— Измъкна ли ти пари? — попита Томас, който добре познаваше съпругата си.
— Не — излъга Рудолф за втори път. — Каза, че печелела добре и можела да си позволи пътуването.
— Това съвсем не е в нейния стил — каза недоверчиво Томас.
— Може би е улегнала с възрастта. — Мартинито му подействува ободряващо. В продължение на два дни беше водил спорове с Тереза и накрая се беше съгласил да й плати самолетния билет за отиване и връщане първа класа, сметката в хотела за шестседмичния престой в Рено, плюс петстотин долара на седмица, за да компенсира загубите в работата си, както тя се изрази. Той й беше платил половината сума предварително, а останалите пари тя щеше да получи, след като му представи официалния документ за развода.
Поръчаха си хубав, солиден обяд с две бутилки вино, Томас се разчувствува и започна да уверява Руди колко му е признателен и колко глупав е бил през цялото време, щом не е разбрал досега какъв славен човек е брат му. Когато им поднесоха коняка, той каза:
— Виж какво, онзи ден спомена, че когато жена ти излезе от клиниката, ще предприемете някакво пътуване. Първите две седмици през юли нямам клиенти. Яхтата ще бъде на ваше разположение и с жена ти ще ми дойдете на гости. Ако Гретхен е свободна, доведи и нея. Трябва да се запознаеш с Кейт. Божичко, тогава разводът ще бъде вече окончателно уреден и вие ще дойдете на сватбата ми. Хайде, Руди, не приемам никакви извинения.
— Зависи от Джийн — каза Рудолф. — Не знам как ще се чувствува…
— За нея там ще бъде прекрасно — прекъсна го Томас. — На яхтата няма да има никакъв алкохол. Руди, непременно трябва да дойдете.
— Добре — съгласи се Руди. — Първи юли. Може би м на двама ни ще се отрази добре, ако се махнем оттук за известно време.
Томас настоя да плати обяда.
— Това е най-малкото, което мога да направя — каза той. — Аз имам повод да празнувам. Възвърнах си едното око и в същото време се отървах от жена си.
2
Кметът беше украсил гърдите си с широка лента, а булката беше облечена с яркосиня рокля, с която не си личеше, че е бременна. Инид, с бели ръкавици, държеше майка си за ръка и следеше намръщено тайнствените игри, крито възрастните разиграваха на непознат за нея език. Томас беше загорял и изглеждаше съвсем здрав. Беше си възвърнал загубените килограми и мускулестият му врат изпъкваше над яката на бялата му риза. Уесли, високо, стройно момче на петнадесет години, облечен в костюм, чиито ръкави му бяха окъсели, със силно загоряло лице и изрусяла от средиземноморското слънце коса, стоеше точно зад баща си. Всички бяха загорели, тъй като от една седмица пътуваха по морето и бяха дошли в Антиб само заради сватбата, Гретхен, мислеше си Рудолф, изглежда прекрасно — черната й, започнала леко да сребрее коса беше опъната около слабото й, красиво лице с големи очи. Царствено лице, каза си Рудолф, благородна и тъжно. Сватбените тържества подтикват към поетични размисли. Рудолф знаеше, че след едноседмичната ваканция на море изглеждаше няколко години по-млад, отколкото в деня на пристигането си в Ница. Той слушаше развеселен кмета, който обясняваше със звучния местен акцент, наблягайки на „г“- то, какви са задълженията на младоженката. Джийн също разбираше френски и двамата се спогледнаха и лекичко се усмихнаха, докато кметът продължаваше да говори. Джийн не беше изпила нито една глътка алкохол, откакто се беше върнала от клиниката, и изглеждаше още по-крехка, нежна и красива сред приятелите на Томас, изпълнили залата — хора от пристанището с обветрени, сурови лица, несвикнали да носят вратовръзки и сака. На Рудолф му се струваше, че в слънчевата, украсена с цветя зала на кметството цари особена морска атмосфера, в която се долавя миризмата на сол, на хиляди пристанища.
Само Дуайър, опипвайки белия карамфил на ревера си, изглеждаше тъжен. Томас беше разказал на Рудолф историята на Дуайър и може би сега, като гледаше колко щастлив е приятелят му, Дуайър съжаляваше за момичето в Бостън, от което се беше отказал заради „Клотилд“.
На червендалестия кмет очевидно му беше приятно да изпълнява тези свои служебни задължения. И той беше загорял от слънцето като всички моряци, които го заобикаляха в момента. Когато аз бях кмет на един друг град, мислеше си Рудолф, прекарвах твърде малко време на открито. Кой знае тревожи ли го мисълта, че младежите пушат марихуана в общежитията, измъчва ли го въпросът да използува ли сълзотворен газ, или не. И Уитби през някои сезони на годината изглежда също така идиличен.
Когато видя Кейт за първи път, Рудолф се разочарова от избора на брат си. Той имаше слабост към красивите жени, а Кейт с мургавото си, грубовато лице и с набитото си тяло съвсем не отговаряше на общоприетите изисквания за красива жена. Тя му напомняше за таитянките от картините на Гоген. Модните списания „Вог“ и „Харпърс Базар“ са виновни за оформянето на вкуса ми, каза си той. Техните високи, елегантни манекенки не ни позволяват да оценим естествената, примитивна женска хубост.
В началото той се дразнеше силно и от простоватия, необразован език на Кейт, която говореше на ливърпулско наречие. Колко странно, разсъждаваше Рудолф, че ние сме оформили представите си за англичаните от разни гостуващи английски артисти и професори и по отношение на английския език сме много по-големи сноби от самите англичани.
Но след като два-три дни наблюдава как Кейт заедно с Том и Уесли върши всякаква тежка работа на яхтата, без изобщо да се оплаква, как се отнася към Том и към сина му с най-искрена, неподправена любов и загриженост, той се засрами от първоначалното си мнение за тази жена. Том беше щастлив човек и Рудолф му го каза. Том съвсем сериозно се съгласи с него.
Кметът завърши речта си, младоженците размениха брачните си халки и се целунаха. Кметът, сияещ, целуна булката, сякаш беше успял да се справи блестящо с някаква изключително деликатна бюрократична задача.
Последната сватба, на която Рудолф беше присъствувал, беше сватбата на Брад Найт и Вирджиния Колдъруд. Днешното тържество му харесваше повече.
Рудолф и Гретхен сложиха подписите си в регистъра под подписите на младоженците. Рудолф целуна колебливо булката.
Последваха осакатяващо силни ръкостискания и цялата компания излезе на огряната от слънцето улица в града, основан преди повече от две хиляди години от хора, които сигурно са изглеждали по същия начин като хората, тръгнали сега след брат му в сватбената процесия.
В „Ше Феликс о Пор“ ги очакваха шампанско, пъпеши и задушена риба за обяд. Един от гостите свиреше на акордеон, кметът вдигна тост за булката, Пинки Кимбъл вдигна тост за младоженеца на френски с английски акцент, Рудолф вдигна тост за новобрачната двойка на френски, което изуми гостите и ги накара да го възнаградят с бурни аплодисменти. Джийн носеше камера и правеше снимка след снимка, за да ознаменува случая. За първи път, откакто беше счупила камерите си, тя правеше снимки. При това идеята не беше на Рудолф, а нейна.
— Обедът свърши в четири часа и всички гости, някои от които леко се клатушкаха, изпратиха новобрачната двойка до кея, където чакаше „Клотилд“. На кърмата имаше голям сандък, превързан с червена панделка. Това беше сватбеният подарък от Рудолф, който той беше уредил да се пренесе на яхтата по време на брачната церемония. Подаръкът беше изпратен от Ню Йорк до посредника на Томас с поръчението да го задържи при себе си до деня на сватбата.
Томас прочете поздравителната картичка, закрепена на сандъка, и попита Рудолф:
— Какво, по дяволите, е това?
— Отвори го и ще видиш.
Дуайър отиде да донесе чук и длето, а младоженецът, гол до кръста, отвори сандъка в присъствието на всички гости. Вътре имаше една красива радарна уредба, марка „Бендикс“. Преди да замине от Ню Йорк, Рудолф беше говорил с мистър Гудхарт и го беше попитал от какво има нужда Томас за яхтата; мистър Гудхарт го беше посъветвал да му подари радар.
Томас вдигна тържествено подаръка и гостите отново заръкопляскаха на Рудолф, сякаш той лично беше изобретил и направил със собствените си ръце устройството.
Когато благодари на Рудолф, в очите на Томас, който, разбира се, беше леко пийнал, имаше сълзи.
