кибрита и взе да си облича ризата.
— Няма нужда да се обличаш заради мен — каза Дорис, като разкърши слабите си рамене и се усмихна кокетно на Хийли. — Аз съм омъжена жена и знам как изглеждат мъжете.
Хийли галантно запали цигарата на Дорис. После предложи и на Уесли. Уесли не обичаше да пуши, но си взе цигара само защото се намираше в къщата на мистър Крейлър.
— Божичко — възкликна Дорис, като всмукна от цигарата и издуха дима на кръгчета, — отново съм в страната на живите. Горкият Макс. Не беше кой знае какво, когато беше жив, та трябваше да умре, за да си осигури малко почести и слава. Само дето на свещеника му беше доста трудно да измисли какво да каже за Макс в речта си.
Тя поклати съчувствено глава, после изгледа строго Уесли:
— Толкова ли си лош, колкото разправят?
— Опасен съм — отвърна Уесли.
— Сигурно. С тази външност — каза Дорис. — Разправят, че всяваш ужас сред омъжените жени.
— Какво? — извика изненадан Уесли.
— За твое сведение, а и защото смятам, че си симпатично момче — продължи Дорис, — най-добре предупреди тази мисис У. да прибира сутрешната поща сама, а не да я оставя на съпруга си.
— Какви ги приказваш, дявол да го вземе? — попита Уесли, макар че се досещаше. Кварталните клюкарки сигурно са забелязали, и то неведнъж, колелото с емблемата на супермаркета пред къщата на мисис Уъртам и са издрънкали на майка му.
— Докато те нямаше, разговорът се въртеше около теб. Беше изтъкнато колко си различен от Макс, но не в положителен смисъл, в това мога да те уверя.
— Предполагам…
— Майка ти не се изказа много ласкаво и за баща ти — продължи Дорис. — Само половината от това, дето го разправяше, да е вярно, значи е бил страхотен. А ти следваш неговия пример, както каза тя — във Франция те арестували, защото за малко не си убил човек в някаква пиянска разправия.
— Браво на тебе, приятел — извика Хийли.
— И на всичкото отгоре си бил истински сексуален маниак като баща си — продължи Дорис. — Освен при онази отвратителна мисис У., която можела да ти бъде майка, господ знае още в колко къщи ходиш и оставяш не само хранителни стоки. — Тя взе да се хили и увисналите й гърди се разклатиха под прозрачната нощница.
— Вижте какво, имам една идея — каза Уесли. Чувстваше, че се задушава в малката стая, където тютюневият дим се стелеше на вълни, пък и не можеше да понася кокетиращото, полуголо злобно момиче и похотливо хилещия се войник. — Вие двамата очевидно имате много да си говорите.
— Ако знаеш само колко си прав, Уесли — каза Хийли.
— На мен не ми се спи и искам да глътна малко въздух — продължи Уесли. — Ще бъда тук след около час — предупреди той. Не искаше, като се върне в стаята, да ги намери и двамата в леглото си.
— Аз може да изпуша още една цигара — каза Дорис. — И на мен не ми се спи.
— Значи и на трима ни не ни се спи — обади се Хийли.
Уесли понечи да угаси цигарата си, но в този момент вратата широко се отвори. На прага със смразяващ поглед стоеше майка му. Никой не каза нищо, Тереза изгледа първо него, после Хийли и накрая Дорис, от която сякаш не можеше да откъсне очи. Дорис се изхили.
— Уесли, за поведението на мистър Хийли или на дъщерята на мистър Крейлър, която е омъжена жена, не съм отговорна — заяви майка му, — но съм отговорна за твоето поведение. — Тя изговаряше думите шепнешком, съскайки. — Не искам да събудя мистър Крейлър, затова те моля, каквото и да направиш или кажеш, да бъде тихо. И бъди така любезен да слезеш долу с мене.
Когато се държеше официално както сега, а не истерично, беше още по-лошо. Той я последва през тъмната къща до всекидневната. Знамето от ковчега беше сгънато върху една маса.
Тя се обърна към него с разкривено лице.
— Нека да ти кажа нещо, Уесли — започна тя със същия съскащ шепот. — Току-що видях най- отвратителното нещо в живота си. Онази малка проститутка. Кой я вкара в стаята — ти ли? Кой щеше пръв да легне с нея — ти или войникът? — В гнева си тя забрави много от набожните евфемизми, с които речникът й изобилстваше. — Да направиш такова нещо в деня, в който сме изпратили сина на семейството да почива в мир, след като е дал живота си за страната. Ако кажа на мистър Крейлър какво се върши в къщата му, ще те напердаши с бейзболната бухалка.
— Няма да ти обяснявам нищо, мамо — отговори Уесли. — Но можеш да кажеш на мистър Крейлър, че само ако се опита с пръст да ме докосне, ще го убия.
Тя отстъпи назад, сякаш я бе ударил.
— Чух какво каза. Каза, че ще го убиеш, нали?
— Точно така казах — потвърди Уесли.
— Ти имаш душа на убиец! Трябваше да те оставя да изгниеш в онзи френски затвор! Там ти е мястото!
— Я си припомни фактите — грубо каза Уесли. — Ти нямаш нищо общо с освобождаването ми от затвора. То се дължи на чичо ми.
— Нека тогава чичо ти да си носи последиците — пристъпи Тереза напред с разкривено лице. — Аз направих всичко, каквото можах, и се провалих. — Тя внезапно се наведе, хвана пениса му през панталоните и ожесточено го дръпна. — Искам да го отрежа!
Уесли сграбчи китката й и грубо я отблъсна:
— Ти си луда, мамо, знаеш ли това?
— Искам да напуснеш тази къща още сега. Завинаги — извика майка му.
— Това е добра идея. Отдавна беше време — каза той.
— И искам да те предупредя — продължи тя, — че моят адвокат ще направи всичко възможно, за да не получиш нито цент от мръсните пари на баща си. С твоето поведение всеки съдия лесно ще се убеди, че няма никакъв смисъл да предоставя цяло състояние в ръцете на един отявлен убиец. Върви, махай се оттук, иди при твоите проститутки и хулигани. Баща ти ще се гордее с теб.
— Дано се задавиш с тия пари — каза Уесли.
— Това ли са последните ти думи към майка ти? — мелодраматично попита тя.
— Да. Това са. — Той я остави посред всекидневната да диша хрипливо, сякаш всеки момент щеше да получи сърдечна криза. Влезе в стаята, си без да чука. Дорис я нямаше, но Хийли, все още гол от кръста нагоре, беше полегнал на леглото и пушеше.
— Ама че свинщина, тая жена нахлу в най-неподходящия момент — каза той.
— Да. — Уесли взе да събира нещата си в една малка чанта.
Хийли го загледа с любопитство.
— Къде си тръгнал, приятел?
— Все някъде. Махам се оттук — отговори Уесли.
Погледна в портфейла си, за да провери там ли е списъкът с имената, които събираше, откакто излезе от затвора. Винаги криеше портфейла си, за да не го намери майка му.
— Посред нощ? — изуми се Хийли.
— На мига.
— Не те обвинявам — каза Хийли. — Като си представя само какво щастие ще цари утре на закуска. — И се разсмя. — Следващия път, като ме изпратят да придружавам ковчег, първо ще поискам пълни сведения за семейството. А ти ако някога попаднеш в Александрия, обади ми се.
— Добре — отвърна Уесли и се огледа да види дали не е забравил нещо важно. Нямаше нищо. — Довиждане, Хийли — каза той.
— Довиждане, приятел. И не забравяй какво ти казах за Париж. — Хийли изтърси пепелта от цигарата на пода.
— Няма да забравя. — Вдигнал ципа на старото си яке да го пази от нощния студ, той безшумно излезе от стаята, спусна се по тъмните стълби и напусна къщата.
