— Радар — каза той. — От години мечтая за такова нещо.
— Реших, че това ще бъде подходящ сватбен подарък — отговори Рудолф. — Ще определя посоките, ще предупреждава, че има препятствия, ще предотвратява катастрофи.
Кейт, като истинска моряшка съпруга, галеше радара, както се гали малко кученце.
— Честна дума, това е най-прекрасният сватбен подарък, който някой е получавал — заяви Томас.
Планът им беше съшия ден да потеглят за Портофино. Щяха да минат през Моите Карло, Ментон и Сан Ремо, да прекосят през нощта Генуезкия залив и на сутринта да спрат някъде на италианското крайбрежие. Метеорологичните предвиждания бяха добри и според Томас цялото пътуване щеше да продължи не повече от петнадесет часа.
Дуайър и Уесли не позволиха на Томас и на Кейт да се докоснат до въжетата, а ги накараха да седнат на кърмата, докато те изкарат „Клотилд“ в морето. Когато най-сетне котвата беше изтеглена и яхтата се отправи на път, корабите в пристанището надуха сирените си за поздрав, а една рибарска лодка, пълна с цветя, ги придружи чак до изхода на пристанището, а в това време двама моряци хвърляха цветя по водната диря на яхтата.
3
Гретхен и Рудолф седяха на шезлонги на палубата близо до кърмата на „Клотилд“ и гледаха залеза на слънцето. Намираха се точно срещу летището в Ница и наблюдаваха как на всеки две-три минути към пистата се спускаха самолети. Когато се приземяваха, крилете им блясваха на спокойната слънчева светлина и сякаш докосваха сребристото море. При излитане те се издигаха над стръмния скалист склон на Монако, който слънцето огряваше ярко от изток. Колко е приятно, мислеше си Рудолф, да се движиш с десет възела в час, когато всички останали се движат с хиляда километра.
Джийн беше слязла долу, за да сложи Инид да спи. Когато стоеше на палубата, Инид носеше малък оранжев спасителен пояс и връзваха през кръста й едно въже, което закрепваха за метална халка в кабината, за да са сигурни, че детето няма да падне през борда. Младоженецът се беше оттеглил да поспи след изпитото шампанско. Дуайър и Кейт приготвяха вечерята в камбуза. Рудолф се беше възпротивил на това и беше поканил всички на вечеря в Ница или в Монако, но Кейт настоя да ядат на яхтата. „Точно това ми се иска да правя най-много на сватбената си вечер“ — беше казала тя. Уесли, облечен със синьо поло, защото беше станало хладно, стоеше на кормилото. Той ходеше бос на кораба и се движеше уверено, сякаш се беше родил на морето.
Гретхен и Рудолф също си бяха сложили пуловери.
— Какво удоволствие е прохладата през юли — каза Рудолф.
— Доволен ли си, че дойде тук? — попита Гретхен.
— Много — отговори Рудолф.
— Семейството отново се събра — каза Гретхен. — Дори нещо повече. За първи път се сплоти. И то благодарение на Том.
— Той е научил нещо, на което ние не можахме да се научим — каза Рудолф.
— Точно така. И забеляза ли, че където и да отиде, е обграден с любов. Обичат го и жена му, и Дуайър, и всички онези приятели на сватбата. Дори собственият му син — засмя се Гретхен.
Тя беше разказала на Рудолф за посещението си при Били в Брюксел, преди да дойде при тях в AHTH6t [???] и Рудолф знаеше какво се крие зад този смях. Били, както го беше описала Гретхен, изпратен на безопасно място в една от армейските канцеларии, където пишел на машина и вършел чиновническа работа, бил настроен цинично, нямал никакви амбиции, пилеел си времето, подигравал се на всичко и на всички, включително и на собствената си майка, не проявявал никакъв интерес към духовните ценности на Стария свят, мъкнел се с разни глупави момичета из Брюксел и Париж, пушел марихуана, ако вече не бил преминал на по-силни наркотици, по същия начин не се тревожел, че може да попадне в затвора, както на времето не го интересувало, че ще го изключат от университета, и се държал все така безразлично и хладно към майка си. Последната вечер в Брюксел, когато най-сетне станало дума за Евънс Кинсела, Били изпаднал в ярост. „Знам всичко за хората на вашата възраст — казал той. — Известни са ми вашите лицемерни идеали, превъзнасяте се по разни книги, пиеси и политици, които предизвикват само смях сред моите връстници, приказвате за спасението на света и се кланяте ту на един посредствен художник, ту на друг, като си въобразявате, че сте още млади, че нацизмът е завинаги унищожен и че прекрасният нов свят ви чака на съседния ъгъл или в отсрещния бар, или в първото легло, което ви попадне.“
— В известен смисъл — каза Гретхен на Рудолф — той може би е прав. Жесток, но прав. Особено когато става дума за лицемерие. Ти ме познаваш по-добре от всеки друг. Когато трябваше да отиде войник, аз не му казах: „Влез в затвора“ или: „Дезертирай“, а се обадих на влиятелния си брат и спасих жалкия си син и оставих другите майки да убеждават синовете си да влязат s затвора, да дезертират или да устройват демонстрации пред Пентагона, или дори да отидат да умрат някъде из джунглите. Във всеки случай повече петиции няма да подписвам.
Рудолф не можеше да й отговори нищо. Той й беше станал неизбежен съучастник. Обвинението ла Били се отнасяше и към двамата.
Но дните, прекарани в морето, му действуваха толкова ободряващо, сватбата беше минала толкова весело и събуди толкова надежди, че той съзнателно отхвърляше подобни мисли от главата си. Жалко, че като гледаха загорелия, подвижен Уесли на кормилото, и двамата, без да искат, се сещаха за Били.
— Я го виж само — каза Гретхен, загледана към Уесли. — Майка му — проститутка. Баща му е учил само две години в гимназията и оттогава не е отворил книга, цял живот са го били, преследвали и унижавали и от шестнадесетгодишната си възраст се движи сред измета на обществото. Без да обвинява и да задава въпроси. Когато реши, че е дошъл моментът, Том си взе детето, доведе го във Франция, накара го да научи един чужд език и го пусна да живее сред разни грубияни, които едва могат да четат и да пишат. И го накара да започне да работи на такава възраст, когато Били още искаше по два долара в събота вечер, за да отиде на кино, А що се отнася до сладостите на семейния живот… — Тя се засмя. — Момчето сигурно си има свой таен, личен живот, след като в съседната каюта живее една селянка англичанка, любовница на баща му, заченала незаконно дете. И какъв е резултатът от това? Той е здрав, работлив и любезен. И е толкова привързан към баща си, че Том няма нужда изобщо да повишава гласа си. Трябва само да посочи какво е необходимо да се свърши, и момчето го свършва. Божичко — продължи тя, — не е ли по-добре да вземем да напишем отново всички книги за възпитанието на децата? И това момче е в пълна безопасност тук. Никаква военна комисия не може да го изпрати във Виетнам. Баща му се е погрижил за това. Знаеш ли какво ще ти кажа — ако съм на твоето място, щом Инид порасне достатъчно, за да може да ходи по палубата, без да има опасност, че ще падне, ще я изпратя тук Том да я възпита. Господи, как ми се иска да пийна нещо. Том положително има скрита някоя бутилка в това женско въздържателно дружество.
— Сигурно — каза Рудолф. — Ще го попитам. — Стана от стола си и тръгна към камбуза. Стъмваше се и Уесли палеше лампите. Когато Рудолф мина край него, момчето му се усмихна.
— Старият днес като че ли много се развълнува — каза то. — Не е дошъл да провери дали няма да се забием в Алпите.
— Сватби не се правят всеки ден — отговори Рудолф.
— Точно така — съгласи се Уесли. — И добре, че не се правят всеки ден, защото иначе татко нямаше да издържи.
Рудолф мина през салона и слезе в камбуза. Дуайър миеше салата на умивалника, а Кейт, свалила булчинската си рокля, поливаше с мазнина печеното месо във фурната.
— Кейт — каза Рудолф; — Том няма ли скрита някоя бутилка?
Кейт затвори вратата на фурната, изправи се и погледна притеснено към Дуайър.
— Аз мислех, че той ви е обещал тук да не се пие нищо през цялото време — каза тя.
— Не се безпокой, Кейт — отговори Рудолф. — Джийн е в каютата с детето. Гретхен и аз искаме да пийнем нещо. Ние сме на палубата и ни стана хладно.
— Зайко, иди да донесеш бутилката — каза Кейт на Дуайър.
Дуайър отиде в каютата си и се върна с една бутилка джин. Рудолф наля в две чаши джин и тоник.
Когато отиде при Гретхен и й подаде чашата, тя се намръщи.
— Не обичам джин и тоник.
