и простреля единия. Последният оцелял изведнъж осъзна положението, в което бе изпаднал, и застина на място. Рейт го нападна, изби оръжието от ръката му и го повали с удар отстрани по главата. Разхлаби примката, изниза я от врата на Траз и я постави на шията на падналия бирник. След това посочи двама от първата редица на зяпачите.
— Вие там! Дърпайте въжето! Ще обесим бирниците, а не момчето! — забеляза, че мъжете се колебаят, и добави: — Хайде, правете каквото ви казвам — теглете въжето! Да покажем на Нага Гохо кой управлява в Пера! Вдигайте бирника!
Мъжете уловиха въжето и го задърпаха, зашеметеният бирник се извиси във въздуха, ритайки отчаяно с крака. Рейт изтича при кулата. Освободи въжето, което прикрепяше провесената клетка, свали я на земята и повдигна капака. Свитият вътре нещастник се размърда и го погледна със смесица от страх и отчаяна надежда. Направи опит да се измъкне, но беше твърде отпаднал. Рейт се пресегна и го изтегли навън. Сетне махна на мъжете, които бяха опънали въжето.
— Отведете този човек и младежа в странноприемницата, нека се погрижат добре за тях. Вече няма нужда да се страхувате от бирниците. Вземете оръжията на убитите, ако видите някой бирник, убийте го на часа! Разбрахте ли ме? Свърши се с тиранията на бирниците в Пера, край на данъците, на екзекуциите, край с Нага Гохо!
Мъжете се наведоха нерешително да събират оръжията, но доста често поглеждаха боязливо към цитаделата.
Рейт се забави само колкото да се увери, че мъжете ще отведат Траз в странноприемницата, после се отправи нагоре по хълма, към двореца на самозвания крал Нага Гохо.
Входът бе запречен от купчина бетонни отломки. В двора се навъртаха около дузина бирници, играеха на карти на дългите маси, пиеха бира и дъвчеха киснати в саламура тръстикови бръмбари. Рейт се озърна, после се прокрадна незабелязано покрай стената.
Склонът на хълма, по който притичваше, се превърна в стена на стръмна и дълбока урва. Рейт се притисна към нея и продължи да се придвижва, като се залавяше за цепнатините и издатините. По някое време стигна до малко по-широк отвор — беше прозорец, затворен с дебели кръстосани решетки. Рейт надникна предпазливо, но вътре имаше само непрогледен мрак. Малко по-нататък зърна друг, по-голям прозорец, но маршрутът дотам преминаваше през опасно висока скала. Рейт се поколеба само миг, сетне отново продължи да пълзи, като от време на време увисваше над пропастта само на върховете на пръстите си. В сгъстяващия се сумрак беше почти невидим, тъмно петно на фона на скалата. Под краката му се простираше старата Пера, тук-там между руините вече мъждукаха жълтеникави светлинки. Рейт достигна прозореца, който бе закрит с транспарант от сплетени тръстики. Когато надзърна през процепа, оказа се, че помещението е нещо като просторна спалня.
На кушетката се виждаха очертанията на човешко тяло. Беше жена, но дали спеше? Рейт се надигна и пъхна глава през прозореца. Ръцете на жената бяха вдигнати нагоре в жест на отчаяна молба, краката — грозно разкрачени. Тялото лежеше съвършено неподвижно. Жената беше мъртва.
Рейт избута завесата и се шмугна в стаята. Жената беше бита по главата и задушена, устата й бе разчекната и отвътре стърчеше потъмнелият й език. Доколкото Рейт успя да прецени, приживе бе имала доста привлекателни черти. Мъртва, тя бе достойна единствено за съжаление.
Рейт изтича при вратата и надзърна във вътрешната градина. Откъм една арка от другата страна долетяха тихи гласове.
Рейт прекоси безшумно градината и спря пред арката, зад която имаше гостна с окачени по стените разноцветни килими. Други килими бяха постлани на земята, мебелировката се състоеше от масивни кресла и маса от потъмняло от времето дърво. Под голям полилей с множество пламтящи свещи вечеряше Нага Гохо, заметнат през раменете с красиво кожено наметало. От другата страна на масата седеше Цветето на Кат, свела глава, със скрито от спуснатите коси лице. Ръцете й бяха положени в скута — Рейт забеляза, че са вързани с каиш. Нага Гохо се хранеше с видимо задоволство, повдигайки с два пръста малки късчета сварено и подправено месо. От време на време произнасяше по някоя реплика, която подчертаваше със зловещо пляскане на късия камшик, увесен на ръката му.
Цветето седеше неподвижно, без да вдига очи от скута си. Рейт постоя така, заслушан известно време в монолога на главатаря и докато една част от ума му бе спокойна и решителна, като прицелена за атака акула, друга кипеше от гняв и негодувание, а трета се забавляваше при мисълта за изненадата, която животът готвеше на Нага Гохо.
Той се промъкна безшумно в стаята. Илин-Илан вдигна глава и лицето й пребледня. Рейт й даде знак да запази мълчание, но Нага Гохо забеляза, че очите й шарят из стаята и се извърна в креслото. Незабавно скочи на крака при вида на неочаквания гост и наметалото се смъкна от голите му рамене.
— Хей-ей! — провикна се той. — Плъх в двореца! — втурна се да измъкне сабята от ножницата в дъното на стаята, но Рейт му препречи пътя и без да си дава труда да вади своето оръжие, го удари с юмрук в лицето. Нага Гохо се преметна назад и тупна върху масата. Мъж в активна възраст, ловък като котка, той направи с лекота задно кълбо и се озова на сгънатите си крака. Рейт го последва и скоро след това стана ясно, че Нага Гохо е не по-малко опитен в ръкопашните техники на Тчай, отколкото Рейт в сходните земни умения. За да го разконцентрира, Рейт нанесе поредица от лъжливи юмручни удари към лявата част на лицето. Когато Нага Гохо посегна към ръката му, с намерение да я сграбчи, извие или счупи, Рейт пристъпи чевръсто напред и стовари саблен удар с острието на дланта си върху шията на противника. Стреснатият Нага опита да отвърне с косящ удар с крак, но Рейт беше готов — улови стъпалото му и го завъртя рязко около прасеца, заплашвайки да му скъса сухожилията или счупи глезена. Нага Гохо падна по гръб. Рейт го изрита в главата, след броени секунди вече седеше на гърдите му и му пъхаше парцал в устата.
След като го завърза здраво, Рейт освободи Илин-Илан. Девойката беше толкова бледа, че Рейт се уплаши да не изгуби съзнание. Но тя се надигна неуверено и зарови разплакано лице в гърдите му. Той я задържа така известно време, като я галеше по главата, сетне я подкани:
— Да се махаме оттук. Досега имахме късмет, но не се знае още колко ще ни върви. На двора имаше поне десетина мъже.
Рейт завърза каиш на шията на Нага Гохо и го дръпна.
— Ставай — и по-бързо!
Нага Гохо продължаваше да лежи и да хърка през парцала в устата. Рейт вдигна захвърления камшик и го удари през лицето.
— Ставай! — дръпна силно каиша и доскорошният главатар се надигна неохотно.
Като го теглеше зад себе си, Рейт, придружен от девойката, прекоси двора и спря при бирниците, които седяха отпред. Тук подаде каиша на Цветето на Кат и й нареди:
— Продължавай надолу към вратата, но не бързай. И не обръщай внимание на мъжете. Аз ще се погрижа за тях.
Илин-Илан хвана каиша и поведе дърпащия се Нага Гохо през двора. Бирниците се извърнаха на местата си и зяпнаха от почуда. Нага Гохо започна да сумти уплашено и неколцина от тях се надигнаха. Един пристъпи бавно напред. Рейт застана между него и пленника и вдигна арбалета.
— Връщай се на мястото си!
Мъжете застинаха край масата. Рейт прекоси двора. Илин-Илан и Нага Гохо вече се спускаха надолу по хълма. Рейт извика на бирниците:
— Свършено е с Нага Гохо! А също и с вас. Съветвам ви да оставите оръжията тук, преди да слезете долу. Не тръгвайте след нас!
Той продължи да крачи към мрака и премина портала. Тук спря и зачака. Откъм двора долетяха развълнувани гласове. Двама от бирниците забързаха към разрушения портал. Рейт се подаде ненадейно в отвора, простреля най-близкия от тях с арбалета и отново се скри. Докато се спотайваше зад ъгъла, постави нова къса стрела в жлеба. Откъм двора не се чуваше никакъв шум. Рейт надзърна иззад ъгъла. Мъжете се бяха скупчили около трупа. Рейт се обърна и затича надолу по пътя, където Цветето на Кат се бореше със съпротивляващия се Нага Гохо, който се опитваше да й се изплъзне или да я събори. Рейт дотича, пое каиша от Илин-Илан и поведе усмирения от вида му главатар към селището.
Аз и Браз грееха високо в източното небе, белите руини на старата Пера сякаш излъчваха призрачна светлина.
На площада се беше събрала голяма тълпа, хората обсъждаха случката край бесилото, но изглеждаха
