интриги, от доблест и измами, от толерантност и шовинизъм, за водовъртежа от изкуство и търговия, удоволствие и отчаяние, за яростното републиканство и носталгията по крале и императори — изобщо за всичко онова, което Виктор Юго навремето бе приветствал с знаменитите думи: „Да си бил Лютес и после да си станал Париж — нима може да има по-величествен символ от това!
Да бъдеш кал, превърнала се в дух.“ Леко се усмихвам на патетичните слова, но дълбоко в себе си признавам, че никой не го е казал по-добре от него.
Плащам сметката и ставам да си ходя. Хамалите и момчетата от Американския студентски център сигурно вече са свършили и апартаментът трябва да е празен. Смятам да отида и да се сбогувам на английски със собственика на кафето на ъгъла. Багажът ми е опакован.
Докато се връщам по моста над зимната Сена си викам, че ще го грабна, ще оставя ключовете на хазайката и ще си тръгна.
Информация за текста
© 1977 Ъруин Шоу
Irwin Shaw
Paris! Paris!, 1977
Източник: Неизвестен
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9702]
Последна редакция: 2008-12-08 10:00:00
1
В пролетта на моята луда младост аз приличах на лястовичка, която лети насам-натам…
2
„Животът в розово“.
3
Проститутката на ъгъла е тъжна, нейният акордеонист замина войник.
4
Рицар, безстрашен и безупречен.
5
Сърцето ми плачеше като изливащ се дъжд над града…
6
Извинете, какво казахте?
7
Казах, господине, „Шато Лафит“, 1929
