пощата имаше две писма за него — едното от Бъни, другото от чичо Рудолф. Откак възприе съвета на чичо Руди да си получава пощата до поискване, писмата от Бъни и от Кейт пристигаха редовно. Благодарение на тях животът в Индианаполис стана по-поносим. Уесли ги пъхна в джоба си, без да ги прочете, защото мистър Ситрън, управителят на супермаркета, винаги го поглеждаше строго, ако се забавеше и пет минути повече, отколкото той смяташе, че е допустимо, а заради мисис Уъртам бе поизостанал от графика. Тоя мистър Ситрън сигурно има часовник в главата си, помисли си Уесли, когато влезе в магазина, и се усмихна невинно на управителя. Винаги гледай да си бъдеш сам господар, това е единственият начин да победиш всички гадове, бе казал баща му. Чак в склада, в дъното на супермаркета, той извади писмата от джоба си. Отвори първо писмото на Бъни. Решителният, четлив почерк принадлежеше сякаш на човек с тегло над сто килограма.
Скъпи Уесли,
Голямата новина е, че „Клотилд“ е продадена за сто и десет хиляди долара. Това означава допълнителни средства за теб, за Кейт и за детето. Поздравявам те. Сега вече мога да ти кажа, че истинският собственик на яхтата не е Джони Хийт, както пише в документите, а чичо ти Рудолф. Предполагам, че е имал причини да крие това. Бях започнал да мисля, че никога няма да я продам. Опитах се да убедя чичо ти да й сменим името, но той не пожела и да чуе за това. Има си принципи. Може би твърде много принципи. Новите наематели са германци, много симпатични хора; таят какво се е случило, но това не ги тревожи. Германците, изглежда, не са суеверни. Съпругата каза, че се влюбила в „Клотилд“ от пръв поглед. Предложиха ми да остана като капитан, но аз отказах. Има много причини и смятам, че не е нужно да ти ги изброявам.
Запознах се с едно американско семейство с две момченца — на единайсет и девет години, които се мотаеха из Сен Тропе. Имат яхта и ми предложиха да работя при тях. Аз съм единствен член на екипажа, но децата ще ми помагат, а майка им разправя, че няма нищо против да готви. Бащата твърди, че умее да разчита карти и да върти кормилото. Ще види дали е така. Както виждаш, още съм на доброто старо Средиземноморие. Дано всичко да е наред. Приятно е, че на борда има две деца.
Получих вести от Кейт. Намерила си е работа като барманка в едно заведение недалеч от дома й, така че постоянно прескача да си вижда детето. Сигурно знаеш, че то се казва Томас Джордах.
Съжалявам, че в Индианаполис е толкова гадно. Според чичо ти, щом навършиш осемнайсет години, можеш да се махнеш. Това значи, че не ти остава да чакаш толкова дълго, а и времето тече бързо, така че стисни зъби и карай умната.
Новата ми яхта се казва „Долорес“, по името на майката, и е на пристан в Сен Тропе, така че можеш да пишеш до управлението на пристанището.
Това са новините засега, приятел. Ако имаш път насам, отбий се да ме видиш.
Au revoir,
Уесли сгъна внимателно писмото и го сложи обратно в плика. И в двете си писма до Бъни бе питал дали не е чувал нещо за Данович, но Бъни не споменаваше нищо по този въпрос. Пишеше, че времето тече бързо. На Средиземно море може и да е така. Но в Индианаполис не беше. Много малко неща му харесваха в този град. Едно от тях беше големият стар покрит пазар с висок таван и сергии, отрупани с плодове и зеленчуци, и миризмата на прясно опечен хляб, която проникваше навсякъде. Често ходеше там, защото това място му напомняше за пазара край пристанището на Антиб.
Когато отвори писмото на чичо си, от него изпаднаха две двайсетдоларови банкноти. Взе ги и ги пъхна в джоба си. Никога не искаше пари, но беше благодарен, когато се сдобиеше с тях. Чичо му имаше навика от време на време да се изявява по този начин. Не е лошо, стига да можеш да си го позволиш. А чичо Рудолф очевидно можеше. За такова нещо не биваше да му връзва кусур. Писмото гласеше:
Драги Уесли,
Обърни внимание на адреса. Най-сетне се изнесох от Ню Йорк. След обира в дома ми градът загуби очарованието си за мен и аз започнах да се тревожа, може би не съвсем основателно, за безопасността на Инид. Наех тази къща в Бриджхамптън на Лонг Айланд за една година пробен период. Мястото е тихо и приятно с изключение на летните месеци, когато се оживява от тълпи художници и писатели, а освен това къщата е близо до плажа и на петнайсетина минути с кола от къщата на бившата ми съпруга. Инид живее през седмицата с майка си, а през уикендите идва при мен, така че няма нужда от бавачка. Чувства се щастлива в провинцията и това е напълно достатъчно, за да се оправдае преместването ми. Аз вече се възстанових след двете операции на лицето и макар че пръхтя като стар боен кон, когато тичам по плажа, което се дължи на известна лекарска намеса в оформянето на носните ми кухини след инцидента, се чувствам добре. Лекарите искаха дами направят още една операция на носа, този път козметична, но аз прецених, че няма нужда. Гретхен разправя, че със сплескан нос приличам повече на баща ти.
Между другото Гретхен ще прави нова кариера. Другата седмица свършва монтажа по филма на мистър Кинсела и се захваща с режисьорство. Откупила е един сценарий, който й харесва. Аз го прочетох и също много ми хареса. Тъй като и без това не знам какво да правя с парите си, влагам известна сума във филма и давам съвети на Гретхен, колкото се може по-тактично, по финансовата страна на тази авантюра. Внимавай, когато се видите следващия път. Тя смята, че ще имаш голям успех в една от ролите на филма. В нашето семейство е имало какви ли не изяви, но с филмова звезда никога не сме могли да се похвалим и аз не съм сигурен как ще се отрази такова нещо на името ни.
Съжалявам, че в цялата бъркотия след побоя забравих за обещанието си да ти изпратя имената на някои хора, които биха могли да ти разкажат за баща ти. Единият е Джони Хийт, разбира се, който е летувал на „Клотилд“ с жена си. Не мога да си спомня дали тогава ти вече си бил на яхтата, или не. На „Клотилд“ освен това са били мистър и мисис Гудхарт, но по друго време. Адресите им прилагам на отделен
