готови да се пръснат изплашени, в случай че откъм двореца се зададат бирници. Като видяха, че от мрака се появяват Рейт, момичето и завързаният Нага Гохо, те нададоха изненадани викове и бавно ги наобиколиха.
Рейт спря и огледа кръга от лица, озарени от лунна светлина. Дръпна рязко каиша и се ухили на тълпата.
— Ами, ето го вашия Нага. Но вече не е главатар. Този път прекали с престъпленията. Какво да го правим?
Тълпата пристъпваше неспокойно, хората стрелкаха с изплашени погледи двореца и изправения пред тях Нага Гохо, чиито очи вещаеха зловеща мъст. Една жена се провикна с нисък, дрезгав, трептящ от омраза глас:
— Одерете го! Жив одерете негодника!
— Да го набучим! — предложи тихо старец. — Той набучи сина ми на кол — нека види какво е!
— На кладата! — провикна се трети. — Да го изпечем на бавен огън!
— Никой не моли за милост — отбеляза усмихнато Рейт. Сетне се обърна към Нага Гохо. — Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?
Нага Гохо не знаеше какво да отговори на заплахите и само ръмжеше като вързано животно. Рейт се обърна към множеството.
— Въпреки че сигурно не го заслужава, предлагам да му видим сметката бързо. Ти, ти и ти — той посочи трима. — Свалете обесения бирник. Да качим там Нага Гохо.
Пет минути по-късно, докато черният силует все още подритваше на бесилото, Рейт се обърна към тълпата:
— Аз съм нов в Пера. Но вече ми е ясно, както вероятно е ясно и на вас, че градът се нуждае от отговорно управление. Вижте в какво го превърнаха Нага Гохо и неколцина главорези! Вие сте хора! Защо се държите като животни? Утре трябва да се съберете и да изберете петима уважавани мъже, които да създадат Съвет на старейшините. Нека те посочат някого за главатар, но за една година, след което Съветът ще избере друг, а ако междувременно той сбърка или се самозабрави, може да го съди. Организирайте милиция, отреди от въоръжени мъже, които да отбиват атаките на зелените часки, а може би дори да ги преследват и изтребват. Прочистете околностите от тях. Вие сте хора. Никога не го забравяйте! — той се обърна и посочи цитаделата. — Там горе има десетина бирници, които все още удържат мястото. Нека утре Съветът ви реши как да постъпите с тях. Не е изключено да се опитат да избягат. Разположете постове — двайсетина души край пътя ще са достатъчни — Рейт спря погледа си на едър мъж с черна брада. — Изглеждаш ми решителен човек. Поеми тази работа. Ще им бъдеш капитан. Избери двайсетина мъже или повече и ги разположи да пазят. А аз ще ида да проверя как е моят приятел.
Рейт и Цветето се отправиха към странноприемницата. Докато се отдалечаваха, чуха чернобрадият да казва:
— Е, добре, хора, месеци наред търпяхме да се гаврят с нас. Но сега има надежда. Искам двайсет въоръжени мъже — желаещите да пристъпят напред. Нага Гохо се измъкна само с обесване, нека покажем на бирниците, че има и по-болезнени начини…
Илин-Илан улови Рейт за ръката и я целуна.
— Благодаря ти, Адам Рейт — прошепна тя.
Рейт обгърна кръста й с ръка, тя спря и се подпря на него, отново разплакана от преживяното и от изтощение. Рейт я целуна по челото, после, когато тя вдигна внезапно лице, по устата, въпреки че не бе имал такова намерение.
Не след дълго двамата се върнаха в странноприемницата. Траз беше заспал в едно сепаре на гостната. До него седеше Анахо.
— Как е той? — попита Рейт.
— Не чак толкова зле — отвърна пресипнало дирдирчовекът. — Почистих раните на главата. Дълбоки са, но няма счупено. Утре ще бъде на крака.
Рейт се върна в залата за гости. Цветето на Кат бе изчезнало. Рейт изяде замислено купа с варено месо и се качи на втория етаж, където тя го очакваше.
— Имам още едно име — рече, когато той влезе, — последното, името, предназначено за моя любим. Ако се приближиш, ще ти го кажа…
Рейт се приближи и тя му прошепна името в ухото.
10.
На следващата сутрин Рейт посети товарната рампа в южния край на града — мястото, където пристигаха каруците и моторните коли от околностите. Тук цареше трескава активност, по платформите се движеха върволици от хамали, натоварили различни стоки и земеделски продукти. Из въздуха ехтяха викове и проклятия, примесени с мученето на впрегатните добичета и бумтенето на машините, миришеше на пушек и на животински изпражнения.
Някои от превозните средства се управляваха от кормчия или каруцар и помощник, но повечето бяха с едночленен екипаж. Рейт избра една такава моторна платформа.
— За Дадиче ли пътуваш днес?
Кормчията, дребен човек с тясно черно лице, което сякаш се състоеше само от нос и издадено чело, кимна отсечено.
— Аха.
— Когато пристигнете в Дадиче, каква е процедурата?
— Може и да не стигна там, ако си губя времето в празни приказки.
— Не се безпокой, ще ти платя за изгубеното време. Та какво правиш там?
— Отивам до рампата, хамалите ме разтоварват, един чиновник ми дава разписка, излизам през портата и получавам секвини или възложително, ако ми възложат поръчка да откарам друг товар. Във втория случай отивам с възложителното в някоя фабрика или склад, товаря и поемам обратно към Пера.
— С други думи — няма никакви ограничения за влизане в Дадиче?
— Е, разбира се, че има ограничения. Не позволяват коли и каруци в градините, нито покрай реката. Не дават и да припарваме до южната част на града, където е хиподрумът. Говорят, че там се провеждали състезания с дирдирски колесници.
— Но навсякъде другаде няма забрани?
Кормчията погледна Рейт с присвити очи.
— Защо ме разпитваш за тези неща?
— Защото искам да дойда с теб до Дадиче и да ме върнеш обратно.
— Невъзможно. Нямаш разрешително.
— Ти ще ми намериш.
— Ясно. Значи си готов да платиш?
— Стига сумата да е разумна. Колко ще искаш?
— Десет секвина. И още пет за разрешителното.
— Много е! Десет за всичко или дванайсет, ако ме откараш, където ти наредя!
— Ха! За глупак ли ме вземаш? Може да поискаш да те откарам на Фаргонския полуостров.
— Няма да рискуваме чак толкова. Една малка разходка до Дадиче, за да огледам някои неща.
— Може, но за петнадесет секвина, нито грош по-малко.
— Уф, добре. Но ще искам да ми намериш дрехи като твоите.
— И не само това — имам и други съвети за теб: не носи метални предмети, защото това може да задейства алармите им. Махни всички стари дрехи, накисни се в кал и се натъркай с анелови листа. Трябва и да дъвчеш анел, за да прикриеш дъха си. При това се захващай още отсега, защото тръгваме след половин час.
Рейт направи, както му бяха заръчали, въпреки че кожата му настръхна от грубите дрехи, които му даде кормчията, а старата плетена шапка го жулеше по темето. Емник, както се представи кормчията, обискира Рейт, за да се увери, че не носи оръжия, които бяха забранени в пределите на града. После залепи стъклена табелка на рамото му.
