— Мисля, че това е ужасно — казваше Джули. — Точно това мисля.
— Много си красива тази вечер, Джули — прекъсна ги Гретхен. — Имаш вид на фатална жена.
— Но съвсем не се чувствувам такава — каза Джули с треперещ глас.
— Какво се е случило? — попита Гретхен.
— Ти й кажи — обърна се Джули към Рудолф.
— Друг път — каза Рудолф със стиснати устни. — Сега не е моментът.
— Хванал се е на постоянна работа при Колдъруд — каза Джули. — Започва утре сутринта.
— Нищо не е постоянно — възрази Рудолф.
— Да стоиш цял живот зад щанда! — избухна Джули. — В някакво загубено градче. Какъв е смисълът тогава да завършиш колеж, щом няма да се възползуваш от това?
— Обясних ти, че не възнамерявам да се установявам никъде за цял живот — каза Рудолф.
— Кажи й всичко — продължаваше ядосано Джули. — Хайде да те видя дали ще й кажеш.
— Какво друго има? — попита Гретхен. Тя също изпита разочарование. Изборът на Рудолф съвсем не беше блестящ. Но в същото време изпита и облекчение. Щом като брат й остава при Колдъруд, значи, ще продължи да се грижи за майка им; така този проблем отпадаше за нея и нямаше да се наложи да моли Уили за помощ. Чувството на облекчение, което изпита, беше недостойно, но тя не можеше да не си признае, че се зарадва.
— Получих предложение да прекарам лятото в Европа, един вид подарък — каза Рудолф с равен глас.
— От кого? — попита Гретхен, макар че знаеше отговора.
— От Теди Бойлан.
— Сигурна съм, че родителите ми щяха да ме пуснат — каза Джули. — Можехме да прекараме най- хубавото лято през целия ни живот.
— Нямам време за такова лято — отговори остро Рудолф.
— Гретхен, не можеш ли да поговориш с него? — попита Джули.
— Руди — каза Гретхен, — не смяташ ли, че заслужаваш малко развлечение след толкова напрегната работа?
— Европа няма да избяга — отговори той. — Ще отида там, когато реша, че съм готов за такова пътешествие.
— На Теди Бойлан сигурно му е станало много приятно, когато си отхвърлил предложението му — каза Гретхен.
— Ще го преживее.
— Защо на мен някой не ми предложи пътуване из Европа — продължи Гретхен. — Ще се кача първа на парахода…
— Гретхен, можеш ли да ни помогнеш? — Един от по-младите гости беше дошъл при тях. — Искаме да пуснем грамофона, но той, изглежда, е развален.
— Ще поговорим после пак — каза Гретхен на Рудолф и на Джули. — Ще измислим нещо. — Тя тръгна с младежа към грамофона. Наведе се, за да пъхне щепсела в контакта. Чернокожата прислужница винаги вадеше щепсела, когато чистеше с прахосмукачка — и днес беше направила същото. „Омръзна ми да се навеждам“ — заяви тя на Гретхен, която й направи забележка.
Грамофонът издаде глух звук и след малко прозвуча първата песен от албума „Тихоокеански юг“. Детински гласове, нежни, някъде далеч на някой измислен, красив остров, чуруликаха припева на „Dites- moi“. Когато се изправи, Гретхен видя, че Рудолф и Джули са си отишли. Цяла година няма да каня гости, реши тя и отиде в кухнята, където Мери Джейн й наля чаша чисто уиски. Мери Джейн ходеше сега с дълга, червена коса, с яркосини сенки за очи и дълги изкуствени мигли. Отдалече минаваше за красавица, но отблизо положението беше друго. Сега, след като цели три часа през нейното царство минаваха мъже и й правеха комплименти, тя беше във вихъра си, очите й блестяха, а яркочервените й ненаситни устни бяха предизвикателно полуотворени.
— Знаменита вечер — каза тя с предразгавял от пиене глас. — И онзи непознатият, Алек… как му е презимето?
— Листър — отговори Гретхен, отпивайки от чашата си; тя забеляза, че кухнята е в пълен безпорядък, но реши, че ще я оправи чак на сутринта. — Алек Листър.
— Нали е изключителен? — каза Мери Джейн. — Ангажиран ли е с някого?
— Тази вечер е свободен.
— Господ да го благослови, миличкия — каза Мери Джейн. — Толкова беше очарователен, като дойде тук в кухнята. А съм чувала такива ужасни неща за него. Уили ми каза, че биел любовниците си — изхили се тя. — Нали е много интересно? Забеляза ли дали не му е празна чашата? Аз ще се появя при него с бокал в ръка — Мери Джейн Хакет, верният виночерпец.
— Отиде си преди пет минути — каза Гретхен, доволна, че може да й съобщи тази неприятна вест; в същото време се чудеше кои ли жени са в толкова близки отношения с Уили, та да му кажат, че Алек Листър ги е бил.
— Е, нищо — прие философски новината Мери Джейн, — има и други риби в морето.
В кухнята влязоха двама мъже, Мери Джейн разтърси червените си коси и се усмихна лъчезарно.
— Заповядайте, момчета — каза тя, — барът работи без прекъсване.
Мери Джейн не можеше да издържи две седмици, без да спи с някого. И какво толкова лошо има в това да си разведена, мислеше Гретхен, връщайки се при гостите.
Рудолф и Джули вървяха към Пето авеню в приятната юнска вечер. Той не я държеше за ръка. „Тук не е удобно да говорим сериозно — беше казал Рудолф. — Хайде да излезем.“
Но и улицата не се оказа по-подходящо място. Джули крачеше до него и внимаваше да не го докосне, прехапала пълните си устни така силно, че едва не пуснаха кръв, ноздрите на малкия й нос потръпваха. Докато вървяха по тъмната улица, той се чудеше дали няма да е по-добре, ако се раздели с нея още в този момент. Вероятно това щеше да се случи рано или късно и може би за предпочитане е да стане сега вместо след вре ме. Но мисълта, че няма да я видя никога вече, го обезкуражи. И продължи да мълчи. Знаеше, че борбата, която се води между двамата им, ще бъде спечелена от онзи, който по-дълго запази мълчание.
— Ти си имаш там приятелка — каза тя накрая. Затова искаш да стоиш в онзи ужасен град.
Той се засмя.
— Няма защо да се смееш — каза Джули ожесточено, сякаш бе забравила напълно дните, когато двамата пееха заедно, когато тя му казваше, че го обича. — Завъртяла ти е главата някоя продавачка от галантерията или някоя касиерка или кой знае каква. През цялото време ти си имал любовница. Аз знам.
Той пак се засмя, въоръжен със своето целомъдрие.
— Тогава излиза, че си педераст — каза тя грубо. — От пет години ходим заедно, казваш, че ме обичаш, а нито веднъж досега не си спал с мен, не си бил истински с мен.
— Не съм бил насърчен да направя такова нещо — отговори Рудолф.
— Добре — каза Джули. — Насърчавам те. Сега. Тази нощ. Аз съм в „Сейнт Мориц“, стая деветстотин двадесет и трета.
Не се поддавай на изкушението, всичко ще се опорочи на разхвърляното хотелско легло, помисли си Рудолф, а гласно отсече:
— Не.
— Тогава или си лъжец, или си педераст — каза тя.
— Аз искам да се оженя за теб — каза той. — Можем да се оженим другата седмица.
— А къде ще прекараме медения месец? — попита тя. — В универсалния магазин на Колдъруд, на щанда за градинска мебел? Аз ти предлагам белоснежното си девствено тяло — продължи Джули подигравателно. — Безплатно. Без никакви ангажименти. Кой е луд да се жени? Аз съм свободна, еманципирана, страстна американка. И поддържам напълно сексуалната революция.
— Не — повтори той. — И престани да говориш като сестра ми.
— Педераст — каза тя. — Искаш да ме погребеш със себе си в онова мрачно градче. А аз през цялото
